Въпреки дигитализацията на процесите в туризма, класическите туроператори не бива да бъдат отписвани с лека ръка, те няма да изчезнат още дълги години, каза днес за БТА съпредседателят на Варненската туристическа камара (ВТК) проф. Стоян Маринов преди откриването на 17-ия Черноморски туристически форум, посветен на предизвикателствата пред зеления и дигиталния преход в този сектор. Основен организатор на срещата е ВТК, а в разговора се включиха представители на бранша, на неправителствени организации, на общински, държавни и образователни институции. Сред гостите на форума бе и областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева.
Дигитализацията навлиза все повече в хотелиерството, но с различни темпове, коментира Маринов. По думите му скоростта на процеса зависи от това къде се намира и колко е голям хотелът, дали е сезонен или целогодишен, колко е склонен да инвестира собственикът му в технологии. Много от базите вече имат чатботове, но проблемът е доколко са обучени и отговарят компетентно, допълни Маринов. Според него обаче родните хотели са далеч от стадия, в който роботи обслужват изцяло клиентите. От друга страна изследванията показват, че повечето туристи предпочитат личния контакт с други хора, допълни Маринов. И уточни, че коментарите на много от летовниците у нас показват, че са доволни от материалната база, но критикуват обслужването, тъй като персоналът не знае езици. Последното пък трудно може да се реализира, като се има предвид, че у нас има недостиг на кадри, допълни Маринов. Според него изходът за хотелиерите в настоящата ситуация е да оставят постоянно ядро от качествен български персонал и да назначават чуждестранните работници по-рано от началото на сезона, за да преминават курс на обучение. Назначените няма да научат български език, но поне ще научат технологията на работа в базата, посочи Маринов.
Собствениците на градски хотели са много доволни през тази година, допълни Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ). По думите му във Варна е имало сериозна активност както на различни конгреси, спортни инициативи, така и на бизнес пътувания. Динамиката на пътуванията е много по-висока в сравнение с предпандемичните години, обясни Косев и допълни, че най-вероятно хората си "наваксват" изолацията, през която преминаха.
Друг фактор е, че войната в Украйна не се отрази толкова тежко върху градските хотели, колкото върху ваканционните, допълни Косев. Във Варна се приютиха доста богати украински граждани, които освен че разчитат на хотелите, купуват жилища и вземат имоти под наем, обясни председателят на ВАРХ.
Варна вече е дестинация на четири сезона, каза още Косев. Според него обаче трябва да се мисли в посока увеличаване броя на фестивалите, конгресите и спортните инициативи през пролетта и есента. По думите му е задължително да се работи активно и за развитието на уикенд туризма. Варна предлага много възможности в това отношение, но е нужно да има повече нискотарифни полети и да се разработят пакети, които да бъдат рекламирани активно със съдействието и на общината, допълни Косев. 
Туризмът изисква лично отношение и затова е добре да се дигитализират процеси, но не и самото обслужване на клиентите, бе позицията на Илин Димитров, секретар на президента по образование, култура и туризъм. Според него това е секторът, в който човекът ще бъде заменен най-късно от роботите, ако изобщо се случи. В нискокатегорийните бази би могло да навлязат машини, но при останалите - не, посочи Димитров.
Той коментира още, че туристическият сектор у нас все още има проблеми, свързани с липсата на достатъчно полети и на кадри, както и с ограниченията в пропускливостта на граничните контролни пунктове. От Румъния пристигат по 1,4 милиона туристи годишно, хубаво би било да стигат по-лесно и бързо до хотелите си, посочи Димитров.