Наскоро си позволих с една реплика в „Утро“ да отбележа създаването на поредния русенски прецедент - долна граница при плащане на покупки в магазин на Американското пазарче през ПОС терминал („Още един русенски уникат - плащаш с карта само при пазаруване над 10 лева“, „Утро“ от 18.10.2024, с. 2) Наистина русенски уникат - нали все пак сме градът на т.нар. първи неща.
Оказа се, че приказката за униката си има и уникално продължение.
Като потребител и редови платец на стоки и данъци потърсих мнението, дори намесата на Комисията за защита на потребителите. Защото смятам, че са нарушени елементарните ми права като потребител за да пазарувам стоки или неща, които не ми вършат работа, но само и само да се вместя в изискванията въпросните търговци.
И какво последва? Писмен отговор на Цветан Христов, директор на КЗП-Русе от който си правя изводите, че няма нито виновни, нито потърпевши. И вълкът сит, и агнето цяло, както казва поговорката.
„Комисията за защита на потребителите (КЗП) е специализиран административен орган, който има контролни правомощия по редица нормативни актове - Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки... дават уредба на правата на потребителите, задълженията на търговците, правомощията на държавните органи... От описаната в жалбата фактическа обстановка не може да бъде направен извод, че се касае за извършване на административно нарушение по някой от нормативните актове, по които КЗП разполага с компетентност. Комисия за защита на потребителите няма правомощия по разплащанията с банкови карти. В конкретния случай КЗП (в качеството на административен контролен орган) не може да превиши контролните си правомощия и да Ви окаже съдействие, тъй като стремежа й да удовлетвори всяко потребителско искане е ограничено от задължението й да спазва стриктно законодателството на Р България...“, пише в отговора.
Не знак как да коментирам това, освен с друга поговорка - „Битият-бит...“, а втората част невинаги е весела, както беше казал преди повече от 30 години от трибуната на Великото народно събрание неговият зам.-председател Гиньо Ганев. Нали се сещате от кои сме/сте? Дали трябва да последвам съвета от същата комисия да си търся правата пред съда, защото тя не „няма правомощия“? Аз пък нямам нерви...
А докато тече тази кореспонденция, във въпросния магазин на видно място продължава да виси надписът „ПОС терминал минимална сума 10 лева“!