Отмина поредният 8 декември, поредният уникален български празник който вълнува стотици хиляди сегашни и бивши студенти. Неговото начало е в зората на ХХ век - през 1902 година. Първо е патронен празник на Софийския университет, който чества на този ден паметта на свети Климент Охридски, считан и за покровител на българското висше образование. Всъщност 8 декември е втората дата на празника. Първата е 25 ноември, но  Григорианският календар, приет у нас през 1916 г., го мести с 13 дни напред. И така се ражда осмодекемврийската традиция. Тя е прекъсната след 1944 г., когято в наложения с твърда ръка интернационализъм от съветски тип е заменен със 17 ноември - Международния ден на студентите. Но традицията се оказва по-силна от новите догми и в края на краищата е възстановена.
Ето какво разказаха преди вчерашния си празник студенти Русенския университет.
Целта на този ден е да се опознаем повече, да се наградим за добре свършената работа през изминалия семестър и да си пожелаем успешна сесия. А
Паметникът на вечния студент в двора на Русенския университет
днес е символ на учене през целия живот, а не на невзети с години изпити, казаха студенти от висшето училище в крайдунавския град. 
Владимир Великов, който е трети курс студент в специалност „Български език и история“, обясни, че в тяхната специалност си има традиция за студентския празник. 
„С колегите от първи до четвърти курс се събираме на всеки Осми декември заедно. И по този начин отбелязваме не само празника, но и самия семестър, който е ползотворен. За мен студентският празник е смислен, като целта не е само да се веселиш. Още по-смислен е празникът, когато учиш и се развиваш с желание, а и си свършил много неща през семестъра. Тогава самото празнуване е още по-удовлетворяващо за студентите, макар и преди сесия“, обяснява Владимир. 
Заедно с колегите си той празнува в механа, а после и на дискотека.
„Механата и дискотеката ни струват минимум около 100 лева на човек“, обяснява студентът. 
Владимир споделя, че знае и малко от историята на Паметника на вечния студент в двора на Русенския университет.
„Чувал съм, че в миналото студентите са ходили преди изпити до него, за да им донесе късмет. Но вечният студент вече не е само символ на незнаещия студент, а и на човек, който учи, докато е жив“, обяснява младежът.  
Второкурсничките от специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“ Ипек Исмаилова и Айджан Рамаданова споделят, че ще празнуват също в Русе. 
„Според нас целта на Осми декември е да си поговорим на различни теми и да се опознаем още по-добре“, казват двете момичета. 
Колежката им Николета няма да празнува.
„Най-вероятно ще съм на работа. Работя от седем-осем месеца в детски гейминг парти център.
Няма студентски празник за мен. Обичам да работя с деца и ми е като практика преди учителската професия
Мечтата ми от малка е да бъда учителка“, обяснява момичето. 
Според Николета паметникът на вечния студент също е символ на знаещия и учещия през целия живот. 
Симона Бонева и Памела Илиева от втори курс специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ обясняват, че ще празнуват с компания.
„Ще бъдем осем души като за Осми декември. Ще се съберем в ресторант, а после ще продължим и в дискотека. Това е много хубав празник, на който можем да се отпуснем, а не само да бъдем в университета и над учебниците. Ние не ходим да се молим пред паметника на вечния студент да изкараме изпитите си, защото се учим и сме от примерните“, споделят с усмивка двете момичета.  
Първокурсникът от специалност „Кинезитерапия“ Таро Кадир определя студентския празник като социален експеримент.
„Ще празнуваме в механа в Русе. Студентският празник е сплотено събиране между колеги с цел да се опознаем повече. Той е като социален експеримент. Не съм чувал за паметника на вечния студент, но сигурно съм го виждал, когато съм се разхождал в двора на университета. Според мен човек не трябва да бъде вечен студент, но трябва винаги да се интересува, да търси нова информация и да се учи“, казва младежът. 
Историята на Паметника на вечния студент
Историята на паметника на вечния студент в Русенския университет се пази и в архивите на БТА отпреди девет години. В интервю за агенцията тогава покойният вече заслужил професор на висшето училище Иван Неделчев разказа, че паметникът е направил фурор навремето и може би е единственият в света.
През 60-те години на 20-и век във висшето училище в Русе, което по това време е носело името Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство, имало нещо като ритуал, наречен „Последен ден на петокурсника“. На 19 май 1962 г. студентите петокурсници имали последна лекция по дисциплината „Ремонт на машините“, след което направили импровизирано тържество, а после поели към парка и към статуята на вечния студент. 
Паметникът се намирал на улица „Янтра“, в парка. Според традицията при него студентите са полагали курсови проекти и работи, „пищови“ за преписване и други непозволени средства при явяване на изпит.
Няколко години по-късно паметникът бил преместен край „Вазата“ в Парка на младежта в Русе. Но там, между големите дървета, бил забравен от постоянно сменящите се поколения студенти. 
„През 2009 г. монументът бе преместен в двора на Русенския университет, а поводът беше 55-годишнината на Аграрно-индустриалния факултет“, разказа акад. Христо Белоев, дългогодишен ректор на Русенския университет, а сега почетен ректор и председател на Общото събрание на висшето училище. 
По думите му днес студентите не гледат на този паметник така, както техните предшественици преди години. „Но ние успяхме да съхраним част от тази памет“, каза акад. Белоев. 
Той отправи и своите пожелания към студентите и преподавателите по повод Осми декември.
„Това е един от най-вълнуващите празници, тъй като и бивши, и настоящи студенти празнуват. Искам да пожелая на нашите студенти да го отбележат подобаващо, вълнуващо и с настроение. Желая им успех в предстоящата сесия и да имат високи оценки“, каза акад. Белоев. 
В Русенския университет се обучават 6500 студенти. От тях 220 са чуждестранните от 25 държави.  Временно изпълняващият длъжността ректор на Русенския университет проф. Генчо Попов каза, че студентите са най-голямото богатство. „Пожелавам им да бъдат здрави, дръзновени, изпълнени с творческа енергия и жажда за развитие“, заяви той.
Проф. Попов сподели, че символиката на Паметника на вечния студент не е като навремето. Тогава той беше олицетворение на прекъсналия студент, после бе преименуван на вечния студент, който години наред не може да завърши образованието си, а днес съвременното му звучене може да бъде свързано с учене през целия живот. 
Проф. Попов поздрави с празника и всички преподаватели и служители в университета.
„Знаем, че макар да сме отминали студентската възраст, всеки от нас пази за това време топли спомени. Пожелавам им да запазят младежкия си дух и да се веселят, както ни призовава вечният студентски химн“, каза още проф. Попов. 
Русенската полиция създаде организация
за осигуряване на обществения ред
Областната полицейска дирекция създаде необходимата организация за осигуряване на обществения ред и безопасността по пътищата за празника на студентите.
Предприети бяха мерки за засилено полицейско присъствие около местата, където обичайно се струпват празнуващи. Проведени са срещи с представители на местната власт, както и с управителите и охраната на питейните и увеселителните заведения. 
Планирани бяха и специализирани полицейски операции, насочени срещу шофьори, управляващи автомобили под въздействието на алкохол и наркотици, неправоспособни водачи, а също и за съхранение и продажба в увеселителни заведения на акцизни стоки без бандерол.  
Служителите от противопожарната служба пък  провериха и дали се спазват правилата и нормите за пожарна безопасност в търговските обекти, ангажирани за празника в региона.