„Обичам умните врагове“. Тези думи на Салвадор Дали изникнаха в съзнанието ми, когато камерите на „Диема“ показаха как бившият старши треньор на ЦСКА Стойчо Младенов се изнизва след мача с „Крумовград“ и пътьом отговаря на въпроси на репортери. Да, същият Младенов, който бе спортен директор на ЦСКА 1948, изгледа двубой на другия ЦСКА в компанията, забележете, на изпълнителния шеф Филип Филипов и на неизменния  прорицател, за когото в медиите няма почивен ден, Георги Илиев-Майкъла. Той винаги е готов с мнение и препоръка.
Компанията се подхилкваше и видимо се забавляваше в ложата, а Стойчо се усмихваше после под мустак пред камерите. „ЦСКА е феномен. Ето, пак сме тука“, каза той.
Кой ЦСКА? Този, който не искаше да назове по име, когато го направиха оперативен шеф в Бистрица, или онзи, за който вкарваше голове във вратата на „Ливърпул“?
Майкъла, този неособено впечатляващ футболист с внушителните 128 мача за ЦСКА /гледали сме го и в „Дунав“ един сезон/, наричаше бившия си „червен“ отбор „Литекс“ по времето, когато Гриша Ганчев издържаше клуба. Но при всеки спорадичен успех плонжираше пред Ганчев. И така - на приливи и отливи, според зависи. „Легендата“ Илиев, един от най-грубите играчи в историята на българския футбол.
Още един залитнал по клуба от Бистрица корифей - Ради Здравков, щял да се върне в ЦСКА /Сф/ като човек в скаутското звено. Вероятно, ако го попитате сега, ще каже, че се завръща в автентичния „червен“ клуб. И той като Стойчо ще да е забравил вече службата при Цветомир Найденов, когато за тях ЦСКА /Сф/ бе мръсна дума.
Подозирате ли защо е тази врътка и смяната на корабните платна?
Защото ЦСКА се издържа сега /не е ясно докога/ от друг богат човек, букмейкърския бос Валтер Папазки. Този човек предпочита да стои в сянка, дори не знаем как изглежда, но според запознати отделя много сериозни за стандартите в българския футбол суми. А пари в Бистрица вече не дават, Защото Найденов им видя работата и ги разкара един по един. Затова килимчето трябва да бъде постлано в нозете на Папазки, белким се върже да нахрани вечно гладните „легенди“. За тях не е никакъв проблем да запеят друга песен, стига да падат кинти.
А дали Дали би наредил в списъка на умните врагове подобни хора, които дори не изпитват капка срам от двойните си игри?...