Начинът, по който се развива процедурата за председател на Върховния административен съд (ВАС) е без аналог, независимо че се правят аналогии с предходна практика на Конституционния съд. Това каза в интервю за БТА председателят на Софийската адвокатска колегия (САК) адв. Стефан Марчев. 
Според него произнасянето на Конституционния съд (КС), на което стъпва Висшият съдебен съвет (ВСС), обаче е за противоконституционност на текст от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който предвиждаше на законодателно ниво мандат, различен от конституционно установеният, посочи той.
През 2005 г. КС правилно прие, че тази разпоредба е противоконституционна, каза още Марчев.  
Случаят с избирането на сегашния председател на ВАС да изпълнява функциите на председател на ВАС до избора на нов не е същият, независимо че се стига до същия практически резултат - едно и също лице да упражнява правомощия на председател на ВАС повече от конституционно определения срок на мандата. Досегашният председател на ВАС ще изпълнява правомощията на председател на ВАС не в рамките на мандата си, който е изтекъл, а в друго качество – като съдия от ВАС, определен да изпълнява функциите на председател, и за друг период – до избора на нов председател на ВАС, който период не е обвързан с мандат, каза Стефан Марчев.
По думите му нито Конституцията, нито ЗСВ, обаче, ограничават ВСС кой съдия от ВАС да избере да изпълнява функциите председател на ВАС и правна пречка това да е досегашният председател с изтекъл мандат няма. Особено при липсата на номинация от страна на Пленума на ВАС за кандидат за председател на съда и за кандидат, който да изпълнява функциите на председател до избора на нов.
Въпросът обаче е спорен от правна и най-вече от конституционна гледна точка. Затова правилният и разумен подход е по него да се произнесе Конституционният съд, допълни Марчев.
Според него единствено КС може да даде задължителен за всички отговор дали е допустимо председател на върховен съд с изтекъл мандат, да бъде избран за изпълняващ функциите до избора на нов председател на същия съд. На ход са органите, които могат да сезират Конституционния съд с искане за тълкуване. 
Идеята на различната продължителност на мандата на изборните членове на ВСС и мандата на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС е мандатите да се разминават във времето така, че да не може един и същ персонален състав на ВСС да прави повече от веднъж в рамките на мандата си редовен избор на главен прокурор или председател на върховен съд. Когато, обаче, мандатът на членовете на органа, който трябва да осъществи избора – ВСС, е изтекъл отдавна, неминуемо е да се стигне до ситуация, като сегашната, каза председателят на Софийската адвокатска колегия.
Според него при липсата на изрично законодателно разрешение, което да забранява на сегашния ВСС да провежда избор за главен прокурор или председател на върховен съд, и предвид практиката на Конституционния съд, ВСС в сегашния си състав може да избере следващия главен прокурор и съответно председател на ВАС.
За да се проведе избор от нов персонален състав на ВСС, законодателят трябва да се намеси: като приеме изрично правило в ЗСВ, което да ограничи ВСС с изтекъл мандат да осъществява избора, с риска подобна промяна да се окаже противоконституционна, или като избере членовете на ВСС от парламентарната квота незабавно. Не може да се  прехвърля цялата отговорност за избора на позициите на върха на съдебната власт изцяло върху ВСС, а Народното събрание да бездейства, каза Марчев. 
Когато говорим за държавност и обществени отношения, въпросът винаги има две страни. От една страна е въпросът за правната легитимност – за възможността ВСС с изтекъл мандат да извършва валидни действия, включително по избор на председатели на върховните съдилища и на главен прокурор. Според практиката на Конституционния съд ВСС има правна легитимност да осъществи тези избори. Органът ВСС е постоянно действащ орган, който няма мандат. Мандат имат неговите членове. Затова с изтичане на мандата на членовете на ВСС не се прекратяват правомощията на органа ВСС и същият продължава да разполага с възможност да упражнява възложените му правомощия изцяло, посочи председателят на САЛ.
Според него от друга страна, обаче, стои и въпросът за обществената легитимност - когато един орган не се ползва с обществено доверие, макар да може и да е длъжен да упражнява правомощията си и при изтекъл мандат на членовете му, решенията му винаги ще подлежат меко казано на съмнение. ВСС в този персонален състав прие поредица необосновани и откровено безпринципни и непрозрачни решения, с негативни последици за авторитета на съдебната система. Примерът с избора на предишния главен прокурор е достатъчен. Така и не стана ясно защо беше номиниран и избран именно той. Не стана ясно и защо, и тъкмо тогава беше освободен, при положение че преди това имаше обществени искания и основания да бъде освободен. Именно съмнението в мотивите за действията на ВСС като орган го лишава от обществена легитимност да прави важни, съдбоносни избори с дългосрочен ефект за правната система, каза още Марчев.
Според него обществената легитимност предполага доверие, че решенията се вземат обмислено и прозрачно, от свободни и независими професионалисти, в рамките на процедура, в която всеки неудобен въпрос ще получи ясен и достоверен отговор, така че всяко съмнение за правилността на избора да бъде преодоляно.
Ето това липсва - общественото доверие, каза Марчев.
Той припомни, че не се случва за първи път да има една кандидатура за поста главен прокурор и вероятно в прокуратурата, заради самата ѝ структура, малцина биха се осмелили да приемат номинация. Затова издигането на един кандидат не е изненада. Видя се, обаче, че при една кандидатура изборът е предрешен, но също така се видя и как завърши предрешеният избор. Затова няма разумно обяснение защо отново се повтаря същият сценарий.
Моето очакване беше да няма въобще кандидатура при положение, че ВСС е с изтекъл мандат. Ако въобще беше мислима кандидатура, то тя трябваше да бъде на прокурор с безспорна правна и морална репутация и авторитет, така че да бъде припознат не само в средите на прокуратура, а и в правната общност и обществото като цяло, каза председателят на САК.
Според него от персоналния състав на ВСС зависи какъв ще е персоналният състав на цялата съдебна система, а от това какви са съдиите, прокурорите и следователите зависи качеството на правосъдието, неговата своевременност, убедителност и авторитет. Доверие в съдебната система има там, където съдебните актове се постановяват от независим и безпристрастен съд, избран от независим и безпристрастен орган, действащ в рамките на конституционно установения му мандат. По-важен въпрос в една правова държава няма.
Отлагането на този процес води до усещането за липса на държавност. Оказва се, че органите в държавата си прехвърлят един на друг отговорността по конституиране на ВСС, но нито един не упражнява правомощията си така, както го задължават Конституцията и законите. На практика това е безпрецедентен отказ от упражняване на държавна власт, което води до цялостна криза на държавността, посочи председателят на САК.
Не може всички да говорят и да критикуват, че членовете на ВСС са с изтекъл мандат и поради това самият орган не се ползва с обществена легитимност – което подкопава доверието в правосъдието въобще, но никой нищо да не прави за избора на нови членове, посочи Стефан Марчев.
Той припомни също, че процесът по избора на нов ВСС е изцяло блокиран вече две години. Народното събрание не може да избере своите представители в рамките на няколко парламента – от октомври 2022 г. досега, а изглежда малко вероятно и скоро да го направи, особено с предвиденото с промените в Конституцията от 2015 г. мнозинствоот 2/3.
Изборът, който направиха магистратите, беше отменен с изрични разпоредби в Закона за съдебната власт, което е вероятната причина да не бъдат насрочвани събрания за провеждане на нов избор от професионалната квота – докато не бъде излъчена политическата квота във ВСС от Народното събрание. Непопълването на парламентарната квота на Конституционния съд всъщност не е прецедент, защото предходният избор на парламентарна квота в състава на КС се забави с почти две години. Едва ли можем да очакваме това Народно събрание да се справи по-успешно с избора на член на Конституционния съд, каза Марчев.
Според него непопълненият състав на КС нарушава не само баланса на представителството на властите в самия съд, което е гаранция за неговата независимост, това е поредният знак за нещо много по-сериозно – за парламентарна криза, която блокира всички други власти и разрушава държавността.
Подобна тежка криза изглежда може да се преодолее само със сериозна конституционна реформа, която да създаде гаранции, че ще има работещ парламент, който ще може да упражнява своевременно правомощията си по конституиране на всички други конституционно установени органи и власти – ВСС, инспекторат към ВСС, Конституционен съд, омбудсман и т.н., бяха думите на Стефан Марчев.
Неработещият парламент води до блокиране на дейността на останалите органи и институции, а действащата Конституция няма балансиращи механизми за излизане от подобна ситуация. Въпросът е ще има ли политическа воля за свикване на Велико народно събрание, което да направи истинска конституционна реформа, включително насъдебната власт – нещо, от което се нуждаем отдавна, каза още председателят на САК.