Селекции от фондовете на художествените галерии на Варна, Бургас, Шумен и Добрич са подредени във второто издание на проекта „Галерии. Колекции. Творби“ в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на столичната улица „Шипка" 6.
„Това е проект, който цели да направи видими колекциите на галериите в страната. Той стартира миналата година с една изложба, в която бяха представени галериите от Стара Загора, Сливен, Казанлък и Пловдив. Тогава идеята беше да се направи представителна извадка от всяка една постоянна експозиция. Важно е да се подчертае, че първоначалната идея беше да се направи представителна извадка от постоянните експозиции“, обясни пред БТА проф. Анелия Николаева, куратор на експозицията.
Тя разказа, че в хода на работата е станало ясно, че има интересни работи, които са и във фондовете, и в депата на галериите. „Затова решихме, че може би е по-добре тази извадка, тази селекция, някак си да бъде по-тясно свързана с профила на самата галерия, с профила на самото място, със спецификите на това как се е случила тази селекция, с конкретни художници, които са свързани със съответния град. По тази линия всъщност се разви идеята тази година“, допълни проф. Николаева.
„По-различното от миналата година е, че определено работите са по-хронологично близки до известна степен. Това е така, защото за някои от галериите една значителна част от работите са постъпвали като откупки от общите художествени изложби, които са се случвали в съответния град“, каза още кураторката. По нейните думи проектът цели да бъде обвързан и с едно отправяне на поглед към изследването и популяризирането на галериите в страната, на основаването на техните колекции, на това как се развива изкуството извън столицата.
Проф. Анелия Николаева отбеляза, че в момента планират, заедно с организаторите, кои галерии ще участват в проекта през следващата година. "Така че да можем в едно обозримо бъдеще да издадем едно представително издание, не го наричам каталог, но издание с научни текстове, в което най-накрая да намери място една такава ненаписана история на колекциите в страна“, допълни тя.
ЗА ИЗБОРА НА ХУДОЖНИЦИТЕ
Подбраните автори, творили в периода между 70-те и 80-те години на миналия век, а и тези, които вече са влезли в златните страници на българското изкуство, представят работи, тематично свързани по някакъв начин с тези общи художествени изложби и това може да се види в нашата изложба, каза проф. Николаева.
По нейните думи в експозицията има автори, които, по изключение, са представени от повече от една галерии. Проф. Николаева даде пример с Ванко Урумов (1941-2020), който е варненски художник и дългогодишен директор на Варненската галерия. „Той е представен от Варна и от Добрич, но пък има много различни неща чисто стилистично, така че в никакъв случай не би трябвало и не би могло да се приема като минус“, отбеляза тя. Друг автор, който се появява два пъти, е Светлин Русев (1933-2018).
„Работата, когато е различно концепирана, конспектуално различна, се възприема съвсем по различен начин.  В този смисъл това, че автори се „обаждат“ тук и на друго място, не е проблем“, допълни проф. Николаева.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ДОБРИЧ
Изборът на творбите от Добрич е вдъхновен от обща художествена изложба (ОХИ) „Земята и хората“. Творбите, представени в селекцията на Добрич, са посветени на тематиката за труда, на Добруджа, на земята, на хората, които са свързани с тази земя, каза проф. Анелия Николаева. Сред подбраните художници са Йоан Левиев (1934-1994), който се чества и в Пловдив, Румен Гашаров, Анета Дръгушану.
„За безкрайно интересни смятам съпоставките и комуникациите между отделните автори. Добрич, когато следва идеята за земята и хората, всъщност предлага и интересни неща на стари майстори от тяхната колекция. Един относително ранен Иван Мърквичка (1856-1938), както и Господин Желязков (1873-1937). Това са, разбира се, първопроходниците на новото българско изкуство“, отбеляза проф. Николаева.
По нейните думи тя е настояла да се покаже непознат за широката публика и дори за специалисти добрички художник Никола Тахтунов (1873-1947), който е интересен с влияние от румънското изкуство.
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ВАРНА
Варненската галерия избра да се представи с произведения на автори, които са свързани с много прочутата варненска група „Вулкан“, която през 80-те и 90-те години стана символ на авангардно мислещите модерни, млади художници, каза проф. Николаева. „В изложбата в момента могат да се видят около двадесетина работи на водещи имена от групата и други варненски автори“, допълни тя.
По нейните думи сред варненските представители могат да се видят много хубави, сравнително ранни неща на Милко Божков, на Димитър Трайчев, на Алекандър Капричев (1945-2008).
БУРГАСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Темата на Бургаската галерия тази година е „Приятели на морето“, разказа проф. Николаева. Неслучайно сега зрителите могат да видят, че бургаската част всъщност е посветена на морската тема, допълни тя.
По думите на кураторката любопитно за бургаското представяне в проекта е, че показва картини на морска тематика, представена в един много широк жанров диапазон. Сред художниците са имената на Атанас Пацев, който с „неговата експресивна четка можем да видим в един много интересен, типичен морски пейзаж", Александър Петров-Лавандулата, каза тя.
„Можем да кажем, че Бургас се гордеят с едни много силни творби на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960). Тук присъства и една много репродуцирана, христоматийна работа „Момичето с ябълки“, отбеляза още тя.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ЕЛЕНА КАРАМИХАЙЛОВА“ – ШУМЕН
Проф. Анелия Николаева разказа, че за разлика от Бургас и Добрич, шуменската галерия се представя с художници, като всички от тях са родом от Шумен.
„Шумен има щастливата съдба да бъде родно място на едни от много големите български художници като Елена Карамихайлова (1875-1961), Александър Мутафов (1879-1957), Никола Михайлов (1876-1960). По думите ѝ от по-новото поколение артисти е показан Янаки Манасиев (1932-1978), който е свързал живота си с Шумен, макар че е родом от търговишко село“, каза още тя.
Според нейните думи шуменската галерия е представена базово с местни художници и освен старите майстори, които са влезли в историята на българското изкуство, има интересни шуменски автори, които публиката, а и голяма част от специалистите, не познават и могат да видят в експозицията. Сред представителите на шуменската галерия са Елена Карамихайлова, която участва с портрет на нейната сестра Магда, която е „абсолютен образец за българската живопис за началото на 20 век, силно повлияна от съвременните европейски търсения в изкуството“, отбеляза кураторката.
Експозицията „Галерии. Колекции. Творби“ може да бъде разгледана от посетителите до 30 ноември.