Евангелският текст за изцерената от Христос прегърбена жена ни учи да помним, че милосърдието винаги трябва да е преди всички църковни правила, традиции. Това каза свещеник Иван Марински  в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Според него този евангелски разказ е много актуален и днес с това, че и ние понякога се скриваме зад църковните правила и погледнато отстрани, сигурно проявяваме жестокост, подобно на думите на началника на синагогата от евангелската притча.
 В словото си отец Иван тълкува текста от Евангелието на Лука, разказващ за изцелението на прегърбена жена, дошла в синагогата в съботен ден. Според евангелската притча жената е била  с немощен дух от 18 г. и толкова прегърбена, че не е могла да се изправи. Със сигурност днес не знаем е каква е точната диагноза на тази жена, което  в известен смисъл е странно, защото евангелист Лука по професия е бил лекар и  много често, когато той разказва за определени здравословни проблеми от своето време,  дава много точни диагнози, които и днес са известни на съвременната медицина, посочи свещеникът.  Според него по всяка вероятност някакъв духовен проблем е довел до нейното физическо състояние, припомняйки думите на Христос: „тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал“. „Тя е била прегърбена до такава степен, че вероятно състоянието й е било такова, че  е можела да вижда единствено и само земята. Нямала е въобще възможността да повдигне погледа си нагоре и да успее да съзре всичко това, с което ние обичайно сме свикнали и за което даже не се сещаме да благодарим“, каза отец Иван.  
Евангелският разказ продължава с думите: „Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.“  Изцелението на жената предизвиква гнева на началника на синагогата, за това, че Иисус е извършил всичко това  в съботния ден, който за еврейския народ е свещен.
Христос си е позволил да наруши религиозно правило, по някакъв своеобразен начин нарушава светостта на този ден, посочи свещеникът.  В отговора на Иисус „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?“ според отец Иван се открива смисъл, неразбран от началника на синагогата. Не може да разбере според отец Иван, че когато човек проявява милост към животното, религиозният фундаментализъм може да не му позволи да прояви милост към човека. Човек може да разчовечи себе си, оправдавайки се чрез определено църковно правило, допълни свещеникът.  Той припомни традиционното тълкувание на притчата, при което църковните отци винаги са виждали в тази сгърчена жена и нещо повече от медицинска диагноза. Те са виждали духовното състояние на всеки човек.
„Тази сгърченост на жената е метафора,  представяща общото състояние на човека, който до такава степен понякога е обладан, така свързан от сатаната, че единственото нещо, което му е останало, е да гледа само към земята. В образа на тази жена сме всички ние, тя е символ на нашата привързаност към земното, вещественото, към това, което може да видим само тук и сега. Към този сгърчен човек е дошъл Христос,  не е чакал още един ден по съвета на началника на синагогата.  Вярвам, че по същия начин гледа и на тази сгърченост на нашите души. И очаква от нас да повдигнем, доколкото можем, погледа си нагоре, да престанем да гледаме само надолу и в земята. Тогава по един странно чудесен начин ще получим неговата помощ. Ще можем да се изправим, да повдигнем очи нагоре и да гледаме към небесата“, каза свещеник Иван Марински.