Замърсяването на въздуха може сериозно да навреди на ендокринната система, нарушавайки хормоналния баланс и предизвиквайки различни здравословни проблеми. Това каза ендокринологът доц. Цветелина Тотомирова по време на семинар за журналисти, организиран от сдружение „Въздух за здраве“. По думите ѝ замърсяването на въздуха може да въздейства върху панкреаса и да провокира развитие на диабет глюкозен дисбаланс чрез инсулинова резистентност и развитие на захарен диабет тип 2, затлъстяване и метаболитен синдром. Отражение от мръсния въздух може да се открие и като възпаление и оксидативен стрес в организма. Замърсителите на въздуха могат да нарушат производството на хормоните, произвеждани от жлезите с вътрешна секреция, което води до понижена или повишена функция на щитовидната жлеза, посочи още тя. Някои от замърсителите на въздуха са свързани с репродуктивни проблеми както при мъжете, така и при жените и могат да доведат до намалена фертилност, проблеми с развитието на плода и други репродуктивни промени, а така също и повишен риск от поява на гестационен захарен диабет. По думите ѝ мръсният въздух може да доведе до проблеми с развитието на плода в утробата, включително преждевременно раждане и ниско тегло при раждане.
Данни от Европейската агенция по химикали показват, че продукти, внасяни от страни извън Европейския съюз (ЕС), все още могат да съдържат фталати. През последните години Китай ограничи съдържанието на някои фталати в детските играчки и материалите, предназначени за контакт с храни, но в ограничени количества фталати все още се срещат в много продукти, внасяни от Китай в ЕС, допълни лекарят. Фталатите, използвани в опаковки на храни и напитки, могат да бъдат открити в сапуни и в слънчеви лосиони, посочи още доц. Тотомирова. Полихлорирани бифенили, използвани за омекотяване на пластмасата, употребявана за винилови подови настилки, за лепила, детергенти, освежители за въздух, смазочни масла, опаковки за храна, облекло, продукти за лична хигиена и играчки, също са свързани с повишен риск от поява на рак на щитовидната жлеза. Въпреки че механизмът на въздействие не е напълно ясен, тези вещества могат да предизвикат генетични мутации, които водят до злокачествени образувания, допълни доц. Тотомирова.
Необходими са мерки за контрол на замърсяването на въздуха, както и повишена информираност на обществото и превенция за защита на здравето, добави лекарят.