Океанският лайнер „Британик“, кораб-сестра на „Олимпик“ и „Титаник“, потъва на 21 ноември 1916 г. в Средиземно море край бреговете на гръцкия остров Кеа. Той е създаден с цел да бъде търговски плавателен съд, но никога не е работил като такъв. Той е преоборудван като болничен кораб по време на Първата световна война и потъва, според съобщенията след удар в мина, отбелязва енциклопедия „Британика“.
Както и останалите два кораба – „Британик“ е построен от белфастката фирма „Харланд и Волф“ (Harland and Wolff) като част от клас трансатлантически луксозни лайнери за „Уайт стар лайн“ (White Star Line). Класът, който е проектиран за комфорт, а не за скорост, е замислен през 1907 г. и първоначално включва само „Олимпик“ и „Титаник“. Третият кораб е добавен по-късно и е планирано да бъде по-голям и по-луксозен от своите сестрински кораби. На 30 ноември 1911 г. строителството започва с полагането на кила. След като „Титаник“ потъва през април 1912 г. обаче, корабът е преработен, за да включва различни модификации за безопасност. Трябва да се отбележи, че са добавени повече спасителни лодки и неговите водонепроницаеми отделения (които включват врати, позволяващи секциите да бъдат изолирани една от друга) са увеличени до 17 на брой. Освен това се съобщава, че името му е променено от „Гигантик“ на „Британик“. При завършването му корабът е с дължина приблизително 882 фута (269 метра) и има бруто тонаж от 48 158. След като корпусът е завършен, корабът е пуснат на вода на 26 февруари 1914 г. „Британик“ е планирано да започне търговската си експлоатация през следващата година. Това обаче не се случва, а с началото на Първата световна война през 1914 г., „Британик“ е реквизиран като болничен кораб.
На 23 декември 1915 г. „Британик“ предприема първото си плаване – от Ливърпул, Англия, до гръцкия остров Лемнос, през Неапол. След като събира около 3300 жертви, корабът отпътува за Саутхемптън, Англия, и пристига там на 9 януари 1916 г. „Британик“ отплава на две последователни пътувания, преди да бъде освободен от военно дежурство през юни 1916 г. Въпреки това, два месеца по-късно отново е реквизиран.
На 12 ноември 1916 г. „Британик“ отпътува от Саутхемптън за Лемнос на шестото си пътуване.
Около 8:15 ч. сутринта на 21 ноември, на около 2 мили (3 км) от остров Кеа, Гърция, на кораба избухва експлозия. Първоначалните доклади предполагат, че причината е или мина, или торпедо, въпреки че по-късни доказателства сочат мина, отбелязва енциклопедия „Британика“ и посочва, че през октомври 1916 г. германска подводница е била заложила мини в района.
Въпреки че щетите са големи, само шест от водонепроницаемите отделения са наводнени и корабът остава на повърхността. Водата започва да навлиза от отворени илюминатори от десния борд. В опит да изведе кораба край Кеа, капитан Чарлз Бартлет заповядва пълна скорост. Движението обаче води до нахлуването на повече вода в плавателния съд и Бартлет бързо разпорежда двигателите да спрат.
Към 9:07 часа „Британик“ потъва – около 55 минути, докато потъването на „Титаник“ му отнема 2 часа и 40 минути. Намиращи се около „Британик“ плавателни съдове се притичват на помощ да спасят оцелелите. Въпреки скоростта на потъване, само 30 души от пасажерите и екипажа на „Британик“ стават жертва на катастрофата. Спасени са над 1030 души.
През 1975 г. френският океански изследовател Жак Кусто открива останките на „Британик“. Корабът е намерен да лежи на десния си борд на дълбочина около 390 фута (119 метра) – непокътнат, с изключение на голяма дупка в носа.
Въпреки, че по времето, когато се случва катастрофата с „Британик“, не действа неограничената подводна война (обявена от Германия на няколко пъти – между февруари и октомври 1915 г., февруари и май 1916 г. и от януари 1917 г.) блокадите, бойните действия, потопяването на параходи и разпръскването на мини са ежедневие във всички морски басейни, обкръжаващи Европа – Атлантика, Средиземно море, Северно, Балтийско и дори Черно море, а също така и в Тихия океан. Подводници, крайцери и миноноски действат в почти всички големи водни басейни, а сред потопените има както кораби на Съглашението, така и на неучастващи във войната страни.
Ето какво може да се прочете в страниците на „Бълтгарски бюлетин“ на БТА от ноември 1916 г. за случващото се в моретата и за съдбата на „Британик“:
Берлин, 31 октомври 1916 г. /Волфбюро/ Една наша завърнала се неотдавна от Средиземно море подводница, водейки търговска война е била няколко пъти атакувана от въоръжени параходи при претърсването им. Във всички случаи се касае за английски параходи, които са въоръжени с едно или няколко модерни 7,6 см оръдия. Същата подводница е била шест пъти обстрелвана от неприятелски параходи и при по-предишното си няколкоседмично пребивание в Средиземно море. Но тя винаги е успявала навреме да се спаси от неприятелския огън благодарение на сръчността и присъствието на духа на команданта и на екипажа.
***
Лондон, 2 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Адмиралтейството съобщава: Холандският параход „Олдампт“ беше заловен в сряда през нощта от неприятеля, при фара „Норминдер“. На парахода се качил германски екипаж, за да го отведе в Зеебрюге. Английски патрул и параходи настигнаха „Олдампт“. Германците се опитаха да вдигнат парахода във въздуха, след което слязоха в лодките заедно с холандския екипаж. Англичаните плениха германския екипаж, състоящ се от един офицер и девет войници, и ремаркираха парахода до холандския бряг, където го предадоха на холандски ремаркьор. По пътя се явиха пет германски торпедоразрушители, но бяха атакувани и прогонени.
***
Лондон, 3 ноември 1916 г. Агенция Ройтер се научава от Атина с вчерашна дата: През последните 12 дни са потопени седем гръцки парахода.
***
Париж, 3 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ В. „Тан“ се научава от Лисабон, че много параходи са били нападнати от германска подводница.
***
Жефле /Швеция/, 7 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Вчера пристигна от Олсгрунд екипажът на парахода „Йенкьопинг“, потопен от германска подводница. Капитанинът съобщава, че и други два шведски парахода били потопени.
***
Лондон, 7 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Адмиралтейството съобщава: Една наша подводница, действаща в Северно море, хвърли завчера торпили срещу един германски дрендаут, близо до датското крайбрежие. Параходът беше засегнат. Повредите са неизвестни.
В началото на ноември, във водите на Средиземно море, но край Малта, потъва британският пътнически кораб „Арабия“:
Ротердам, 8 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Съобщават от Лондон, че пътническият параход „Арабия“ (7933 тона) бил потопен в Средиземно море на 6 ноември. Всички пътници на брой 437 души били спасени.
***
Амстердам, 8 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ На в. „Таймс“ съобщават от Атина: Гръцкото правителство поиска осветления от Германия по условията, които гръцките параходи трябва да съблюдават, за да бъдат запазени от нападенията на подводниците.
***
Лондон, 11 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Съобщение на агенция Ройтер: На банкета, даден в Гилдхол, министърът на марината Балфур произнесе една реч, в която заяви, че англичаните и съюзниците им имат неоспоримо владение над моретата, но че това положение е от части недостатъчно. (…) Германия по настоящем се отказа от надеждата да се бори против нашето владение над моретата чрез флотата си и възприе престъпни и нещастни методи. Г-н Балфур се постара да покаже чрез примери, че начините на действия на германските началници при потопяването на неутрални параходи са в противоречие с германския правилник за морската плячка и, накрая, спомни декларацията на германския делегат на Хагската конференция, че офицерите от германската флота ще изпълняват винаги хагските конвенции. Две години по-късно германците насякоха медал за „Лузитания“ ((Британският кралски пощенски кораб „Лузитания“ с над 1900 души на борда е торпилиран от германска подводница и потопен на 25 април стар стил/7 май 1915 г. н. ст. През август 1915 г. германският художник Карл Гец излива сатиричен възпоменателен медал за потъването на „Лузитания” - бел. ред.)
***
Мадрид, 12 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Вестниците съобщават, че американският параход „Колумбия“ (8580 тона) е бил потопен от германска подводница при Куруна. Товарът на парахода, състоящ се от мед, стомана и мас е бил предназначен за Франция. Екипажът бил спасен и заявил, че параходът е бил спрян от германската подводница на 6 ноември при нос Финистер. Понеже слизането в спасителните лодки било опасно, поради бурята, подводницата чакала цели два часа докато екипажът се спаси. 
***
Берлин, 14 ноември 1916 г. /Волфбюро/ В Средиземно море са били потопени следните италиански параходи: „Тореро“ (767 тона), „Бернардо“ (1346 тона) гемиите „Марината“ (154 тона), „Гилдар“ (100 тона), „Тре Фрателии“ (190 тона), „Сан Антонио“ (811 тона) и „Сан Джорджо“ (258 тона).
***
Лондон, 14 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Според в. „Таймс“ председателят на Съединените щати щял да действа сега по-енергично спрямо Германия по въпроса за подводната война.
***
Берлин, 15 ноември 1916 г. /Официална/ На 5 ноември една наша подводница потопи на 80 мили западно от Малта един неприятелски транспортен параход от около 12 000 тона, който бе придружаван от торпедоразрушители и рибарски параходи.
***
Париж, 16 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ В. „Матен“ се научава от Марсилия: Тридесет души от екипажа на потопения параход „Арабия“ пристигнаха тук с парахода „Ернест Симоне“.
***
Париж, 13 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ „Еко де Пари“ се научава от Ла Коруня: Параходът „Лео ХIII“ срещнал в морето норвежкия параход „Гама“, който бил напуснат от екипажа и горял. „Гама“ потънал скоро. Съдбата на екипажа е неизвестна.
***
Копенхаген, 16 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Капитанинът на датския параход „Регнар“ съобщава от Виго, че параходът му бил потопен на 14 ноември, на 100 морски мили северно от Финистер, от германска подводница; екипажът бил спасен и дебаркиран във Виго. Параходът пътувал от Кардиф за Марсилия, натоварен с каменни въглища.
***
Берлин, 19 ноември 1916 г. /Волфбюро/ По повод германското официално съобщение от 15 ноември, че една германска подводница е потопила на 5 ноември, на 80 мили западно от Малта, един транспортен параход, с вместимост 19 000 тона, придружаван от торпедоразрушители и рибарски параходи, английското адмиралтейство съобщи, че това било германски опит да се прикрие едно престъпно действие – потопяването на един пощенски параход без предупреждение и че единственият потопен параход бил пощенският параход „Арабия“ (9733 тона), потопен на 6 ноември без предупреждение източно от Малта.
C това съобщение английското адмиралтейство се опитва съзнателно да заблуди общественото мнение. Касае се за два съвършено различни факти: първо – както Волфбюро съобщи на 15 ноември един въоръжен транспортен параход бе потопен на 5 ноември, на 80 мили западно от Малта; второ – транспортният параход „Арабия“ беше потопен на 6 ноември, на 300 мили източно от Малта. „Арабия“ имаше 15 см оръдия и принасяше няколкостотин военни работници за Франция. Ако Англия е приела на парахода „Арабия“ и пътници, тя лекомислено е изложила техния живот, както е правила това и преди.
В деня на катастрофата с болничния лайнер „Британик“, Централните сили дават обобщение за резултатите от военните действия в морска среда:
Виена, 21 ноември 1916 г. /Корспендонец бюро/ През месец октомври са пленени или потопени от подводниците и миноноските на Централните сили, или са потънали вследствие сблъскване с мини 146 неприятелски търговски параходи с обща вместимост 306 500 тона.
Потопени са и 72 неутрални търговски парахода с вместимост 87 000 тона, понеже са носили контрабанда за неприятелски страни.
От началото на войната вследствие мерките, взети от Централните сили, са потопени неприятелски търговски параходи с вместимост 3 322 000 тона, от които 2 550 000 английски.
Първото съобщение, което БТА публикува за „Британик“ е на 23 ноември:
Лондон, 23 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Адмиралтейството съобщава:  Английският болничен параход „Британик“ (47 500 тона) потъна на 21 ноември в канала Кеа, в Егейско море, вследствие на торпила или мина. Спасени са 1106 души, от които 25 ранени. Вярва се, че 50 души са загинали.
***
Лугано, 24 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Според известия от Лондон относно потъването на болничния параход „Британик“, този параход потънал в продължение на 50 минути, след две експлозии. „Британик“ поискал помощ по безжичния телеграф; една миноноска от Керастини била готова да замине, когато се получила втора телеграма, че помощ е ненужна. Изглежда, че тази втора радиограма е била изпратена от германска подводница. Броят на жертвите възлизал на 200 души.
***
Лондон, 24 ноември 1916 г.  /Кореспонденц бюро/ „Дейли нюс“ се научава, че потъналият параход „Британик“ бил най-хубавият болничен параход. Постройката му коствала 2 милиона лири стерлинги.
***
Лондон, 24 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ В Камарата на общините, г-н Карсън направи интерпелация относно потъването на болничния параход „Британик“. Той попита дали правителството ще привлече вниманието на неутралните върху този варварски акт и нарушение на международното право. Министър-председателят г-н Аскуит каза: Не са получени никакви подробности. Този въпрос ще бъде разгледан. 
***
Берлин, 25 ноември 1916 г. /Официална/ В английската Камара на общините, загубата на болничния параход „Британик“, който уж бил потопен от германска подводница, биде представена като варварски акт, противен на международното право. Противно на това твърдение, ние констатираме, че „Британик“ не е бил потопен от германска подводница. – /Подп./ Началник щаб на марината.
Дни по-късно друг британски болничен кораб последва съдбата на „Британик“ във водите на Средиземно море:
Лондон, 25 ноември 1916 г. /Кореспонденц бюро/ Адмиралтейството съобщава, че английският болничен параход „Бремар Кастл“ (6280 тона), на път от Солун за Малта с ранени войници, се натъкнал на мина или бил потопен в канала Мукони (Егейско море). Всички, които се намирали на парахода, били спасени.