Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

1. ”Последните ще бъдат първи”. Изразът последните ще бъдат първи означава голямо и неочаквано издигане в социално отношение. Той води началото си от Свещ. Писание, в което е употребен от Иисус Христос по следния начин: „А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.“ (Мат. 19:30; срв. Марк. 10: 31 и Лук. 13: 30). 
Спасителя използва този израз по отношение на съдбата на човечеството по време на Второто пришествие и след него. Според тълкуванието на блаж. Теофилакт, архиепископ Охридски (XI в. – 1107 или 1108 год.), който е един от най-добрите познавачи на библията в цялата двадесетвековна история на християнството, Господ Иисус Христос „Тук намеква за иудеите и за езичниците. Иудеите, били някога първи, са станали последни; а ние, езичниците, преди последни, сега станахме първи.“ („Тълкувание на св. Евангелие според св. апостол и евангелист Матей“).
Този израз обаче може да се отнесе и по-тесен в смисъл към Христовите апостоли. Пак според тълкуванието на блаж. Теофилакт, „те (апостолите – в с.м. – И. Б.), изглеждалите в днешното време последни, по причина на претърпяваните от тях скърби и гонения, ще бъдат (в бъдещия век) първи заради своето крепко упование на Бога. Фарисеите, били първи, станаха последни; а ония, които оставиха всичко и последваха Христа, станаха първи.“ („Тълкувание на св. Евангелие според св. евангелист Марк“).
2. „Не знаят, що правят“. Изразът „не знаят, що правят“ води началото си от евангелския разказ за разпятието на Господ Иисус Христос. Засвидетелстван е в св. Евангелие от св. евангелист Лука, вж. „А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лук. 23: 34). Чрез тези думи разпнатият Спасител дава пример на нас, Своите последователи, как да прощаваме дори и на най-злите си врагове, дори и най-жестоките си мъчители. 
Учението за прошката е една от най-важните характерни черти на християнската нравственост. Например петото прошение на Господнята молитва гласи: „и прости нам дълговете ни (т.е нашите грехове – в с.м. – И. Б.), както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6: 12). То е предадено от св. евангелист Лука по следния начин: „и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лук. 11: 4). Самият Господ Иисус Христос казва също така: „14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6). 
Думите на Господ Иисус Христос за прошката са въздействащи и днес, почти 20 века след като са изречени, понеже Самия Спасител и практически ги изпълнява по време на Своето съдене и на кръстните Си страдания така, както ги е изпълнявал и през целия Си земен живот. 
Изразът „Не знаят, що правят“ се употребява и в други езици, например в руски (Не ведают, что творят).

Иво БРАТАНОВ