Виртуозът Светлин Русев получи изключителната цигулка „Страдивариус“ - 1716 от министъра на култерата Найден Тодоров на специална церемония в Националната галерия „Квадрат 500“. На нея цигулката „Гуарнери дел Джезу“ - 1733 получи и Лия Петрова. Двата инструмента са собственост на българската държава и доскоро бяха поверени на проф. Минчо Минчев и напусналата ни на 29 септември проф. Стойка Миланова. Новите им временни притежатели, които подписаха петгодишни договори за цигулките, бяха избрани с конкурс. В него световната звезда от Русе заслужи Страдивариуса на Минчо Минчев.
„Мисля, че самите цигулки си чакат хората, които да ги направят отново известни на света. Смятам, че това беше най-добрият възможен избор, защото в момента ние имаме нужда от хора, които да ни накарат малко повече да се почувстваме горди, а вие го правите. Сега ние искаме да ви дадем по един инструмент, буквално в ръцете, който да ви помогне вие пък да се чувствате още по-уверени в това, което правите“, обърна се министър Тодоров към Светлин Русев и Лия Петрова.
„Утро“ се свърза със Светлин Русев по телефона и той без колебания прие поканата за разговор въпреки претоварения си график.

- Г-н Русев, какво е чувството да имате този митичен инструмент?
- Очаквах този момент с огромно вълнение, приемам го като отговорност и национално признание. Това наистина е огромна отговорност. Не знам дали сте прочели за историята на този инструмент. Цигулката е свързана с Пол Витгенщайн - едноръкият пианист, за когото са писали концерти за лява ръка и Прокопиев, и Морис Равел - гениални композитори. Тази цигулка после отива в Ню Йорк при бащата на Джон Коригиано. Джон Коригиано-джуниър е многократно награждаваният композитор на филмова музика, а баща му Джон Коригиано е бил концертмайстор на Нюйоркската филхармония, по времето на Ленард Бърнстейн и другите велики композитори и диригенти. Българската държава я закупува на моя десети рожден ден - 5 април 1976 година и нашият най-велик виртуоз Минчо Минчев свири с нея почти 50 години.
Всеки един от тези невероятни инструменталисти и музиканти оставя своя почерк.
Както казваше Йехуди Менухин: „Това не е моят „Страдивариус“. Аз имам просто шанса да съм цигуларят на този инструмент за определен период от време“
Това също е една интересна отговорност - как поемаме начина, по който е вибрирал този инструмент и как продължаваме. Това е един многогодишен период на опознаване и на много уникална връзка на взаимоотношение с този инструмент. Вчера вечерта /сряда/ свирих на първата репетиция в град Монс, Белгия, където довечера имаме концерт с изцяло българска музика, тоест една българска вечер от „А“ до „Я“. Тя е с Кралския Валонски камерен оркестър, с диригент Вахан Мардиросян - един мой много близък арменски диригент, който е идвал неведнъж в България, а също и в Русе на фестивала „Мартенски музикални дни“. Той ми повери тази мисия като доверие. Ние имаме музика на Панчо Владигеров - нашият най-велик български композитор, на Кирил Ламбов, на Минко Ламбов /сина му/ с една Валонска сюита, което е световна премиера довечера, и завършваме пак с Панчо Владигеров. От символична гледна точка първите ноти на този инструмент бяха със 100% българска музика и първият концерт е със 100% българска музика довечера.
И аз съм изключително горд и щастлив, че успяхме да синхронизираме нещата по такъв начин
- Какво е усещането да свирите на този инструмент? Какво ви дава той, което е по-различно от всичко досегашно, което сте изпитвали с другите инструменти?
- Аз съм имал шанса да свиря 9 години на цигулка „Страдивариус“ от т.нар. златен период, тя ми беше предоставена от японската Музикална фондация „Nippon“ от 2012 до 2021 г. Тази е от 1716 година, а предната беше от 1710 година, тоест подобен инструмент на качество, вибрации и резонанс. Но просто има едно много различно вълнение, тъй като инструментът не идва от някаква неизвестна частна колекция, а от ръцете на легендарен цигулар.
Това прави този инструмент много особен, заради този почерк, заради това наслагване на емоции и вибрации, на обич и обгрижване
за почти 50 години от проф. Минчо Минчев. И естествено, че първите емоции бяха и в галерията /“Квадрат 500“/, когато се състоя церемонията, и на първата репетиция, и на първия концерт, за които съм изключително радостен и щастлив.
- Как се поддържа този инструмент, как се запазва неговото звучене?
- Въпросът е много интересен и това е обширна тема на разговор! По принцип много от тези струнни инструменти са повредени и много от тях са загубили свойствата си. Не трябва да си мислим, че те са вечни. Те ходят на „сервиз“ и на „доктор“ средно на всеки 3 месеца. Важно е да прочетем, че нищо от 300 и кусур години насам не се е променило - нещата са по начина, по който са били изработени: с длето и лепила от кост. Малкото неща, които единствено са се променили оттогава насам, са струните – навремето те са били овчи черва, сега са синтетични, вече няма кожени струни. Това е голямо напрежение, физическо тегло, тежест на самия корпус. Говорим за 2-3 мм тънка горна дъска и 4 опънати струни, която „носи“ 36 килограма - това е все едно да сложиш допълнително два куфара отгоре. Трябва да се балансира и всъщност мостът - една дъсчица, която е отдолу, и ъгъла на шийката, където се държи цигулката, са били променени с това разстояние. Иначе, ако се замисли човек, как хората правят от нищо нещо, занимават се с инфлуенсърски глупости и тик-ток, а пък ние, както казваше моят дядо, на тънката жица с монголски или сибирски косми търкаме овчи черва - много различно от тази лудница и този водовъртеж, в който живеем.
На всеки 3 месеца цигулката отива на майстор лютиер
Ако има нещо, което се е отворило отнякъде и издиша - да се залепи. Ако някъде е капнала капчица пот - да се почисти, лакът трябва да се запази с друг лак отгоре, протекторен. Да се нагласят всички фини и тънки настройки на „душичката“ - това е малката дъсчица между горната и долната дъска, която придава вибрациите, затова е много важен елемент. Да се нагласи „магаренцето“ - това е другият важен елемент между струните и горната дъска, който придава вибрациите. Просто всичко е много специфично, да не говорим, ако, недай си Боже, се отвори някоя фрактура - защото тези инструменти са били чупени и поправяни. Ако се отвори нещо, вече става сложно, защото трябва самият инструмент да се отвори и да се почисти и то без да се отнеме микрон от оригиналната материя, да се залепи и върне обратно. Това е една доста сложна поддръжка, която иска суперкомпетентни лютиери. Мога да ви дам пример, че с цигулката, с която свирех, имаше само 7 майстори лютиери в целия свят, които имаха право да се занимават, с техните инструменти. От страна на Министерство на културата и на самия Минчо Минчев аз имам картбланш за поддръжката на този инструмент от хора, на които аз се доверявам и с които работя от вече десетки години. Така че първата среща с „доктор“ предстои в сряда другата седмица в Париж, за да се види дали за периода, през който не се е свирило на този инструмент, има нужда от нещо, за да пробваме различни модели и комплекти струни - по-меки, по-твърди или с по-голямо налягане. Има го този период на опознаване, въпреки че се надявам, че концертът довечера ще мине прекрасно.
Въобще не е снобизъм човек да каже, че това опознаване трае с години. И се надявам възможно най-бързо да се сприятеля с този инструмент и той да стане част от мен
С него да мога наистина да се изразявам и да споделям тази енергия, чувства, истории и мисия, за която споменах по-рано.
- Китаристите настройват китарите си преди всяко свирене, как стоят нещата с цигулката?
- При нас имаме само 4 струни вместо 6. Има фина настройка с т.нар. фикс машинка, която е по принцип за „ми“ струна. Настройваме цигулките си непрекъснато, дори и между частите на концерта, ако не е стабилна. Все пак това е жива материя и в зависимост от температурата, ако да кажем прожекторът отгоре или има промени на влажността на въздуха - те също оказват своето влияние върху самия строй. Така че преди всяка репетиция, по време на всяка репетиция, по време или след концерт има доста такива ритуали. Ако са добре нагласени ключовете, това става наистина много бързо, за секунди.
- Кога ще чуем в Русе вашата нова цигулка във вашите ръце?
- В България имам сравнително скоро концерти - през ноември в Пловдив, а през декември - във Варна. Но в Русе - чак в рамките на нашия международен фестивал „Мартенски музикални дни“. Така че
отсега можем да си определим среща на нашата публика в неделя, на 16 март 2025 г.
- За мен е изключително удоволствие и вълнение да разговарям с вас! Благодаря ви за вниманието, пожелавам ви много дълъг и успешен творчески път с тази цигулка - да бъдете в тази симбиоза, за която мечтаете!
- Благодаря за вниманието и аз, поздрави на Русе и доскоро!