Две последователни решения на Върховния административен съд потвърдиха заповеди на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за нелоялни търговски практики на БТК АД, както и решения на първоинстанционния съд, които са в полза на потребителите. 
Първото съдебно решение е от 18 май 2013 година и  е постановено във връзка с жалби на клиенти, които въпреки че отказват до сключат нов договор по телефона, се оказват въвлечени в „сделка от разстояние“.
Когато потребителите поискали прекратяване на договора си с мобилния оператор, фирмата им изпратила официално уведомление, че имат валидно сключен договор в резултат на проведен телефонен разговор, чиито условия са влезли в сила. В случай на отказ от него се дължала неустойка в размер на оставащите месечни вноски до края на договора. А той е за срок от една или две години.
В същото време пред Комисията за защита на потребителите, след като тя изискала записите на телефонните разговори, БТК излязла с обяснението, че няма валидно сключен договор и че той е отразен в системата му като техническа грешка.
Разглежданият случай се отнася до
влязъл в сила договор без съгласието на потребителя
Става дума за двустранна обвързаност в резултат само на едностранните действия на търговеца, което е абсолютно нарушение на правата на потребителя.
Такова е заключението на съда. В неговото решение изрично е посочено, че потребителят е поставен в изключително неизгодна ситуция: операторът му натрапва нежелан договор за продължителен период от време, при това без той да знае датата на неговото сключване. По този начин потребителят е вкаран в заблуждение, той не подозира, че е сключил такъв договор, така че няма никаква възможност да се откаже от него в законния 14-дневен срок. От друга страна, образно казано, той е  притиснат до стената - ако настоява да се откаже от договора, дължи неустойки и обезщетения.
Съдът е категоричен, че становището на КЗП, че тази практика противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, е правилно.
Масова практика на телекома е било да предлага на възрастните си абонати различни бонуси, безплатни телефони, джиесеми и други екстри, само и само да сключат нов договор. Тези хора обикновено не са наясно, че съществуват договори от разстояние, заблуждават се, че офертите са много изгодни. Затова и очакват, че ще им бъде предложен договор в писмен вид и че едва тогава той ще бъде подписан от двете страни.
Писмен договор наистина се предлагал, но със закъснение
когато вече не може той да се откаже поради посочените по-горе заробващи неустойки.
Затова и КЗП правилно е определила като нелоялна практика за подвеждането на потребителя факта, че му преодставя непълна и заблуждаваща информация за срока на отказ от сключения от разстояние договор, смятат магистратите.
От жалбите на засегнатите ставало ясно, че те са давали съгласие, просто защото са държали да получат информацията в писмен вид. По телефона операторът обикновено ги уверявал, че в рамките на 5 работни дни след разговора потребителите ще получат писмено условията на договора. Тъй като срокът за отказ обаче е 14 дни, телекомът предоставял условията, след като той на практика изтече. Затова магистратите са категорични, че използваният метод уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите.
Друг трик е
явното разминаване между отправеното по телефона предложение и параметрите на договора
предоставен вече в писмена форма. Този казус е предмет на второто решение на ВАС от 4 юни тази година. То също е постановено по жалба на БТК АД, с която се оспорва решение на съда на първа инстанция, което потвърждава становището на КЗП, че и в този случай става дума за нелоялна търговска практика.
В решението на ВАС е записано, че нормата на чл. 52, ал.1, т.7 от Закона за защита на потребителите задължава търговеца да предостави на потребителя своевременно и преди сключаването на договора информация за правото му да се откаже от контракта и за условията, при които услугата може да бъде отказана. Според закона доставчикът на услугата би трябвало да потвърди в писмена форма или на друг траен носител въпросната информация, и то не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.
На практика телекомът е изпълнил това задължение и потребителите са били информирани в срок. Само че условията в договора, който клиентите са получили, се разминавали с тези, които са им били съобщени по телефона.
От БТК така и не успели да оборят тези факти. Те излезли с обяснението, че става дума за техническа грешка, нещо, което не било доказано по несъмнен начин.
И двете съдебни решения са окончателни. Те се отнасят до част от общо 5-те нелоялни търговски практики на мобилния оператор, за които още през миналата година Комисията за защита на потребителите се произнесе.
Тогава КЗП обяви още, че мобилният оператор е некоректен и в случаите, когато след проведения по телефона разговор с абоната и получаването на неговото съгласие за изпращане на писмената информация за отправената оферта,
представител на куриерска служба оставя стикер или съобщение на вратата
на апартамента, на пощенската кутия, на вратата на входа или другаде, че лицето има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя.
Комисията е категорична, че тази практика води до заблуда на потребителите. Някои от тях са твърдели, че  са дали съгласието си да получат документ с условията на проектодоговор, за да могат да се запознаят с тях по удобен начин и едва тогава да вземат решение дали да се обвържат със задълженията по него. Те обаче вече се оказвали обвързани, без да имат яснота за това.
Ако абонатите не получат пратката поради факта, че не са видели съобщението, те на практика се лишават от възможността да се откажат от сключения договор в законоустановения срок.
Съдебните решения за нелоялни практики дават възможност на всички потребители, които са потърпевши от тях, да заведат граждански искове срещу мобилния оператор и да възстановят парите си, платени по договори, сключени по този ред.