Искам да запаля искрата в децата, както мен ме запалиха преди много години, каза артистът Петър Стоянов
„Като бивш възпитаник на ЦРД аз се зарадвах, когато директорът на ЦРД госпожа Даниела Куртева се отзова на идеята за такава школа“, обясни Стоянов.
„Силата на червения нос не е изобщо за подценяване. Клоунът е аристократът сред артистите. Още повече, в клоунадата се синтезират всичките форми на сценичните изкуства. Едно време, в кралския двор, той е бил най-близо до краля и често е играел роля на доверен съветник по лични и политически въпроси. Бил е коректив и доста желана опозиция на най-влиятелната фигура в кралския двор. В днешно време клоуните са едни от малкото творци, които на игра могат да критикуват и провокират безнаказано обществото и проблемите му“, посочи Петър Стоянов.
Той добави, че в клоунадата образът, който един актьор създава, е тясно свързан с неговия вътрешен свят. „Образът, който създаваш като клоун, е тясно свързан с теб самия, с детето в теб. Това е нещото, което иска да играе, да създава, да впечатлява, да шокира. Няма два еднакви клоунски характера, защото всеки вижда света през своите си очи“, обясни Стоянов. Той разказа, че в школата до момента са записани 15 деца. По думите му една от идеите е да накара децата да се усетят като творци и като хора. Първо на сцената, а оттам и в живота. „Опитвайки се да им покажа какво е клоунада, какво е театър, аз ще се стремя да им разкажа и за живота. Ако погледнем театъра от много далеч - това всъщност е животът, синтезиран в една история“, посочи Петър Стоянов.
Според него основната функция на клоунадата е „да е огледало на обществото“. „Това е задачата на клоуните - чрез смешки, закачки и на игра, разказвайки истории за един измислен свят, да поговорим за сериозните неща в реалния свят“, обясни ръководителят на школата.
Той разказа, че по време на репетиции с децата играят различни игри, учи ги да реагират на себе си, на обстоятелствата, които фантазират, и на партньорите им в залата. Учи ги да развиват две от най-важните неща в това изкуство – въображение и фантазия. „В една от задачите, които им поставих, трябваше едно от децата да излезе и да измисли въображаем предмет, с който да покаже някакво действие. Задачата на „публиката“ - останалата част от децата, беше да разкажат каква е историята от това, което виждат, и какво може да се случи по-нататък в нея. Всяко от тях даваше различни фантастични идеи. Някои дори измислиха цял филмов сюжет с перипетии, драма, съспенс. Давайки им подобни задачи, в главите им все повече и повече ще се развива умението да измислят и да фантазират, а тази креативност е много важна не само за сцената, но и в живота“, разказа Петър Стоянов.
Той обясни, че се стреми да научи децата да са смели и да не се боят да грешат. „Ако чрез театъра и клоунадата успея да събудя тези деца и да ги убедя, че в тях самите има много повече магия и сила, отколкото в електронните игри, телевизията и социалните мрежи, дори и по-късно да не излязат на сцена като професионални актьори, аз ще съм си свършил работата с тях, защото те ще са по-креативни и по-смели да създават. А всъщност светът се крепи на точно такива хора“, обясни Стоянов.
Според него най-ценното, което децата могат да научат в школата, е да мислят критично и да са любопитни към всичко. „Искам да ги науча да мислят извън нормите и рамките, които им се налагат от обществото и средата. В процеса на работа няма значение дали ще им поставя задача да измислят своя пиеса или ще ги карам да играят готова пиеса, или ще им дам червените носове и ще ги пусна на улицата да взаимодействат с хора, това са подробности. Въпросът е да правят нещо тези деца, в главата им да гори идеята, че те създават нещо, и че това нещо зависи от тях“, обясни ръководителят на школата.
Петър Стоянов смята, че за успеха в която и да е сфера е много важно отношението към дадения процес. „Уменията винаги могат да се придобият, но ако отношението не е там, липсва любопитство, хигиена, стриктност, ако това не е в теб и не му даваш достатъчно важност, то няма да се случи, дори и да имаш някакви заложби и талант“, обясни Пепе.
Стоянов изрази задоволство, че в Разград има и други школи по театър. „Радвам се, че в града има места, които заговарят за театрално изкуство. Това, че не съм само аз, е нещо много интересно и много хубаво за целия град, за децата на този град. Важното е, че се говори за театър, защото това изкуство може да те накара да се замислиш над важните неща в живота. То те прави по-смел да изразяваш себе си, и на колкото повече места се говори за това нещо, толкова по-добре за всички нас като общество“, посочи Стоянов.