Една от най-обичаните и ярки солистки на Русенска опера ще се превъплъти в ролята на “Травиата” от едноименната творба на Джузепе Верди, с която любимият ни оперен театър чества своята 75 - годишнина!

На 27 ноември в Доходно здание на сцената като Дамата с камелиите ще се насладим на Даниела Караиванова.

Със своите забележителни певчески и актьорски качества тя отдавна се е превърнала в любимка на публиката, а неоспоримите ѝ професионални достойнства всеки път очароват и впечатляват ценителите на оперното изкуство не само в Русе.

Ето какво сподели тя в навечерието на големия ден - празничната премиера на операта “Травиата”.

 

  • Какво е усещането да ти поверят ролята на Виолета Валери за 75-тия юбилей на Русенска опера?

Благодарна съм за тази признателност, изпитвам щастие и вдъхновение.

Изключително развълнувана влизам отново в обувките на Дамата с камелиите, но и с голяма отговорност, тъй като винаги съм отдадена на сто процента на героините, които изпълнявам.

Този подход са култивирали в мен и моите родители, благодарение на които, аз имам едни от най-ценните и важни уроци за един артист!

Заедно с тях е било и моето първо съприкосновение на сцената, а когато започнах работа в Русенска опера - усетих уют и спокойствие, които може да има в едно семейство.

Бях приета изключително радушно от своите колеги, винаги готови на помощ и подкрепа.

Това се опитвам да предам и аз на младите колеги.

  • Брилянта Кеворкян изпълнява ролята на Виолета Валери в първата “Травиата” на 27 ноември 1949 година, после в нея се превъплъщават легенди като Пенка Маринова, а в по-ново време Цветелина Малджанска, Мария Цветкова…

Учила ли си се от тези певици и вярваш ли, че е важно да ги уважаваме и ценим, да помним онези преди нас положили фундамента? Слушала съм записи и много разкази от колеги за Кеворкян и Пенка Маринова.

Изпитвам респект и се отнасям с уважение към колегите си, защото всяка е оставила отпечатък и своя личен принос с творческия си подход към изграждането и пресъздаването на образа.

Учила съм се и ще продължавам да го правя, както от по-възрастните, така и от по-младите си колеги.

Всеки един певец би трябвало през целия си творчески път да се усъвършенства и да извлича от себе си нови нюанси, различни багри от своята душевност, да ги претвори в изкуство и да има стремеж да достигне апогея на своя талант.

Важно е да помним онези, които са проправили пътя по който ние вървим днес, наша мисия е да продължим традициите и един ден, тези след нас да се възхищават на цветята, които сме посяли и да допринасят за развитието на цветната градина със своята личностна перспектива за изкуството!

  • Ти не изпълняваш тази роля за първи път, какво ще надградиш и ще промениш сега?

  • От самото начало на своя прочит към Виолета аз се старая да я пречупя през своята призма, с анализиране и вникване в дълбочина към литературата съпровождаща този персонаж и бидейки основа за либретото на операта.

Препрочитайки романа на Дюма “Дамата с камелиите” аз все още преоткривам нови и нови детайли, които могат да бъдат само светлина в търсенето на усещанията, емоциите и състоянията на лирическата героиня, която пресъздавам.

Това ми помага да усетя драматургически музиката по-добре, да намеря и покажа повече от нюансите на гласа си, и за краткото време, от началото до края на операта, да извадя на показ цялата любов, която нося към образа на Виолета Валери.

  • Вече дълго репетираш с режисьора Нина Найденова, работила ли си друг път с нея и какви са впечатленията ти от нейния подход и концепция?

  • Когато започнах работа в Русенска Опера, Нина Найденова беше поканена да постави “Турандот”. Имах възможност да наблюдавам репетициите и начина ѝ на работа. Още тогава ме впечатли с нейния невероятен нюх.

За много кратко време успях да работя с нея в “Любовен еликсир”.

Харесва ми нейният прочит на Травиата, този сблъсък между героите, различните състояния, успява да те задържи в играта през цялото време. Работи, надгражда, неуморима Нина Найденова!

  • От други разговори с теб знам, че драматичните роли за теб са по-близки от комичните. Вярваш ли, че и днес в името на любовта си струва да пренебрегнеш себе си и дори да се жертваш ?

  • Да! В драматичните роли успявам да извадя на повърхността емоционалност, която е скрита много дълбоко у мен, да я пресъздам със своята инвенция.

Самата история и драмата на сюжета са много затрогващи за мен… Ремарките на композитора, че конкретни моменти трябва да се изпеят през сълзи, това, че либретистът е ползвал фрази от романа без да ги поправя.

Харесвам виждането му Виолета да умре в прегръдките на любимия си, някаква утеха е, че може би в последния си дъх е била щастлива, за разлика от книгата, където умира в агония и съвсем сама.

Идеята за безусловната любов не е фикция и в моите виждания за обич.

Как тя ни дава сили да живеем понякога, дори това да е последното, което ни е останало и можем да дадем.

Автор: Диана Димитрова