Да бъдеш млад и специализиращ лекар е може би един от най-трудните периоди в живота на един бъдещ специалист. Това каза за БТА проф. Мария Токмакова, отличена с приза „Лекар на годината 2024“ на официална церемония, състояла се вчера в Национални исторически музей в навечерието на днешния Ден на българския лекар. Денят се чества на празника на свети Йоан Рилски Чудотворец от 1996 г., когато Българският лекарски съюз го избира за покровител на българските лекари.
Аз ги моля да останат в България въпреки всичко и се надявам тези, от които зависи, да помислят как да направят по-привлекателен този период от израстването на един лекар, добави проф. Токмакова. Винаги може да се направи повече от това, което е в момента, каза лекарят в отговор на въпрос дали са нужни повече стъпки за създаване на спокойна и удовлетворяваща работна среда за българските медици. Тези моменти са важни, но удоволствието от работата и непосредствената радост, която получаваш от това да помогнеш на пациент, е по-силно от всичко останало, добави тя.
По думите ѝ, взаимоотношенията между лекаря и пациента и резултатите от работата са много важни. На въпрос защо младите лекари напускат България, проф. Токмакова каза, че в момент, в който те трябва да учат и да израстват в професията, им се налага да се справят и с много трудни социални задачи. В рамките на четири-пет години, непосредствено след дипломирането, и когато фокусът трябва да бъде изцяло в работата и израстването, на младия лекар му се налага да работи на няколко места, за да може да посрещне финансовите си нужди, посочи още проф. Токмакова. Мисля, че това е причината, която ги кара да напускат страната ни, допълни тя. Губим лекарите между 25 и 35-годишната им възраст. Изборът им да отидат в дружа държава е, защото могат да си осигурят нормален живот, допълни тя.
Българският лекар е много добър, образован, интелигентен и добре практикува професията си, каза за БТА д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. Личното ми мнение е, че има какво повече да се желае в посока на това лекарят да бъде повече ценен, допълни той в отговор на въпрос дали българският медик е ценен от обществото. На въпрос как това може да бъде постигнато, д-р Брънзалов посочи, че това е процес, който трябва да започне, „защото в общество, в което се упражнява насилие върху лекарите почти ежедневно, не бих казал, че няма какво да се желае“.
Осигуреността с лекари в България в края на 2023 г. общо за страната е 46,4 на 10 000 души население, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на сайта на института.
В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 911 лекари, показват данните на НСИ. В броя на медицинския персонал се включват практикуващите в лечебните и в здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост, се отбелязва в информацията на НСИ. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения (например във фармацевтичната промишленост). Данните за 2022 г. показват, че практикуващите лекари в страната са били 29 599. 
През миналата година в заведенията за болнична помощ - болници и центрове със стационар, са практикували 17 825 лекари. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор са работили 10 033 лекари, а в други лечебни и здравни заведения, включително детски ясли и кабинети в училища, на основен договор са работили 2053 лекари.
 Към 31 декември 2023 г. практикуващите лекари мъже са били 13 260 (44,3%), а лекарите жените - 16 651 (55,7%), показват още данните на НСИ. 
В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 г. - 9755 (32,6%). На второ място е групата на най - възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6545 (21,9%). Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 г., са 5457 (18,2%), се посочва още в данните на НСИ. 
Най-голям е делът на младите лекари, работещи на основен трудов договор в болниците – 26,2%, а най-малко млади лекари – 4,4% работят в заведенията за извънболнична помощ.