Първият голям промишлен спор след обединяването на Германия приключва на 28 ноември 1990 г. вечерта, след като 260 000 източногермански железопътни работници решават да прекратят тридневната си стачка. Протестите са с икономически искания и започват на 25 ноември вечерта, когато е парализирано изцяло движението и в петте източногермански провинции. Железничарите настояват за поетапно изравняване на заплатите им с тези на западногерманските им колеги и за предотвратяване на заплашващите ги масови уволнения. 
БТА съобщава за първият икономически конфликт в източните провинции на обединена Германия в своя бюлетин „Международна информация – Теми, събития и факти на деня“: 
Стачка на железничарите в Източна Германия
Берлин, 26 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Хубен Хубенов/ Семафорите на почти всички източногермански гари светят днес само „червено“: от късно снощи е в ход най-голямата стачка на територията на бившата ГДР след германското обединение. Близо 260 000 работници и служители на източногерманските железници прекратиха работа, настоявайки за поетапно изравняване на заплатите с тези на западногерманските им колеги и за предотвратяване на заплашващите ги масови уволнения.
Протестната акция парализира изцяло движението и в петте източногермански провинции, нанасяйки значителни щети на икономиката. Прекъснати са международните железопътни връзки с Полша и Чехословакия, а пристигащите на германската граница влакове от Източна Европа, включително от България, чакат засега на граничните пунктове. Пропускат се само товарните влакове, пълни с различни хранителни продукти – хуманитарна помощ за Съветския съюз.
Съгласно устава на профсъюза на германските железничари през първите три дни на всяка стачка участващите в нея не получават никакви синдикални парични помощи. След третия ден обаче, на всички стачкуващи се изплаща определено обезщетение от профсъюзната каса с обратна дата от първия ден на стачката.
Дали сегашната стачка ще продължи три дни, ще зависи от ръководството на източногерманските железници „Дойче Райхсбан“, което досега не е изразило пряка готовност за преговори със стачкуващите по повдигнатите от тях искания. Протестната акция обаче предизвика вече сериозна загриженост сред тукашните политици като сигнал за тревожното положение изобщо в цялата източногерманска икономика. 
***
Стачката на източногерманските железничари продължава
Берлин, 27 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Хубен Хубенов/ Профсъюзът на германските железничари отхвърли днес предложението на ръководството на „Дойче Райхсбан“ за преговори със стачкуващите източногермански железничари като неотговарящо на техните искания и въпреки заплахата от масови уволнения обяви, че протестната акция ще продължи до задоволяването на тези искания. Така втори ден движението по железните пътища на територията на бившата ГДР е почти изцяло парализирано. Движат се само крайградските пътнически влакове, превозващи предимно работници и служители от крайградските зони до работните им места.
Ръководителят на профсъюза на германските железничари Руди Шефер припомни, че стачкуващите настояват да бъдат направени невъзможни уволненията в бъдеще на източногерманските железничари над 40-годишна възраст, а на всички служители на „Дойче Райхсбан“ да бъдат увеличени заплатите, за да се приближат до заплатите на колегите им в западната част на страната.
Председателят на Управителния съвет на източногерманските железници „Дойче Райхсбан“ Ханс Клем заплаши, че ако стачката продължи, ще бъдат застрашени много работни места. Същевременно той отхвърли като несъстоятелни слуховете, че още през идните месеци в „Дойче Райхсбан“ се планират драстични съкращения на персонала.
Министърът на стопанството на Германия Хелмут Хаусман заяви, че ако стачката продължи дълго, това ще доведе до „твърде тежки и невъзвратими икономически щети“. Той призова двете страни да седнат незабавно на масата за преговори. Икономическият говорител на фракцията на управляващия съюз на ХДС/ХСС в Бундестага Матиас Висман изрази опасение, че тази протестна акция може да породи „вълна от стачки“ в петте източногермански провинции, където всички получават два-три пъти по-малко от западногерманските си колеги за същата работа, а масовите уволнения вземат все по-големи размери. Подобно развитие, изтъкна Матиас Висман, би имало „опустошителни последици“ за по-нататъшното изграждане на пазарното стопанство в бившата ГДР. 
***
Берлин, 28 ноември 1990 г. /Кор. на БТА/ Ръководствата на източногерманските железници „Дойче Райхсбан“ и на профсъюза на германските железничари започнаха днес засега безрезултатни преговори по исканията на стачкуващите железничари за увеличаване на заплатите им и за предотвратяване на заплашващите ги масови уволнения. В същото време движението на пътническите влакове на територията на бившата ГДР бе възобновено, но товарните превози остават блокирани от стачката. Както стана известно тази вечер тук, основният спорен проблем по време на започналите преговори е искането на железничарите в бъдеще да не бъдат уволнявани техни колеги, надхвърлили 40-годишна възраст. Търсенето на компромис вероятно ще продължи до късно през нощта.
***
Берлин, 29 ноември 1990 г. /БТА/ Първият голям промишлен спор след обединяването на Германия приключи снощи, след като 260 000 източногермански железопътни работници решиха да прекратят тридневната си стачка. Както съобщи агенция Ройтер, след деветчасови преговори за разрешаване на конфликта, управата на бившите източногермански железници „Дойче Райхсбан“ се е съгласила от 1 април 1991 г. работната седмица на железопътните работници да стане 40-часова. Решено било също да бъдат увеличени надбавките за работниците с деца, както и идната година на работниците да се изплати еднократно възнаграждение в размер на 75 процента от работната заплата. Постигнато е било съгласие преговорите, свързани с плановете за съкращаване на персонала на „Дойче Райхсбан“, да започнат през януари и да приключат до 31 март.