Истинската самоличност на водещ византийски художник вероятно е разкрита чрез техники, използвани за разследване на криминални престъпления, предаде Асошиейтед прес.
Експерти предполагат, че анализи на средновековен илюстрован ръкопис са разрешили вековна загадка - кой е художникът Мануил Панселинос.
Съвременник на Джото, считан за баща на западната живопис, творецът е имал голямо влияние в съвсем различна традиция, която до голяма степен е пренебрегвана на Запад.
За живота на Панселинос обаче не се знае нищо и сега учените са на мнение, че това е прякор, който в крайна сметка измества истинското име на човека, за когото е измислен - вероятно Йоанис Астрапас от северния гръцки град Солун.
Изкуството на Византия, характерно за църквите в Гърция, Сърбия и други православни страни, се отличава със строгия формализъм на своите издължени  светци, квазикубистични планини и мадони с очи на кошути, отбелязва Асошиейтед прес.
Приписваните на Панселинос творби от края на XIII и началото на XIV в. се смятат за най-хубавите, създадени в империята, обхващала Европа и Азия и просъществувала от падането на Рим до превземането на имперската столица Константинопол от османските турци през 1453 г.
Специалистите по история на изкуството отдавна подозират, че името на художника - на гръцки "пълна луна" - може да е произлязло като прозвище на някой от членовете на т.нар. Македонска живописна школа, базирана в Солун, отбелязва Асошиейтед прес.
Наскоро направено изследване от гръцки монах и лингвист свързва "Панселинос" с художника от македонската школа Астрапас. 
Съдебният експерт по почерци Кристина Сотиракоглу е съпоставила буквите в ръкопис, условно приписван на Астрапас, със знаци в църковна творба в Северна Гърция, отдавна смятана за най-доброто произведение на Панселинос.
Отец Козма Симонопетритис, бивш старши администратор на Атон, полуавтономната монашеска общност, където се намира църквата "Протата", казва, че изследванията на Сотиракоглу и неговите собствени изследвания "ясно доказват" истинската самоличност на Панселинос.
"Панселинос е истински човек, а името е просто прякор, с който Йоанис Астрапас става известен", казва той пред Асошиейтед прес.
Константинос Вафиадис, професор по византийско изкуство в Атина, който не е участвал в проучванията, намира за основателна теорията за прозвището и връзката с Астрапас, въпреки че се оказва, че повече от един художник е работил по проекта "Протата".
"Съгласен съм част от картините да бъдат приписани на Йоанис Астрапас", казва той. "Но остават много основания за бъдещи изследвания на тази личност, защото други паметници в Атон от същия период все още не са достатъчно анализирани".
Панселинос - модел за подражание за поколения художници и неговите съвременници се свързват с вид ренесанс в православното изкуство, който възражда форми и техники, наследени от древността. Израженията на лицата в творбите им придобиват по-дълбока човечност, а в композицията се обръща по-голямо внимание на пропорциите и дълбочината на полето, отбелязва Асошиейтед прес.
Отец Козма обясни, че Астрапас е "изключително надарен художник ... с огромни познания, който хармонично съчетава древния, класически свят с православната византийска духовност".
"И това ... прави творчеството му уникално в световен мащаб“, добави той.
По онова време подписите на художниците не са били често срещани, въпреки че някои от тях са оцелели от членове на семейство Астрапас. Няма такива от Панселинос, отбелязва Асошиейтед прес.
По-ранни изследвания, които свързват Астрапас с художника и учен, написал и илюстрирал гръцки ръкописен текст от началото на XIV в., разглеждащ теми от астрономията до теорията на музиката. Сред нарисуваните илюстрации има и пълнолуние.
"За мен ... това беше основното доказателство", отбелязва отец Козма.
След като беше установено името на ръката, създала ръкописа, следващата стъпка беше да се провери стилът спрямо написаното върху творбата в храма "Протата", традиционно свързвана с Панселинос.
"Г-жа Сотиракоглу, която е експерт по почерка, запълни това празно място", каза отец Козма.
Имаше един проблем: от повече от 1000 години на жените е забранено да влизат в Атон. "Бях принудена да изучавам картините от "Протата" по снимки", казва пред АП Сотиракоглу, която работи като съдебен консултант по идентифициране или установяване на автентичността на почерци по наказателни дела. 
"(Работата) беше много трудна, защото надписите върху стенописите са с главни букви, а художниците са подчинили личния си почерк, за да се съобразят" с традиционния формат, по-скоро като опитите на анонимните автори на писма да прикрият истинския си стил, казва тя.
Отец Козма разказва, че по време на административните си задължения на Атон ежедневно е присъствал на службите в църквата "Протата".
"Там се зароди желанието ми ... да изследвам мистерията около името и самоличността на Панселинос", каза той.