Японската група Wadaiko-Sai представя традиционните барабани тайко в София и Стара Загора
„Много сме щастливи от предстоящата си първа среща с българската публика. Елате, за да видите с очите си, да чуете с ушите си и да почувствате с тялото си ритъма на японските барабани тайко“, казва основателят и ръководител на групата – Хидетоши Сай.
Формацията е създадена като клуб по интереси в Токийския университет. Стъпва на професионалната сцена през 2013 г. и вече има зад гърба си над 2000 концерта в повече от 30 държави по света.
Групата е изнасяла концерти по различни поводи като финала на световното първенство по ръгби, мач от италианската серия А и редица юбилейни събития, организирани от Министерството на външните работи на Япония. Сред концертните им дестинации тази година са Франция, Турция, Замбия.
В България Wadaiko-Sai гостува по повод на тройния юбилей в двустранните отношения между Япония и България – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване.
Тайко или уадайко (букв. японски барабан) е традиционен японски перкусионен инструмент. Историята започва през периода Джомон (ок.13 000-300 г. пр. н.е.). През вековете тайко са изпълнявали различни роли. Смята се, че първоначално са били използвани като средство за молитва и предаване на информация, а по-късно, през 6-8 в. – и като инструменти за сигнализиране на астрономическото време.
През периода Хейан (794-1185 г.), когато традиционната японска култура се създава от благородниците, тайко започват да се използват в японската дворцова музика, известна като „гагаку“. Поради силата на звука си, те се използва още и за предаване на информация по време на война и за повдигане на бойния дух.
По-късно, през 14-16 в. тайко навлизат като инструменти в театър Но, а през 17-19 в. – и в класическите сценични изкуства Кабуки и Нагаута. Постепенно, обхващат и други аспекти от живота на японците, като се ползват например за даване на сигнал в сумо турнирите, театралните представления, както и като инструменти във фестивалната музика мацури-баяши и бон-одори.
/ДД