Когато не могат да чуват, прилепите - зависими от слуха животни, използват забележителна компенсаторна стратегия, пише Физ.орг, позовавайки се на американско изследване.
Авторите му от университета "Джонс Хопкинс" са установили, че тези летящи бозайници се приспособяват незабавно и ефективно, което предполага, че в мозъците им е заложена способността да задействат план Б при намален слух.
Изследването, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", повдига въпроса дали други животни и дори хората могат да бъдат способни на подобно умело приспособяване.
"Прилепите имат това невероятно гъвкаво адаптивно поведение, което могат да използват по всяко време", казва водещият автор Синтия Ф. Мос, невролог от университета "Джонс Хопкинс", изучаващ летящите бозайници. 
Мос допълва, че другите бозайници и хората също имат такива адаптивни схеми, които могат да използват, за да вземат решения и да се ориентират в своята среда, но в случая прави впечатление, че при прилепите това се случва много бързо, почти автоматично.
Всички животни се адаптират по различни начини в отговор на сензорна депривация (умишлено намаляване или премахване на външни стимули на сетивата). Кучето, например, може да наклони глава към приглушен звук. Хората в шумен бар се навеждат, за чуят по-добре какво казва някой. 
Авторите на настоящото изследване са били заинтригувани как зависимите от слуха и разчитащи на ехолокация прилепи могат да се адаптират, когато ключов слухов път в мозъка им е блокиран. 
Специалистите са обучили прилепите да летят от платформа, по коридор и през прозорец, за да получат лакомство. След това те накарали същите животни да повторят задачата, но с временно блокиран критичен слухов път в средния мозък. Деактивирането на този мозъчен регион не може да се сравни със запушването на ушите - то не позволява на повечето слухови сигнали да достигнат дълбоко в мозъка. 
Индуцираната с медикаменти техника е била обратима и е траела около 90 минути.
С блокиран слух прилепите са успявали да се ориентират по трасето изненадващо добре, дори от първия опит. Те не са били толкова пъргави и са се блъскали в различни неща, но всеки тестван прилеп е компенсирал незабавно и ефективно.
Изследователите са установили, че прилепите променят траекторията и вокализациите си. Те са летели по-ниско, ориентирали са се покрай стените и са увеличили както броя, така и продължителността на виковите си. Това е повишило силата на сигналите, които използват за навигация.
Въпреки повторението на експериментите, компенсаторните умения на прилепите не са се подобрили с течение на времето. Това означава, че адаптивното поведение, което са използвали, не е било научено, а е вродено, латентно и заложено в мозъчните им схеми.
Учените са останали изненадани, че прилепите изобщо могат да чуват, когато тази област от мозъка им е изключена. Те смятат, че летящите бозайници или са разчитали на непознат досега слухов път, или че незасегнатите неврони могат да подпомагат слуха по неизвестни досега начини.
Следващата цел на екипа е да определи до каква степен откритията се отнасят за други животни и хора.