Д-р Саша Александрова е завършила Медицинския университет в Плевен през 1994 г. Придобива специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ през 2006 г. в Медицинския университет във Варна. Започва професионалния си път в поликлиниката в Две могили, а след това работи в Спешна помощ. Става част от екипа на Университетска болница „Канев“ в отделение „Анестезиология и интензивно лечение“, където работи и до днес. Д-р Александрова е координатор по донорство в УМБАЛ „Канев“.
На 5 октомври бе отбелязан Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи. А на 16 октомври е Международният ден на анестезиолога. Професията анестезиолог носи със себе си огромна отговорност, защото анестезиологът работи под висок стрес в реанимационни отделения, където всяко действие може да бъде от решаващо значение. Тази година акцентът на инициативата пада върху физическото и психическото благополучие, с които се сблъскват анестезиолозите. Те също се нуждаят от подкрепа и грижа, така както самите те я раздават всекидневно на своите пациенти.

- Д-р Александрова, познават ли пациентите работата на анестезиолога?
- Анестезиологът е човекът, който започва и завършва всяка операция. Когато пациент има проблем, той посещава съответния специалист и осъществява контакт с него. В деня на операцията повечето пациенти са притеснени за „упойката“, но търсят с очи своя оператор.
Много от хората не знаят, че има такива специалисти, и дори трудно признасят думата анестезиолог. Мисля, че ковид пандемията донякъде допринесе за популяризиране на специалността, но все още оставаме в сянката на другите.
- Какво трябва да знаят пациентите за анестезиолога и смятате ли, че има неща, които трябва да бъдат спестени?
- Анестезиологът е „човекът зад паравана“. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Анестезиологът осъществява предоперативна подготовка. Когато става въпрос за планови операции, той се среща с пациента в деня преди операцията, попълва се въпросник, от който придобиваме информация за минали операции, придружаващи заболявания, приемани медикаменти, алергии и други, които могат да определят нашия подход. Така се запознаваме взаимно и можем да отговорим на въпроси, които да намалят стреса и притеснението. По време на операцията анестезиологът въвежда и държи болния в анестезия.
Той е отговорен за осигуряване на адекватно обезболяване на болните
Интензивното лечение е дял от медицината, който обхваща критично болните, при които съществува реална опаснот от рязко влошаване или смърт. Анестезиолозите осъществяват 24-часова медицинска дейност.
- Можете ли да опишете един типичен ден в работата на анестезиолога?
- В УМБАЛ „Канев“ отделението по анестезиология и интензивно лечение има три структури: „Интензивно лечение на заболявания с хирургична насоченост“, „Анестезия в Централен операционен блок“ и „Интензивно лечение на заболявания в акушерството и гинекологията“. Всички полагаме дежурства в трите структури.
Работният ден започва рано, в 07:30 ч с рапорт, на който се обсъждат пациентите от реанимация, пациентите за операция, проблемите, свързани с тях, разпределението по операционни зали и текущи проблеми. 
В 08:00 ч запова опереативният ден, който никой никога не знае кога ще свърши. Работата е 24/7. В интензивното отделение работата е динамична.
Никога не можем да планираме деня, пациенти постъпват по всяко време
- Как оценявате риска за пациента преди прилагане на анестезия? Какви фактори вземате предвид?
- Основните дейности при анестезия са клиничен преглед и подготовка на пациенти за анестезия. При планови анестезии времето за извършване е едно денонощие преди оперативната интервенция. Получаваме информация чрез попълване на лист за преданестезиологична консултация. Ако е необходимо, назначаваме допълнителни консултации и изследвания. Всичко това има за цел да осигури безопасност на анестезията, избор на анестезиологични средства и техники, определяне на индикации и контраиндикации за анестезия. Рискът се определя по скалата – ASA (American Society Anaestesiologist – Physical Status Classes). След дискусия с пациента се получава подпис за съгласие с предстоящата анестезия. По-различно стоят нещата при спешните анестезии. Времето за подготовка е значително съкратено, понякога е невъзможно да се снеме анамнеза и да се осъществи контакт с пациента. Изискват се добра подготовка, познания, бързи действия и опит, за да се сведат до минимум рисковете.
- Как се отнасаяте към пациента преди и след прилагане на анестезията? Налага ли се да приемете ролята и на психолог?
- Моето мото в професията и живота винаги е било „Да се отнасяме към другите така, както бихме искали да се отнасят към нас“. Опитвам се да успокоявам пациентите, да говоря с тях, да им вдъхвам кураж и увереност от благоприятния изход.
Особено важно е да си малко психолог в интензивните отделения
Там повечето пациенти са възрастни, с тежки диагнози, с неясен изход от лечението. Психиката и тялото са едно цяло. И ако страда една част, другата трудно може да бъде възстановена.
- Как се справят с натиска и стреса във вашата работа?
- Стресът при нас е ежедневие. Толкова сме свикнали с него, че ако е спокойно, се чувстваме необичайно. 
В последните години се заговори много за бърнаут синдром. Дефинира се като повишено чувство за интелектуално, емоционално и физическо изтощение. Или накратко казано: „прегряване“. Много трудно за нас беше по време на ковид пандемията. Натоварването и умората бяха нечовешки. Радвам се, че всички колеги излязохме оттам живи и здрави и продължаваме напред.
Аз лично не съм предполагала, че ще стана анестезиолог, така че това не е любов от пръв поглед, но е любов завинаги. Тази любов ме спасява в трудни моменти.
Удовлетворението от добре свършената работа те кара да забравиш за умората
- Имате ли някакви правила, които винаги следвате при работа с пациенти с висок риск?
- Високорисковите пациенти са предизвикателство за всички лекари. Конкретни правила няма. Доброто оборудване на операционните зали и интензивните отделения, непрекъснатият мониторинг на жизнените показатели, своевременната корекция на отклоненията, познаването на показания, противопоказания, странични ефекти и начин на действие на лекарствение средства могат да гарантират благоприятния изход. Разбира се, има състояния, несъвместими с живота, при които и ние сме безсилни.
- Кои са най-важните уроци, които сте научили от вашата практика като анестезиолог?
- Не вреди!, Никога не се отказвай!, Непрекъснато се усъвършенствай!, Емпатия, любов и всеотдайност!.
Учила съм се от най-добрите – д-р Лидия Стефанова и д-р Владин Петров. За всичко им благодаря!
- Вие сте координатор на донорските ситуации в УМБАЛ „Канев“.
- Донорството е тема, за която се говори много, но резултатите показват, че това не е достатъчно
- Какви промени или подобрения смятате, че биха могли да се направят в системата на донорството в България?
- Темата донорство е много обширна и ние тук няма как я изчерпим. Факт е, че в България трансплантациите са малко. Към 03.10.2024 г. 823 човека се нуждаят от нов орган. Ако всички си повтаряме тази цифра, ако не забравяме, че това може да сме ние или наши близки, ако се възстанови доверието между пациент и лекар, може и да се случат нещата. Тук няма да говоря за закони, нормативни уредби, финансиране, обучение и активност на координатори. Необходим е рестарт на системата на всички нива.

Мартин ГЕОРГИЕВ