Тази година отбелязваме 190 години от рождението на Петър Оджаков - учител, юрист, политик, публицист, поет, издател и преводач. Държавният архив в Русе съхранява негови снимки и документи, които предоставят възможност на всички желаещи да се докоснат до живота и историята на тази ярка личност, оставила своя отпечатък в паметта на русенци.
Петър Василев Оджаков е роден на 15 октомври 1834 година в Лясковец, където получава си първоначално образование. Майка му Пена умира през 1852 година и бащата Васил изпраща единствения си син да учи в Галац, Румъния. Оджаков активно сътрудничи на Георги С. Раковски при издаването на вестник „Българска дневница“, а през 1859 година редактира поемата му „Горски пътник“. 
Оджаков работи като главен учител и директор на Плевенските общински училища в периода 1858-1864 година. През 1863 година пише „Звездочетение или кратка астрономия за ученици“. Наклеветен от местния владика два пъти е арестуван и лежи във Видинския затвор, съответно през 1861 и 1864 година. След напускане на затвора заминава за Виена и се записва за слушател в университета през 1865 година.
От 1867 година Петър Оджаков следва в Новорусийкия университет в Одеса, където през 1870 година завършва право. Специализира Каноническо право и История на славянското законодателство. С подкрепата на Славянското благотворително общество „Св. св. Кирил и Методий“ в Одеса и секретаря на дружеството проф. В. И. Григорович, през 1871 година младият юрист издава учебник на българските общински училища „Наука за песнотворство и стихотворство“. Помагалото е
първото българско ръководство по словесност, което обяснява основни понятия в литературната теория
Изданието е посветено на родителите му. Оджаков е учител по български език в село Комрат, Бесарабия, а по-късно работи като юрист и секретар на Българското благотворително общество в Кишинев. В периода 1873-1874 година е съдия в Окръжния съд на Кишинев.
По време на Руско-турската война 1877-1878 година Петър Оджаков е военен кореспондент на руските вестници „Одеский вестник“ и „Руский мир“. Автор е на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от Действащата руска армия на Балканския полуостров. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. Петър Оджаков служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България в периода 1878-1879 година.
След Освобождението се установява в Русе, където точно е оценена неговата професионална подготовка и експертиза. Оджаков е член на Русенския апелативен съд, а от 1879 година му е поверено ръководството на Русенския окръжен съд.
От Русе е избран за народен представител във Великото народно събрание
и за член на депутацията за посрещане във Варна на първия български княз Александър I Батенберг. Живее в Русе и при избора му за действителен член на юридическото общество при Новоруския университет в Одеса (1880), за дописен (1881) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество.
Петър Оджаков е автор на научни изследвания по българско обичайно право, пише статии по обществени въпроси. Публикува методически книги и правилници. Използва псевдонимите „Граф Лукар“ и „Оса“. Също така записва и издава народни песни. Автор е на книгите „Практическо наставление във френский язик“, „Начални познания по география по немска метода“, „Разни и полезни наставления за младите“, „Наука за песнотворство и стихотворство“, „Обичайно наследствено право“ и „История на българското право“ в два тома. Оджаков е автор, преводач и съставител на седем книги до 1878 година, три от които са отпечатани в Русе, в Дунавската областна печатница.
През 1879 година той
издава първото специализирано юридическо списание „Древная и Новая България“
То представлява интерес в няколко аспекта: като първи опит за юридическо периодическо издание; като свидетелство за книжовната, публицистична, издателска, юридическа, философска и педагогическа подготовка на автора и като източник за историята на България през първите години след Освобождението и издание за народните традиции и обичаи според българското обичайно право. 
Съпругата на Петър Оджаков - Тодора С. Добрева, е бесарабска българка. Двамата имат пет дъщери и един син. Петър Оджаков умира в Русе на 31 юли 1906 година. 
Единственият му син - Петър Петров Оджаков, е роден през 1889 година в Русе. Той наследява професията на баща си. Работи като съдия в Апелативния съд в София. На 27 ноември 1921 година сключва брак с Марийка Върбанова. През 1932 година е председател на Морски сговор в Русе. Семейството има двама сина - Константин, който също учи право и е един от основателите на Русенската филхармония и Тодор - лекар, който умира през 1954 година в Русе. 
Константин Петров Оджаков е роден на 8 декември 1922 година в Русе. През 1942 година завършва полукласическия отдел на Втора народна държавна мъжка гимназия в София. 
Съученик е с диригента Добрин Петков и свирят заедно в един квартет в младежкия оркестър
Константин Оджаков продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет. Докато отбива военната си служба в 24-и пехотен черноморски полк в Бургас младши войник К. Оджаков дирижира войнишкия хор. Връща се в Русе и през 1950 година сключва брак с Лидия Георгиева. Заедно с негови колеги - юристи (Никола Боздуганов, Асен Цанков, Никола Данев, Георги Чернаков, Петър Петров-Парчето и други потомци на стари русенски фамилии, където децата от най-ранна възраст свирят на музикален инструмент), е сред основателите на Държавен симфоничен оркестър - Русе. Репетициите започват през ноември 1947 година в стаите на училище „Любен Каравелов“ с концертмайстор Христо Дюлгеров. Първия концерт младите филхармоници изнасят на 4 януари 1948 година. В периода 1950-1956 година виолистът Оджаков свири под диригентската палка на бившия си съученик Добрин Петков. До пенсионирането си през 1979 година той неизменно е в състава на филхармонията.
К. Оджаков е и страстен колекционер -
притежава уникална колекция на тема „Музиката във филателията“, грамофонни плочи, записи и партитури
пощенски картички на музикална тематика, карикатури, вицове и други. Член е на Съюза на българските филателисти. Константин Оджаков умира в Русе на 11 февруари 2011 година.
Юрист по образование, публицист по вътрешна нагласа, учител по дълг, поет по душа, депутат във Великото народно събрание по убеждение, високообразована, културна и същевременно твърде скромна личност, Петър Оджаков е част от пантеона на първите български възрожденски дейци, чийто живот и дело им отреждат значимо място в обществения, книжовния и културен живот на българите.

Д-р Надежда Цветкова,
гл. експерт в Държавен
архив-Русе