В началото на 1932 година Църковното настоятелство на катедралния храм „Света Троица“ в Русе предприема реални действия за построяване в града на салон за сказки, духовни концерти и други забави. Следват търгове за изработване на гръмоотводна инсталация, за направа на нужници и писоари, на парапети и дървена част, на вентилатори, на капители и акантови листи, на водна и противопожарна инсталация, за отопление, за закупуване на столове и пр.
На 11 ноември 1934 година, след неделната света литургия, трима митрополити - Михаил Доростоло-Червенски, Павел Старозагорски и Симеон Варненско-Преславски освещават новия църковен салон по особено тържествен начин. Негово Високопреосвещенство Михаил извършва водосвет, звучат националният химн „Шуми Марица“, „Архангелски. Господи услыши молитву мою“, „Тебе поем“ в изпълнение на катедралния хор с диригент Иван Сорокин, участват и ученици от осми клас на Мъжката и на Девическата гимназия. Празникът завършва с две произведения от Добри Христов - китка „Лиляно моме“ и „Родино мила“.
След официалното освещаване в Църковния салон зазвучават и първите концерти. За да поздрави своите съграждани с ценната придобивка, концерт изнася виолончелистът Константин Попов в съпровод на пиано със съпругата си Юлия Скраби-Дожа. В следващите години проф. Константин Попов често ще се завръща в родния град с концертната си програма и ще изиграе решаваща роля при създаването на Русенската опера. Богатата концертна програма в града по това време включва и голям вокален концерт със солисти от Букурещката опера словенският хор „Гласбена матица“.
Църковното настоятелство купува и пиано, което през 1943 година е заменено с роял със средства дарени от наследниците на Георги Мушанов.
Църковният салон
бързо се превръща в център на обществения и културен живот на града
Постоянен е потокът от молби за провеждането на утра, сказки, събрания и концерти от Русенска окръжна спортна област (РОСО), Български женски съюз „Любов към Родината“- Русенски клон, Ученическо православно християнско дружество „Св. Димитър Басарбовски“, читалище „Самообразование“ при жп Тракция работилница и магазия, Дружество на просветните служители, Всебългарски комитет „Отец Паисий“ за публично протестно събрание по повод 15 години от Ньойския договор, Православно християнско братство „Св. Климент Охридски“, Гимнастическо дружество „Русенски юнак“, Младежки червен кръст, патронни празници на училища и пр.
До настоятелството постъпва заявление от фонда за написване история на Дунавската флотилия при Дунавската полицейска служба за два концерта на 22 и 23 март 1935 година на Симфоничния оркестър на Варненската флотска музика На 3 март гостува Шуменският областен театър, през ноември са спектаклите на Софийския областен театър с директор Матю Македонски, на 23 декември е представлението на подвижната Народна опера. В църковния салон пее и Академичният хор, разградското музикално д-во „Михайлов-Стоян“ изнася концерт за подпомагане на ученическата трапезария в града. На 7 май е концертът на хор „Родина“, организиран от спортен клуб „Напредък“, за събиране на средства за фонд „Детско игрище „Напредък“. В края на месец юни, по искане на председателя на русенското ловно дружество „Сокол“ д-р Константин Константинов, Църковният салон е предоставен за провеждане ХV ловен конгрес.
Гостуването на Христина Морфова и Людмила Прокопова в Русе
е съдбовен за ученичката от девическата гимназия Райна Гецова. Великата певица е впечатлена от таланта на младото момиче и го кани да стане нейна ученичка. На следващата година русенци организират благотворителен концерт за набиране на средства за следване на Райна в Музикалната академия, стипенция отпуска и кмета на града. От концертите в Църковния салон започва бляскавата кариера на солиската на Софийската опера и дългогодишен музикален педагог Райна Гецова Михайлова.
Тук на 1 май 1936 година е и дебютният концерт пред родна публика на Ото Либих, организиран от Женско кооперативно общество, с участието на Струнния оркестър на Пети полк и Музикално дружество „Лира“. Учил при русенската клавирна педагожка в родния си град Вера Карамихайлова и при Иван Торчанов в София, той продължава музикалното си образование в Будапеща и Виена и през 1936 се връща у дома. Младият пианист изнася концерти в Църковния салон, става пианист и композитор на оперетен театър „Одеон“ в София.
През 1936
Русенската студентска кооперация „Приста“ учредява Акционен комитет по постройка паметник на Баба Тонка
С цел събиране на средства са организирани благотворителни концерти, в които се включват композиторът Панчо Владигеров, виолистът Константин Попов, пианистката Тамара Янкова, хор „Св. Георги“, приходите от лекции на проф. Александър Балабанов също са предоставени за патриотичната кауза.
На 23 февруари 1936 спортен клуб „Левски“ организира честване в памет на патрона си с панихида и беседа от подпредседателя на клуба - Стефан Радев.
Академично дружество „Отец Паисий“, клон на Българския национален студентски съюз - София, и Държавната музикална академия, организират благотворителен концерт на проф. Саша Попов и Вера Даскалова в полза на бедни студенти.
Многобройни са благотворителните инициативи на Женското дружество „Добродетел“ и младежката му секция „Пчеличките“
осъществени в Църковния салон. Тук дамите организират 25-годишния юбилей на г-жа Бисерова като председател на дружеството, сказки, концерти и др.
На 2 февруари 1937 Комитетът от представителки на всички женски организации в града моли да им се отпусне салона на 10 февруари за уреждането на събрание, което ще подготви жените да упражняване първото им дадено изборно право в предстоящите общински избори. Концерти изнасят и Добруджанският народен хор при църквата „Всях Святих“, квартет „Лечев“, гениалните деца братя Янкови - Любчо (цигулар) и Славко (пианист), Еврейското гимнастическо дружество „Макаби“.
На 11 май 1941 българо-германското културно дружество в града с председател д-р Доганов организира благотворителен концерт на Берлинския оркестър под диригентската палка на г-н Бенда, като приходите са предназначени за ранени германски войници.
Кино-театър „Култура“
Втората световна война, превратът на 9 септември 1944 година, смяната на политическата система в страната и последвалият масов терор слагат началото на края на функционирането на Църковния салон така, както е замислен първоначално - като средище на църковно-просветна дейност и проповядване на християнските добродетели. Църквата е „идеологически враг“ на новата власт. Комунизмът пропагандира атеизъм, принципно богоборство, омраза и насилие, започват репресии и срещу свещеници. Една от най-важните инициативи на областното ръководство на Отечествения фронт е колкото е възможно по-бързо да промени предназначението на представителната църковна сграда в центъра на града.
Първоначалното предложение църковния салон да се преустрои за киносалон среща категоричния отказ на митрополит Михаил. Под натиска на обстоятелствата - нарастващите сметки за поддръжка на сградата и липсата на наематели, митрополит Михаил вече е склонен на отстъпка. На 7 февруари 1946 се провежда съвместно заседание на митрополията и настоятелството под председателството на Негово В. Пр. Михаил, на което се изтъкват преимуществата от гледище на общия църковен интерес, ако това кино се организира от Митрополията в сътрудничество с църковното настоятелство. Църковното настоятелство ще вложи 1 мил. лв. за подобрения в салона, Митрополията ще достави прожекционните апарати, тон-апаратурата, екрана, високоговорителите с всички принадлежности към кино инсталацията и ще се грижи за поддържането им.
Вземат се важни решения - салонът вече ще се нарича кино-театър „Култура“, обособява се като самостоятелно предприятие с отделно счетоводство и в стопанско отношение ще се управлява от стопански комитет в състав - двама представители на митрополията, назначени от НВП Михаил и двама представители на църковното настоятелство. Необходими са и технически подобрения на салона - боядисване, летящи врати, да се прокара парно отопление, поправка на покрива, поправка на столовете и пр., както и да се отдели църковния двор от двора на киното.
Политиката на комунистическата партия и на комунистическата държава по отношение на българската православна църква е максимално намаляване на влиянието й, социалното й маргинализиране и идеологическо дискредитиране.
Със своя безспорен авторитет и достолепие, обич и уважение сред миряните митрополит Михаил Доростоло-Червенски е един от най-неудобните за новата власт висши духовници в църковното управление.
Доростоло-Червенската митрополия ревниво пази салона от посегателствата на новата власт, но процесите са необратими -
отчужден е църковен имот за строителството на жилищен блок, в друг имот е настанен магазин на „Хоремаг“
Без да бъде информирано настоятелството е изнесено пианото от сцената. С откриването на погребално бюро към Общината на църквата се отнема възможността да събира погребални такси, които са важно перо в приходите й, отнемат се и помещения на Митрополията за гаражи на погребалното бюро и др. Градската управа настойчиво изисква от митрополията спешно да ремонтира оградите на църквите, дейност която изисква нови разходи. Регистрирани са и случаи на взлом - потрошен е инвентар в църквата „Св. Троица“, отрязана е 2/3 от завесата на светия олтар и част от нея е намерена захвърлена в зала „Култура“, където също са нанесени щети.
Принципната позиция на църковното настоятелство не е пречка на 26 юни 1946 в Църковния салон, без официалното разрешение на настоятелството, да се състои джаз концерт със солисти Леа Иванова и Ерна Иванов. Същата година църковното настоятелство констатира, че
предприятието кино „Зала Култура“ е завършило годината по неофициална сметка със загуба от 745 004 лева
а към 2 март 1947 загубите са на стойност 191 000 лева и няма изгледи да се подобри положението. Въпреки проблемите, подобренията в салона продължават - прокарано е парно отопление, извършва се ремонт на сцената.
Притиснато от обстоятелствата, настоятелството е принудено да приеме предложението да отдаде под наем църковния салон на Българо-съветското дружество, който, от януари 1947, вече ще носи името на читалище „Славянска култура“.
Зала „Славянска култура“
През 1945 година започва  масовизирането на  българо-съветските дружества (БСД) в страната. Създадени като идеологически структури на новата власт, на тях е отредено важно място в българския политически и обществен живот. Първото ръководство на БСД с читалище „Славянска култура“ в Русе е в състав: председател - д-р Никола Ковачев, подпредседатели - Йордан Рашенов и Любен Христов, политически секретар -  Любен Мусев, административен секретар - Надежда Шаханова, касиер - Ираида Нечева, контролен съвет - д-р Владимир Горанов, Олга Нейкова, Момчо Крумов. На 6 и 7 октомври 1945 е първият концерт, организиран от БСД в църковния салон с участието на братята Стоян Стоянов и Веселин Стоянов, професори в Държавната музикална академия.
Дружеството предявява официално искане към кмета на града да се осигури подходящо място за дейността му и постепенно се заражда и идеята Църковният салон да се преобрази в оперен театър. При това залата има и добра акустика!
Веднага след края на Втората световна война оперните ентусиасти за трети пореден основават оперна дружба в града
(първите два са през 1919 и 1935). Бивши членове на Музикално дружество „Лира“ се събират с желание да възстановяват Симфоничния оркестър, хористите подновяват репетициите си, сформирана е и балетна школа. На сцената на църковния салон е възобновен и спектакълът „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, игран с успех през 1935. Решаваща е и активната подкрепа на родените в Русе уважавани музикални дейци и преподаватели в Държавната консерватория - на виолончелиста проф. Константин Попов, композитора проф. Георги Златев-Черкин, диригента проф. Саша Попов, музиковеда проф. Стоян Брашованов, както и на композитора Петко Стайнов, проф. Панчо Владигеров и др. С професионалния си авторитет, с личното си присъствие в града, с участието си в концертни програми в Църковния салон и срещи с местните музикални дейци и ръководители, те безспорно оказват решаващо влияние за създаването на оперен театър в Русе.
Кметът Александър Ковачев, един от най-ревностните радетели на идеята, прави решителна крачка
- през лятото на 1947 призовава заможните граждани да дарят средства и за кратко са събрани 1 500 000 лева. С внесената по сметката на Общината сума е основан Общинският симфоничен оркестър.
За да получат разрешение Църковният салон да се предостави за сграда на бъдещия оперен театър, кметът Александър Ковачев, Христо Нурев - член на Оперната дружба, и Георги Чендов - началник на отдел „Култура“, заминават за София. Срещат се с Минчо Нейчев, председател на Народното събрание и министър на Външните работи, към което е и Дирекцията на вероизповеданията. И така Църковният салон се превръща нв храм на оперното изкуство.