„Да не очаквам утеха, а да утешавам; да не очаквам разбиране, а да разбирам; да не очаквам обич, а да обичам!“
Втори Христос. Така е наречен светецът, чийто празник днес отбелязва католическият свят - свети Франциск от Асизи. Той е един от най-известните римокатолически монаси, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните. На днешния му патронен празник от 1931 година, по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата, се отбелязва Световният ден за защита на животните. А през 1980 г. папа Йоан Павел II го провъзгласява за покровител на околната среда и екологията.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата одушевена и неодушевена природа.
Франциск от Асизи е основател на Ордена на францисканците, като никой друг той не е променил църквата на Средновековието и е почитан е като светец. Франциск от Асиз е роден като Джовани Батиста, живял е от 1181 (или 1182 г.) до 3 октомври 1226 г..
Един от неговите възгледи за света гласи: „Всички създания на Земята чувстват като нас. Всички създания се стремят към щастието като нас. Всички създания на Земята обичат, страдат и умират като нас, така че те са равностойни на нас творения на всемогъщия Създател - нашите братя“.
Франциск, наричан и Франц, е роден в Асизи през 1181 г. в семейство на богати търговци на платове. Благодарение на състоянието на родителите си Франциск получава много добро образование. Много рано започва да чете, да пише и да смята. Изучава прилежно латински и френски /и това се приема като косвено доказателство, че майка му е французойка/ и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.
През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след като го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя получава видение, което го кара да се върне.
На сън му се явява Бог с думите „Върни се обратно в родината, защото искам духовното да завладее личността ти“
Първоначално Франциск разчита това като знак да възстанови църквата (сградата) в Асизи, но по-късно го разбира по-мащабно - че трябва „да съгради наново небесния град“. Това го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието сред народа. Започва да раздава имуществото си така щедро, че през 1207 г. баща му е принуден да го лиши от наследство чрез съда. Оттук нататък синът иска да живее без имущество и по примера на Исус Христос - „sine glossa“ („без блясък“). От този момент нататък той нарича свой баща само Бога.
Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи. Навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Обреклият се на доброволна бедност Франциск заживява извън стените на града, където обикновено е мястото на прокажените.
Така духовникът изпълнява мисията си - да показва, че вярата е по-важна от хляба
И бързо успява да увлече последователи, които също като него обличат най-прости дрехи, ходят боси и живеят без пари.
Тази група от 12 души (12 - дали е случайно?) посещава през 1215 г. Рим, където е приета от папа Инокентий III и той не само одобрява начина им на живот, но и благославя братството им. Тази благословия на практика означава основаване на Францисканския орден. И миноритите (по-малките братя на Христос) започват да обикалят и проповядват принципите и ценностите си по градовете и селата. А убедеността им, искреността им и личният им пример увличат все повече последователи. Бог може да се обича по много начини и безрезарвната отдаденост на Франциск и сподвижниците му е един от вдъхновяващите.
Важен момент от живота на бъдещия светец е пътуването му в Египет. През 1219 г. той се присъединява към войската на кръстоносците и се среща лично със султана в лагера на мюсюлманите. Опитът на Франциск да спечели султана за съмишленик не успява, но изглежда двамата са провели това, което днес би било наречено „приятен разговор“. Жестокостите и ужасите на войната отблъсват Франциск и макар да е наясно с предизвестения си провал, той напразно опитва да посредничи за постигане на мир.
След пътуването в Ориента Франциск разбира, че в основания от него орден има брожения и разногласия.
Доброволното обричане на бедност и лишения не е за всеки
Но вместо да се изправи пред братята и да разбере какво ги вълнува и притеснява, той се обръща към папата - да определи нов духовник начело на ордена. И така показва и доказва, че е готов да се лиши от всичко земно, включително и от най-голямата изкушение - властта. Постепенно здравето на Франциск от Асизи се влошава и той се оттегля в скит в планината Ла Верна.
Последните години от живота си Франсис прекарва уединено и в големи болки. Когато през есента на 1226 г. усеща, че смъртта му наближава, той отива още веднъж, за последен път, в града в църквата „Порциункула“, където преди години за първи път е проповядвал с ордена си. В малката църква, която днес е част от огромната базилика „Санта Мария дели Анджели“ („Блажена Дева Мария на Ангелите“) в Асизи, Франциск почива на 3 октомври 1226 г.
Само две години след смъртта му е канонизиран от папа Григорий IX
Някои от неговите творби, между които правилата на ордена, както и части от неговото завещание, са запазени. И днес те все още се разглеждат като напътствия за живота от много последователи на римокатолическата вяра. Социалният и революционен потенциал на неговата идея за една бедна църква, за любовта към ближния като най-високата повеля, не се съумява да спечели влияние и престиж през вековете. Но влиянието на Франциск винаги ще бъде силно.
През март 2013 г. светът си спомня за светеца от областта Умбрия, в която се намира град Азиси, когато новоизбраният папа приема името Франциск. Кардинал Хорхе Марио Берголио не би могъл да избере по-прост и по-успешен начин да очертае линията си за една скромна и милосърдна църква. Той нарича себе си Франциск и верен на своя образец за подражание, иска да живее възможно най-скромно - заради вярата и хората, а не заради парите, властта и охолството.
Превод: Константин Димитров
Молитва на свети Франциск
Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани - милост;
там, където разяжда съмнение - вяра,
там, където гнети отчаяние - надежда,
където владее тъма - светлина,
там, където съсипва горест - радост.
О, Боже Всемогъщи! Дай ми
да не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!
Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.