„Тези фотографии не са просто портрети - те са мост между борбата и радостта. Те носят посланието, че всяка битка си струва, когато става въпрос за любов. Зад всяко от тези малки личица стоят дълги битки, хиляди надежди и неизмерима любов“. 
Така майсторката на фотообектива Мирела Партинова покани русенци на своята нова изложба, която бе открита в сряда вечерта във фоайето на Доходното здание. Миниатюрни човечета показват първите си несъзнателни реакции, невинните си очарователни мимики, първите прегръдки и първите докосвания до света, в който някой дълго и трепетно ги е очаквал. 
Художествените фотографии, в които
малките пакетчета доверчива нежност са главни герои
са портрети на деца, които са се появили в резултат на здравото улавяне ръка за ръка на неистовото желание на едни хора да станат родители и на едни посветени на мисията си лекари, въоръжени с най-съвременните методи на медицинската наука в помощ на бъдещето. Накратко това се нарича асистирана репродукция. Но какво представлява тя, знаят само тези, които са минали през кръговете, превеждащи от обезсърчението и отчаянието до щастливото, изглеждащо отстрани леко налудничаво, умиление при първата  напълно безсъзнателна бебешка усмивка. 
Точно на бебетата, родени в резултат на тази асистирана репродукция, е посветена 
изложбата „Чудеса на надеждата“
Тя предшества традиционния общински благотворителен концерт „Коледа в сърцето“, който подготвят за 5 декември Детска театрална школа „Патиланци“ в партньорство с Община Русе. Тази година организаторите са си поставили за цел да съберат пари, с които да купят видеоларингоскоп за неонатологичното отделение в болница „Канев“, който е необходим за първична реанимация и интубация на новородени.
Мирела Партинова е от малкото русенски фотографи, които се занимават професионално със заснемане на дечица в първите им дни след раждането. Преди две години на площада пред Съдебната палата бяха подредени нейни фотоси, на които тя показа за първи път такива кадри - и те приковаваха вниманието на минувачите. Преди това, през 2015 година, в „Буда Хаус“, бе подредена първата й самостоятелна изложба. През нейния обектив русенци видяха лицата на далечния за Малката Виена колоритен край на дивното село Рибново, които грижливо пазят обичаи и носии от незапомнени времена. 
В Кукления театър пък има постоянна експозиция с портретни фотографии на сърцатите магьосници, които въвеждат най-малките в приказния свят на изкуството. Други фотоработи на Мирела Партинова показват делниците в болница „Медика“. 
Очите на хората, напрегнатото изражение в екстремни моменти или спокойствието, добросърдечието, равновесието, щастливите мигове - всичко това струи от това, което търси и винаги открива у своите герои талантливата авторка. 
А всъщност когато започва да снима, в началото на нейната фотографска пътека, 
тя съзнателно не се е наемала да снима хора
Като малка много й се искало да се запише в курс по фотография.
„Но както всички деца, в тази възраст постоянно ти се искат много и различни неща, така че би било пресилено да твърдя, че от съвсем невръстна съм се готвела да ставам фотограф“, казва Мирела. Родена е в Бяла Слатина, но още когато е на една година, семейството се премества в Пловдив. Там момичето завършва Френската гимназия, а след това се дипломира със специалност „Хореография и режисура на български танцов фолклор“ в Академията в Града под тепетата. 
Съдбата я довежда в Русе, където от 2001 година започва работа като преподавател по народно творчество в детски градини.
„Това вече го бях пробвала в Пловдив и ми се беше сторило, че не е моето призвание, но в Русе започнах да се занимавам точно с тези уроци при най-малките, които се водят като допълнителна образователна услуга. В началото ми беше много трудно, но постепенно навлязох в тази материя и сега вече знам, че за да привлечеш вниманието на децата, не е задължително да ги подредиш в редица и да им нареждаш какво да правят, а да им представиш нещата като игра. Усетят ли, че играят, те се увличат и слушат, гледат, правят стъпките и движенията и им става итересно“, обяснява Мирела. Според нея 
най-важното е децата да научат Дунавското хоро 
- това вече е успех. Тези стъпки овладееш ли ги, те остават в теб за цял живот! А ако някои от дечицата продължат след това в танцови състави, подготовката от детската градина е бонус. 
Успоредно с работата там Мирела постепенно все повече навлиза в дебрите на фотографията. „Виновникът“ за това тя да преодолее бариерата, която сама си е издигнала пред портретната фотография, е сегашният й съпруг - той е Светлозар Стоянов, един от лауреатите на русенските фотоконкурси.
„Той ме насочи към това“, признава тя.
И първите портрети, които прави, е именно в пъстрото село Рибново. Сега вече тя няма проблем дори да предложи на непознати да й позират - стига нещо във визията на човека да я е привлякло и да я провокира да направи фотосесия, в която да изведе в кадъра черти и настроения, за които „обектът“ може и да не подозира.
А за снимането на бебета Мирела Партинова си има друг „виновник“. По-скоро „виновница“
Това е младата русенка Русияна Тошева, която живее в Белгия. Двете се познават от заниманията в детските градини, където Мирела учи децата на Дунавското хоро, а Русияна - на източни бойни изкуства. При едно нейно идване в родния град двете обикалят магазините в търсене на детски дрешки и тогава Русияна задала въпроса: „Ти защо не почнеш да снимаш бебета?“. 
„Нямам този вроден афинитет към малките човечета - има хора, които се умиляват, разтопяват се при вида им и веднага започват да им гукат и да ги задяват. Затова моята реакция беше: 
„Абсурд! Аз и бебета?!“ 
Мирела не е склонна към предизвикателства, в ефекта от които не е убедена. Но ето че три дни след като Русияна се връща при семейството си в Белгия, Мирела вече започва снимки на няколко бебешока. Помни им имената - Пресияна, Леони, Елена и Пламена. Бяха на петнайсетина дни, снимах ги в техните домове. И на въпроса ми дали не е изпитвала страх, отговаря: „Не, аз не се страхувах. Чудя се как родителите не ги беше страх...“. 
На откриването на изложбата в Доходното здание, която ще остане там до 5 декември, бе дошла и Русияна, пристигнала за кратко от Белгия. Впрочем, тя самата също успоредно с основната си работа и с отглеждането на двете си деца заедно със съпруга си, отделя време и вдъхновение за усъвършенстване в... снимането на бебета! 
Сега 
трепетни родители на мъничета бързат в първите дни след раждането на рожбите си да си запазят час за фотосесия
„Един сеанс продължава около три часа. Събличаме ги, преобличаме ги, храним ги, приспиваме ги - много е важно бебето да се чувства добре, да е спокойно“, разказва фотографката. Но преди сеанса също има доста внимателна подготовка. „Разпитвам родителите има ли цвят, който те да не харесват, обсъждаме декорацията, позите - а има и основни принципи на това снимане. И аз съм посветила много часове на изучаването на това“. А грейналите лица на майките и татковците, когато разглеждат готовите снимки, си струват усилията. 
Бебешките фотосесии не са единствената посока, в която работи Мирела. Харесва й да предлага на своите модели - малки и големи, различни облекла, които ги пренасят в различни обстановки и даже в различни от настоящата епохи. „На много хора това им допада - да ги прехвърлиш в други измерения, в друг образ, който обикновено е романтичен и разкрива различни нюанси в характера, навява усещане за красота, хармония, вечност“, обяснява авторката. Всяка година тя снима и дъщеря си Искра, която вече е единадесетокласничка. Искра танцува във „Фрийдъм“, превъплъщава се в различни образи в театралната работилница „Патиланци“ и се подготвя за изпитанието, известно като Театрална академия „Кръстьо Сарафов“.
„Снимам я от едногодишна - но вече става ясно, че аз имам едни идеи за нейните портрети, а тя има своите, които са с по-модерно излъчване и се различават от моите“, казва Мирела. 
Още една посока във фотографските работи на Мирела Партинова са кадрите от пътешествията. Нейни работи направиха впечатление в експозицията, подредена преди известно време в галерия „Библиотека“ в РБ „Любен Каравелов“. Освен европейските маршрути 
прицел на обектива й са били гледки и обитатели на Мароко, Индия и Турция
Двамата със Светлозар пътешестват обикновено самостоятелно, не в туристически групи - така опознават нещата по-непосредствено и „далече от шумната тълпа“. Е, в Индия това „далече от шумната тълпа“ не се получава, в многотията от хора, колелета, рикши и крави човек трудно може да се радва на лукса да остане насаме с природата. Но пък е интересно и неповторимо. 
„В Индия бих отишла отново, ходи ми се в Африка, ще ми се да стигнем и до Латинска Америка“, признава тя. Засега обаче това остава в сферите на мечтите. „Ох, най-голямата ми мечта се нарича „Време“, усмихва се вълшебницата на фотообектива. А ние също можем да помечтаем. И да си представим каква ли ще бъде следващата й изложба, когато - да й пожелаем да бъде по-скоро! - ще ни покаже кътчета от Африка или Южна Америка заедно с портретите на тамошните хора.