Изложбата „Луксът в Малката Виена“ ще бъде открита днес в 18 часа в Музея на градското всекидневие. Експозицията проследява промяната във всекидневния начин на живот на гражданите, които през 19 век имат достъп до множество изделия, определяни днес като луксозни вещи. В своите първообрази, изработени от благородни метали, те наистина са били част от лукса за избрани, но предметите от 19 век се създават във фабрики по готови модели, които наподобяват оригинални скъпи изделия. За статуетки и метални съдове се използват различни метални сплави, които заменят среброто и бронза. Това прави луксът и изкуството достъпни за широк слой граждани. Увеличаващата се средна класа и силата на модните тенденции през XIX век водят до широко производство, а луксът на ХIХ век всъщност се оказват стандартни вещи, достъпни за буржоазията и част от нейната всекидневна култура.
Появяват се каталози с различни изделия, които дават възможност за избор, но и формират вкус Ц показват модната линия. Каталозите на стоки от XIX век илюстрират в детайли всекидневния свят и насърчават търсенето на достъпния лукс.
Колекционирането на книги в миналото е било привилегия за управници, които създават цели библиотеки. През XIX век книгите отдавна не са непостижим лукс, а се превръщат в потребност, за да се означи социалния статус. Луксозни подвързии, редки издания, разкази за пътешествия и илюстровани истории правят общуването със света пъстро.
Фотографията и рисунките също стават достъпен лукс - картините са за богатите, а щампите (на светци, на непознати места, на битки), както и фотографиите, постепенно придобиват невиждана масовост. Фотосите в началото копират сюжети от картини и използват сценографски интериори в студио. По-късно основен акцент на снимките са хората - роднини, приятели, обитатели на далечни места или известни личности.
Изложбата представя часовници, интериорни новости, като етажерка тип „Whatnot“ („Какво ли не“), бисквитиери, яйцедържачи, сервизи за ликьор, индивидуални комплекти с прибори, модни аксесоари, които са част от битието на старите русчуклии, за които Малката Виена не е ретро утопия като днес, а начин на живот.