Да се облекчи пътят на засегнатите от ревматологични заболявания, настояват от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването
Най-големите затруднения, които срещат пациентите с ревматологични заболявания, са чакането за преглед от специалист, бюрокрацията, продължителността на протоколите за лечение, заради която се налага често посещение на лекар. Пациентите настояват продължителността на протокола да бъде една година, като валидността на електронната рецепта да бъде същата. Експертните комисии, издаващи протоколите за скъпоструващо лечение на пациенти с ревматологични заболявания, са девет в пет града в страната, каза проф. д-р Румен Стоилов, председател на Българското дружество по ревматология. По думите му комисиите трябва да са повече на брой, но ревматолозите в страната са 196 души, които са разпределени неравномерно. Едно от най-важните неща е ранната диагностика и адекватното лечение, тъй като ревматологичните заболявания са автоимунни и бързо се развиват, посочи още лекарят. Според проф. Стоилов продължителността на протокола за лекарства на пациентите не трябва да е една година както искат пациентите, тъй като в този период лекарят не може да проследи състоянието на пациента.
Ревматичните заболявания водят до загуба на работоспособност, като през 2023 г. загубените работни дни вследствие на ревматични заболявания са 89 000, което генерира икономически загуби от около 65 млн.лв, каза Аркади Шарков, икономист от Експертния клуб за икономика и политика, цитирайки данни от доклад на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, изготвен от Клуба. Най-големите загуби са свързани със серопозитивния ревматоиден артрит, който води до загуба на 35 773 работни дни и разходи за икономиката от над 2,6 млн. лв., посочи още той. През 2023 г. броят на здравноосигурените лица, които използват лекарствена терапия за лечението на ревматични заболявания, частично заплатена от НЗОК, възлиза на приблизително 18 хил. пациенти, което е увеличение с около 30% в сравнение с 2020 г. В допълнение към това, фармацевтичните компании доплащат разликата от 33 млн. лв. до крайната цена, за да може продуктът да бъде безплатен за пациента, посочи още Шарков.
Предложенията на пациентската организация ще бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването, на НЗОК и на експертния съвет към МЗ, каза Анета Драганова, Анета Драганова, председател на АПАЗ.


Следете новините ни и в GoogleNews