Може ли една банка да разклати и очерни изрядна фирма? Може, при това напълно законно, казва собственикът на една от най-старите русенски фирми „Ел“ Стефан Стефанов, която е утвърдено и авторитетно име в енергетиката не в регионален, а в национален мащаб.
Историята, разказана от потърпевшия, изглежда повече от абсурдна.
Всичко започва с изтеглен преди десетина години кредит. Сумата е солидна - 1 360 000 лева, но за енергетиката, където оборотите са големи, всъщност не е толкова голяма. Получателят е „Ел“ ЕООД, заема отпуска „Уникредит Булбанк“. Разбира се, със съответното обезпечение.                           
Отношенията между двете страни са гладки до началото на тази година. По договор фирмата регулярно погасява лихвите - над 20 000 лева на месец. Неочаквано банката иска второ обезпечение на кредита. И го получава. Следва ново условие. Този път „Уникредит“ настоява като съдлъжници да бъдат вписани внуците на Стефан Стефанов.
Отказах, не виждам никаква необходимост от това, кредитът е двойно обезпечен, казва бизнесменът.
Отказът е последват от твърда ответна реакция. Кредитът става изискуем, казано по-просто - трябва да се върне веднага, а докато това стане, лихвата по него се вдига с 10%. Това не е всичко. След като не реагира на две предложения на фирмата за погасителен план - така нареченият мълчалив отказ, банката завежда дело и през май получава изпълнителен лист. За всичко това Стефан Стефанов разбира едва когато с него се свързва частен съдия-изпълнител, за да го уведоми, че негови имоти ще бъдат извадени на търг за погасяване на злополучния заем. Междувременно банката взема постъпленията в сметката на „Ел“ за покриване на главницата. Става дума за над 200 000 лева.
Въпреки това сумата по кредита започна да расте и от 1 360 000 лева стигна 1 600 000 лева. Как стана това, не разбрах и никой не си направи труда да ми обясни, обяснява Стефанов.
Но и това не е най-лошото. По-страшно е вписването на фирмата и собственика й в регистъра на неизрядните длъжници. Така редовният платец изведнъж се оказва неблагонадежден и клеймото вече важи не само за „Уникредит“, а и за всички банки и финансови институции в страната. С други думи, ръцете му са вързани, фирмата е дамгосана и бъдещето й изглежда ясно - в блатото на фалита. Да припомним - това не е еднодневка, а компания, оцеляла в мъртвото вълнение на 90-те години и работила в цялата страна по големи енергийни обекти. Една от последните големи поръчки, които печели, е обявена от Община Русе - за подмяната на осветителни тела с енергоспестяващи на няколко русенски булеварда на стойност 1.13 милиона лева.
В крайна сметка Стефан Стефанов успява да мобилизира всички ресурси и с помощ, която получава в нужния момент, изплаща кредита. Дори банката му връща 219 000 лева - били надвзети.
За мен това беше организирана атака, която ми струва около 300 000 лева. От кого и най-важното защо е организирана - имам своите отговори, ясни са ми и механизмът на действие, и целта, но няма как да ги кажа на глас, защото не мога да ги докажа с документи. Банките трябва да помагат на бизнеса, а не да го мачкат. Кой ще спечели, ако една фирма фалира в подобна ситуация - а такива случаи има? Няма да е банката, казва Стефан Стефанов, който вече не дължи нищо на Уникредит, но тепърва ще преодолява петното, което незаслужено е хвърлено върху репутацията му.
Това е само част от историята, но поне засега няма да коментирам нищо друго, каза Стефанов.
А ако банката желае да коментира случая, „Утро“ ще й предостави тази възможност.