В откровено интервю за „24 часа“ и подкаста на вестника отличеният с „Оскар“ актьор Димитър Маринов, чийто живот е изпълнен с повече изпитания и обрати и от холивудски филм, разказа как се е запознал с истинския си баща и със сестра си в Русе, които никога повече не е чувал и виждал. Ето какво разказва едно от най-разпознаваемите днес лица пред журналиста Найден Тодоров.
„Чрез приятели на майка ми /осиновителката - б.р./, тя не знаеше, аз успях да го намеря /баща си - б.р./ в Русе. И да го изненадам. Беше април 1986 г.  Аз се появих. И каква беше изненадата? Съпругата му нямаше идея. Измислих глупава лъжа: „Здравейте, аз съм колега на вашия съпруг Петьо. Идвам от София, тук съм само за 2-3 дни. Исках само да се отбия да го видя“. Аз съм на 21 г.  Пълна глупост. Мисля, че на жената веднага и? стана ясно. Като ме погледна... Ние много си приличахме... И в този момент се появи моята половин сестра. Та баща ни е един и същи. Рижаво, много приятно момиче, слънчево, усмихнато. Излизаше. Само си казахме „здравей“.
Жената ме покани на кафе. Бяхме на терасата. Погледна ме: „А сега ми кажете истината“. А аз: „Госпожа, ще ви кажа истината. Аз съм синът на Петьо. От Данчето, учителката. Но искам едно да знаете - аз не съм дошъл да търся нещо, да искам нещо. Не съм негативно настроен, да питам, да търся сметка. Не. Като момче аз просто искам да видя кой е баща ми. Чисто любопитство.  Имам си прекрасно семейство. Съпругът на майка ми се грижи прекрасно за мен. Осиновен съм от лелята...“. Тя ми разказа, че когато съм бил на 3-4  години, една от лелите на родната ми майка се е срещнала с него на улицата и му е казала, че има син. Той я е игнорирал, не е искал да говори. По-късно в семейството е забранено да се говори по тази тема. Беше квартал на Русе, в главата ми е останало „Изгрев“ /“Здравец Изток“ - б.р./. Дори сега да отида, едва ли ще се сетя къде беше точно. Но знам, че имам половин сестра, която никога повече не съм виждал... Тогава оставих телефон, адрес... Когато баща ми се върна, май беше ходил до пазара, изпадна в тотален шок. Влезе. Висок, хубав мъж. Седнахме на масата. Съпругата му се направи на разсеяна. Каза ми аз да му го съобщя.  „Някакъв твой колега е дошъл“, каза му и отиде да приготвя вечеря. Много я заболя милата, но и мен - също. Чувствах се отвратително. Аз не исках да им причинявам това, но исках да знам. Излезе милата, а брат ми, с когото сме от една майка и двама различни бащи, чакаше долу в колата. Седнахме на масата. Баща ми остана без думи. Казах и на него, че нищо не желая.  Тогава сподели, че били в много трудна ситуация, дъщеря им е на 18 г., иска да излезе от вкъщи. Оказа се, че тя е на същата възраст като брат ми. Била много влюбена, искала да се омъжва, те били много стресирани, уплашени. Моментът бил много лош. И аз - на всичкото отгоре. Казах, че страшно съжалявам, че уцелвам такъв момент, и затова ще си тръгна: „Благодаря за вечерята, няма нужда. Но ето моя адрес, моя телефон в София. Ако решите да поддържаме връзка, ще бъде прекрасно да си станем приятели. Ще бъда много щастлив да се запозная със сестра ми...“.  Говорим за 10-ина минути, прекарани с него. Още веднъж им казах, че съжалявам, но си тръгвам. А ако те решат да сме в контакт, ще се радвам... Баща ми дойде да ме изпрати. Влязохме в асансьора. Беше на 6-ия или 7-ия етаж. Слизахме надолу. Казва ми: „Надявам се, разбирате в каква ситуация сме. Много съм шокиран. Не знам какво да кажа“. Казах му: „Вижте, ако се обадите, с удоволствие ще дойда пак до Русе. Може да отидем за риба. Вие сте добре дошли в София...“. И така остана.
Никога никой по никакъв начин не се свърза с мен. А и сега - въпреки всичко, което се случи с мен в последните пет години. Това си е негово решение. Не знам дали той е все още жив, дай боже, дано да е. Неговата съпруга - също. Но аз съм убеден, че сестра ми е някъде там. И ако наистина е някъде там, за мен ще бъде безкрайно удоволствие и щастие да я срещна един ден. Но това е човешката съдба и всеки си решава сам.