Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът „имя им легион“ означава много са, в голямо количество са и възниква от черковнославянския превод на Библията. Със същото значение се използва и българският превод на фразеологизма („името им е легион“). В предложената бележка ще се спра накратко върху произхода на този израз.
В синоптическите евангелия е засвидетелстван случай, в който Господ Иисус Христос е изгонил множество бесове от двама души (Мат. 8: 28 – 34; Марк. 5: 1 – 20; Лук. 8: 26 – 39). Спасителя заедно с учениците Си е напуснал град Капернаум, намиращ се на северозападния бряг на Галилейското (Тивериадското) езеро, и с кораб е преминал на другия бряг на езерото – в Гадаринската страна. В Мат. 8: 28 тази област е наречена Гергесинска, а в Марк. 5: 1 и в Лук. 8: 26 – Гадаринска. Eв. Матей назовава областта Гергесинска по името на сравнително големия град Гергеса. Градът е включен в състава на Десетоградието (Декаполис) – съюз от 10 града. Свв. ев. Марк и Лука наричат областта Гадаринска по името на град Гадара – друг от градовете на Десетоградието. 
По отношение на броя на бесноватите съществува разлика между св. повествования на тримата евангелисти. Св. ап. и евангелист Матей пише за двама бесни, а свв. евангелисти Марк и Лука – за един. Навярно с особена свирепост се е отличавал единият от двамата беснуващи и тъкмо той е бил по-опасен за жителите на онази страна. Затова ев. Марк и ев. Лука говорят за един бесен. Св. ап. и евангелист Матей е спрял вниманието си върху числото на обзетите от бяс.
В Мат. 8: 28 се посочва, че бесните излизат от гробищата и са „тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път“. Св. евангелист Марк излага и други подробности: бесният живее в гробищата; никой не може да го върже дори и с вериги, защото болният многократно е бил оковаван с окови и с вериги, но е разкъсвал веригите и е счупвал оковите; никой не е можел да го укроти; непрекъснато, нощем и денем, по хълмовете и по гробищата е викал и се е удрял с камъни. В Лук. 8: 27 се допълва, че този човек „не обличаше дреха и в къща не живееше“. След изцеряването обаче, бившият бесен е седнал при нозете на Спасителя, облечен е и е със здрав ум.
У болните има множество бесове. Когато Господ Иисус Христос е запитал: „как ти е името?“, нечистият дух е отговорил: „легион“. Легионът (лат. legio) е римска войскова единица, чийто числен състав в различните времена се е променял – от 3300 до 6300 войници.
Когато демоните са видели Спасителя, те са били обзети от силен страх и от ужас, защото са помислили, че Господ Иисус Христос веднага ще започне да ги измъчва. Затова те са молели Господ Иисус Христос да не ги изгонва от тази област в бездната (т.е. в ада; вж. Откр. 9: 11; 20: 3), а да им позволи друго – да нанесат материални щети на гадаринците. След като са получили исканото разрешение, те са влезли в голямо стадо свини, което е пасяло по-далеч. В Марк. 5: 13 се уточнява, че свините „бяха до две хиляди“. Следователно името легион в Марк. 5: 9 и в Лук. 8: 30 е използувано в преносен смисъл и означава „несметно множество, неизброимо множество“. Животните са побеснели, сурнали са се по стръмнината и са се удавили в езерото. Свинарите, станали свидетели на случилото се, са избягали и са разказали за станалото. Гражданите са пристигнали и са видели, че изцереният е седнал „при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум“. Всички граждани са се изплашили и са започнали да молят Господ Иисус Христос да си отиде от тяхната област.
Изразът имя им легион се използва и в други езици, напр. в руски (имя им легион) и в норвежки (deres tall er legio). Във френския език се употребява изразът „те са легион“ (ils sont légion).
От този евангелски разказ води произхода си изразът гадаринска свиня, означаващ човек, който се намира в смъртна опасност. Ето един пример за употребата му: „Почувствах се като Гадаринската свиня, озовала се на косъм от ръба на бездната.“ (П. Г. Удхаус. Любовният сезон на търтеите. С., ИК „КОЛИБРИ“, 1996, с. 47 – 48)
*
Заб. При написването на предложената компилативна статия съм използувал изцяло изданието Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски“. Трето поправено фототипно издание. С., СИ, 1991, с. 221 – 224.