Компании от региона активно внедряват роботи в своите производствени процеси, за да повишат своята конкурентоспособност и компенсират липсата на работна ръка, показва анализ на Русенска търговско-индустриална камара. Фирми като „Хускварна България“ и „Бадер България КД“, които са част от международни корпорации, ги използват за различни дейности - от производството на компоненти и сглобяване на продукти до обработка, рязане и зашиване на кожени изделия.    

Създатели на роботизирани решения за бизнеса като SIVIKO, „Буллитт Инженеринг“ АД и „СЛ Индъстрис“ ЕООД, са само някои от имената в бранша, които допринасят за успешната роботизация и дигитализация на българските бизнеси в региона, в страната и чужбина. В допълнение организации на национално ниво като Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), активно спомага за популяризирането на роботизацията у нас, като обединява над 80 технологични компании в България, и е първа точка на контакт на членовете си за множество възможности като пилотни проекти, износ на продукти, набиране на финансиране и стартиране на съвместна дейност.
Според данни на Международната федерация по роботика (IFR), България е сред страните в Европа с по-ниско ниво на индустриална роботизация. През 2022 г., България има около 18 индустриални робота на 10,000 заети лица, докато средното за Европа е 106 робота. Въпреки това, тези числа бавно се увеличават, като предприятията в страната започват да разпознават ползите от автоматизацията, посочват от РТИК.
В съвременната индустрия роботите играят ключова роля, тъй като могат да работят непрекъснато Ц 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с впечатляваща прецизност и постоянна ефективност. Те не се уморяват, изпълняват задачите си с безупречна точност и надеждност, като по този начин значително намаляват производствените разходи и увеличават производителността. 
Въпреки многото предимства, които роботизацията предлага за бизнеса, въвеждането й в България среща редица трудности. Някои от тези предизвикателства са свързани с високата първоначална инвестиция, недостига на квалифицирана работна ръка, забавения процес на дигитализация, регулаторни и законови предизвикателства, както и липсата на адекватна инфраструктура за иновации. Според проучване на Евростат от 2023 г., само около 9% от производствените предприятия в България използват роботи или други форми на автоматизация, докато в Германия и Италия този дял надхвърля 30%. 
Най-високо е нивото на роботизация в автомобилната индустрия и производството на електроника. През миналата година например русенската „ВИТТЕ аутомотив България“ спечели наградата за най-иновативен проект в конкурса „Фабрика на годината 2023“ с внедряването на автономни мобилни роботи. С тях вътрешният транспорт в завода става с 30% по-ефективен. Софтуер, разработен от българския екип, обединява всички машини и ги свързва с централната система за управление на складове (WMS). Така се съчетават различни флотилии роботи, които иначе „не говорят“ една с друга, а е възможно да бъдат включени и ръчно управляваните кари, но по умен начин. Автоматизирани са и други трудоемки дейности като пресипването на материали от палети в ергономични опаковки, което вече се извършва от робот.