Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В съвременния български книжовен език се използва фразеологизмът козел отпущения, означаващ човек, върху когото постоянно стоварват чужди грешки, чужда вина, който изкупва чужди провинения. Ето кратки сведения за произхода на този фразеологизъм.
Изразът козел отпущения води началото си от древния еврейски празник Очищение (евр. Йом хаккиппурим – „ден Очищение“, който е един от най-големите израилски празници. Отбелязва се на 10 тишри (т. е. през октомври – ноември), който е седмият месец (Лев. 16: 29). Празникът се пада между църковната нова година и празника на Шатрите.
Предписанията за деня на Очищението са дадени в Лев. 16: 2 – 34. Това е единственият ден, в който първосвещеникът има право да влезе в Светая Светих. Целият ден се прекарва в пост и не трябва нищо да се работи (Лев. 16: 29; 23: 29). Haрушителят на тези правила се наказва със смърт (Лев. 23: 29 – 30).
На този празник свещенодейства самият първосвещеник. Той съблича скъпите си първосвещенически одежди и облича бяло ленено свещеническо облекло. По този начин се изразява сериозността на празника. Първосвещеникът принася за себе си и за другите свещеници един телец в жертва за грях, а за народа – един овен за всесъжение и два козела. Единият от козлите се принася в жертва за грях, а другият по жребий трябва да бъде пуснат в пустинята (Лев. 16: 8). С кръвта на жертвите първосвещеникът поръсва 7 пъти в Светая Светих пред очистилището. Първо се поръсва с кръвта на телеца, а после – с кръвта на козела за грях. Предварително цялото пространство в светилището и в Светал Светих се изпълва с дим от обилна кадилна жертва, за да може първосвещеникът да застане пред Божиите очи под прикритието на дима. Така се напомня начинът, по който Moисей се приближава към Бога на планината Синай (Изх. 24: 15 – 18). Този начин на явяване пред Бога има и дълбоко възпитателно значение. Така израилтяните се предпазват от езическите култове, в които идолите се намират в непосредствена близост до вярващите.
Роговете на кадилния жертвеник се поръсват и помазват с кръв. После започва обредът на козел отпущения, т.е. на козела за отпускане. Първосвещеникът възлага ръцете си върху втория от козлите и изповядва беззаконията и греховете на народа. Така те преминават върху животното. След това козелът се пуска жив в пустинята и отнася със себе си всички беззакония (вж. евр. лаазазел – в старогръцкия превод на 70-те и в черковнославянския превод тази дума се превежда „за отпущане“). Козелът за отпущане не е жертвено животно.
Специално определен човек отвежда козела в пустинята и го оставя там. След извършване на обреда на оставянето този човек трябва да се очисти, защото се е допирал до нечистото вече животно. 
След края на обреда първосвещеникът съблича белите дрехи, измива се, облича първосвещеническото облекло и принася останалите жертви, предвидени за празника (Числ. 29: 8 – 10). Това е първата жертва след общото очистване на целия народ и след опрощаването на греховете.
И при други древни народи (напр. ваввилонци и римляни) съществува желание за очистване от греховете. Техите обреди обаче са езически и същността им е много по-различна от израилския празник Очищение. С празника йом хаккиппурим първосвещеникът и свещениците, които се почитат като най-светите хора сред израилтяните, признават, че са грешни пред Бога и поради тяхното несъвършенство и домът Божи има нужда от подходящо очистване. Така се удовлетворява и една от най-важните потребности на човека – очистването от греха, при това точно в началото на новата година.
Изразът козел отпущения се използва и в редица други езици, например: руски козёл отпущения; украински козел відпущення; полски kozioł ofiarny; словашки obetný baránok (т.е. жертвено агне); френски bouc émissaire; португалски bode expiatorio; италиански capro espiatorio (= capro emissario); английски scapegoat; холaндски zondebok; немски Sündenbock.
Заб. При съставянето на насточщата компилативна бележка съм ползвал сведения от „Библейска археология“ на проф. Ив. С. Марковски (С., Университетска печатница, 1949, с. 446 – 447) и от „Библейска археология“ на проф. протопрезв. к.б. Н. Шиваров (С., Синодално издателство, 1992, с. 509 – 510).

Иво БРАТАНОВ