За него е заснет документален филм със заглавие „Гримасата на любовта“. На първата церемония по връчването на наградата „Сезар“ на 3 април 1976 година е избран за първи президент на наградите. На 15 ноември същата година отлита във вечността. Определян е като една от най-емблематичните личности в световното кино. Това е големият френски актьор Жан Габен, от чиято кончина днес се навършват 48 години. Предлагаме ви очерка за него от Вилиана Семерджиева, публикуван в duma.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Докато бях млад, все ми се искаше да кажа - аз знам,
но колкото повече търсех, все по-малко разбирах.
Сега, когато часовникът отброи 60,
пак съм на прозореца, гледам и се питам.
Сега знам. Знам, че никога не се знае.
Животът, любовта, парите, приятелите и розите...
Никога не знаеш нито звука, нито цвета на нещата.
Това е всичко, което знам. Но го знам.

Това са строфи от една от най-силните мъжки песни, създавани през ХХ век - „Maintenant je sais“ („Сега знам“) на Филип Грийн и Жан-Лу Дабади (1974), която Жан Габен изпълнява в речитатив по неповторим начин. Мъжествено изразително лице и осанка, характерен, силно въздействащ тембър, властно излъчване, титаничен талант - с това покорява зрителите знаменитият френски актьор, роден преди 120 години. Жан Габен винаги е естествен, всеки от героите му малко се отличава от самия актьор. Вероятно крайно сантиментален човек, външно остава спокоен и изпълнен с достойнство. Въздействието му е завладяващо още с появата му на екрана. И дори във филми, в които има малко реплики или изобщо не говори, той безапелационно обсебва вниманието на зрителите.
Жан-Алексис Монкорже е роден на 17 май 1904 г. в Париж. Още като дете има тежък характер. Родителите му играят незначителни роли в евтини кафенета. След трудно детство зад кулисите на долнопробни салони Жан се скарва с баща си, който вижда в сина си продължител на актьорската династия, зарязва училището и започва работа - строи пътища, лее стомана, продава автомобили. Но в крайна сметка след семейно помирение бащата урежда сина си като статист във „Фоли Бержер“. След кратка служба във флота Жан постъпва като певец в трупата „Буф-Паризиен“, с която пътува из страната и зад граница между 1925 и 1927 г. Забелязва го знаменитата по това време Мистингет и го взима със себе си в „Мулен Руж“, където младият Габен пее в оперети.
Всичките му роли в киното до 1934 г. са еднотипни - екранният образ на актьора по нищо не се отличава от сценичния. Само че прекаралият юношеството си по заводи и фабрики Габен принципно
не признава маниерния и изкуствен свят на полусветски развлечения
което и прави впечатление на вече известния режисьор Жулиен Дювивие. Дювивие създава за Габен поредица образи на горди и независими самотници, преследвани от неумолимата съдба, зад чиято външна грубост се крие романтична вяра в доброто. Благодарение на гения на Жан Реноар, Марсел Карне и Жак Превер, към края на 30-те години Габен се превръща в това, което критикът Андре Базен нарича „трагическия герой на съвременното кино“. Пролетарий без работа, дезертьор, изгубен, изхвърлен от обществото горд човек, Габен кристализира на екрана всички митове на предвоенното време. Това е първата голяма епоха на актьора, чийто край слага Втората световна война.
На 2 септември 1939 г. Жан Габен е призован да служи във военноморските сили на Франция, но скоро получава специално разрешение да се отлъчи от служба, за да участва в снимките на филма на Жан Гремийон „Влекачи“ /с оригинално заглавие „Remorques“/. След края на снимките, подобно на много френски кинематографисти, той заминава за Америка. Холивудската му кариера не потръгва по много причини, макар и американският период на Габен сам по себе си да е достоен за екранизация, твърдят кинокритиците.
Веднага след края на войната
в биографията му започва сложен период
свързан с прехода към нов тип герой - по-възрастен, по-земен, опитал горчивината на загубите и грешките. Жан Габен ни най-малко не губи от своята индивидуалност и в никакъв случай не засенчва партньорите си с харизмата си. Новото характерно амплоа на актьора стават образите на глава на семейство, човек, преживял нелек, труден живот и готов да даде урок на младото поколение. Към края на 50-те години и във френското, и в световното кино актьорът се превръща в истински величествен монумент на самия себе си, посочват кинокритиците.
Режисьорите се опитват да го поставят в съперничество с по-млади, но също доста специални актьори. Вече не млад, на Габен му се налага да се срещне в кадър с ефектната блондинка Бриджит Бардо, с бързо набиращия популярност мъжкар Жан-Пол Белмондо, с красивия почти до съвършенство Ален Делон. Независимо от разликата във възрастта, те се разбират и взаимно се ценят.
След 40-годишна екранна кариера и участие в повече от 50 филма Габен си остава най-показваният в родината си и в чужбина френски актьор. Затова една от най-престижните награди „Сезар“, ежегодно връчвана на най-добрия млад актьор, е наречена на негово име.
Великият французин има
твърде бурен личен живот
През 1925 г. Жан Габен се жени за Габи Басе, но бракът им трае само пет години. През 1933 г. се обвързва със Сюзан Маргьорит Жана Мошен, с която се развежда през 1939 г. От нея има две деца.
Скоро след това Габен започва страстен роман с актрисата Марленe Дитрих. Междувременно се присъединява към движението за освобождение на Франция на генерал Де Гол. За доблест и чест, проявени в боевете в Северна Африка, е награден с Военен медал и Военен кръст. След десанта в Нормандия участва в освобождението на Париж. Журналистите заснемат трогателната сцена, когато Марленe Дитрих нетърпеливо чака сред тълпата и при появата на Жан Габен, който влиза в Париж на танк, неудържимо се хвърля в прегръдките му. Голямата им любов е пословична, но след поредица от сцени и раздели в един момент Жан Габен скъсва с нея завинаги.
През 1949 г. Жан Габен се задомява отново - Доминик Фурние е третата му съпруга, с която прекарва остатъка от живота си и има три деца - дъщерите Флоранс и Валери и сина Матиас.
Знаменитият актьор умира на 15 ноември 1976 г. в предградието на Париж Ньой-сюр-Сен. Тялото му е кремирано, а прахът му - разпръснат в морето от борда на военния кораб „Detroyat“, с пълни военни почести.

Двама мъже в града

Един от най-запомнящите се филми с Жан Габен в една от главните роли е „Двама мъже в града“. Във френско-италианската драма, излязла по екраните през 1973 година, режисьорът Жозе Джовани събира 69-годишния Габен с 38-годишния идол Ален Делон.
С голям талант и великолепна игра двамата пресъздават история, която не е загубила силата си и днес.
Жино Страблиджи е ограбвал банки и инкасо, след което е арестуван и осъден на дванадесет години, но е освободен предсрочно от затвора благодарение на грижите на своя приятел и възпитател на затвора Жермен Казньов. След като излежава десет години, изпълнен с желание да започне нов живот, той работи в печатница на вестник, печели прилично и се надява животът да го възнагради за всичко, което е преживял. Но съдбата има свои планове за него. Съпругата му Софи умира в автомобилна катастрофа, а бившите му приятели от местната банда постоянно го търсят. След всичко това той случайно се натъква на инспектор Гуатро, който го е арестувал на времето, животът на Жино се превръща в ад. Инспектор Гуатро е сигурен, че Жино е в контакт с подземния свят. Нищо не може да го убеди, че Жино се е променил напълно и е станал добър човек. Гуатро е твърдо и непоклатимо убеден, че само смъртта ще промени престъпниците. Последната им среща завършва със сбиване и случайната смърт на инспектора. Страблиджи е обвинен в умишлено убийство на полицай и осъден на смърт. Нито едно от усилията на Жермен Казньов за постигане на справедливост не постига целта. Жино е екзекутиран на гилотината. 
Финал. И много теми за размисъл.

Най-голямото утешение в живота е доброто

Жан Габен е оставил след себе си много мъдрост. Предлагаме ви част от истините за живота, до които е стигнал големият актьор.
* Тестът за добри обноски е да бъдеш търпелив с лошите хора.
* Докато една дума не бъде изречена, ти си й господар, но изречеш ли я веднъж, ти си й роб.
* Разбрах веднага, че за да имаш успех, трябва да минеш през предната врата, а не през задната.
* Не мисля, че трябва да говорим толкова много. Ами ако пеехме песен? Ще се разделим, докато пеем.
* Ако искаш да запазиш нещо скрито от врага си, не го разкривай на твоя приятел.
* Моят приятел е този, който ми казва грешките насаме.
* Въпросът на мъдреца съдържа половината отговор.
* Кралете може да са съдии на Земята, но мъдреците са съдии на кралете.
* Началото на мъдростта е да я искаш.
* Най-големият враг в живота е самият той.
* Най-голямата глупост в живота на хората е лъжата.
* Най-голямата грешка в живота е да загубите себе си.
* Най-голямата грешка в живота е неблагодарността.
* Най-достойно за възхищение в живота е да се изправиш, след като си паднал.
* Най-голямата загуба в живота е загубата на надежда.
* Най-голямото богатство в живота е здравето и умът.
* Най-големият дълг в живота са искрените чувства.
* Най-големият дар в живота е великодушието.
* Най-голямото утешение в живота е доброто.