Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

1. Фразеологизмът „светявам маслото (някому)“ означава убивам, премахвам някого, обикновено умишлено за наказание или за отмъщение. Използва се и лексикалният вариант „светявам водата“, засвидетелстван напр. в текстове на Ив. Вазов (в повестта „Чичовци“, в романа „Нова земя“ и др.). Ето пример от Вазовата повест „Чичовци“:

На едно много стръмно място и двамината се подхлъзнаха и неволно простряха ръце да се хванат за един зеленикав корен. Хаджи Смион обаче превари и се улови за спасителния предмет, но изведнъж се оттегли назад в ужас; той беше докопал опашката на змия. Когато Иванчо видя измененото лице на онемелия си другар, той се приближи, грабна камък и цапна в главата змията, свита малко по-далечко на търкало. Змията се сгърчи безобразно и остана на мястото си; само опашката ѝ още шаваше. Хаджи Смион изу тозчас калеврата си и неустрашимо смаза немирната опашка. После погледна тържествуващ другаря си:

– Светих ѝ водата… Добре, че я не хвана ти, щеше да се уплашиш.

(„Чичовци“, XVIIгл.)

Фразеологизмът „светявам маслото (някому)“ води началото си от християнското тайнство Елеосвещение (маслосвет). В Новия Завет за това тайнство се съобщава следното: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.“ (Иак. 5: 14 – 15).

Елеосвещение се изъвршва само над по-тежко болните. При извършването на това тайнство елеят (маслото) се освещава от свещениците и при произнасяне на определени думи се помазват кръстообразно отделни части от тялото на болния.

В Католическата църква обаче, за разлика от практиката на Източноправославна църква, е прието тайнството Елеосвещение да се извършва над умиращи. Затова на Запад то се нарича последно помазване (лат. extrema unctio) или помазване при раздялата на душата с тялото (лат. unctio exeuntium). Затова в нашия език фразеологизмът „светявам маслото (някому)“ означава убивам, премахвам някого.

2. „Каквото посееш, такова ще пожънеш“. Известният израз „каквото посееш, такова ще пожънеш“ означава приемам, получавам онова, което сам съм си причинил. Обикновено той се смята за наша народна пословица (вж. Българско народно творчество в 12 тома. Т. ХІІ – Пословици, поговорки, гатанки. Отбрал и редактирал Цветан Минков. С., Издателство „Български писател“, 1963, с. 207). Всъщност тази т.н. „народна пословица“ е мисъл на св. апостол Павел: „7. Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: 8. който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.“ (Гал. 6).

В конкретния случай глаголът сея е използван като метафора за подбудите, думите и постъпките на отделния човек. Засяването е смислово свързано с жътвата, метафорично представяща крайните резултати от човешките дела. Тези метафори са употребени и в други новозаветни текстове (Мат. 13: 24 – 30, 36 – 43; Лук. 19: 21 – 22; Иак. 3: 18; 1 Кор. 9: 11; 2 Кор. 9: 6.

В Гал. 6: 7 – 8 са изложени някои от подбудите към постоянно добротворство и към духовен живот. Първата подбуда е свързана с Божието всезнание. Бог не оставя без наказание нарушителите на Своите заповеди, както не оставя без награда техните изпълнители. Втората подбуда се определя от обстоятелството, че всеки пе получи онова, което е заслужил. „Който сее в плътта си“ (оня, който е роб на своите страсти), от своята плът ще получи тление, т.е. смърт. Този, „който сее в духа“, ше пожъне вечен живот в Царството небесно.

Изразът „каквото посееш, такова ще пожънеш" се използва и в други езици, например в руски (что ты посеял, то и пожнёшь) и в английски (we reap as we sow).

Иво БРАТАНОВ