Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Вярата, че България ще стане по-демократична след присъединяването към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., се оказа много оптимистична. Общият политически пейзаж на България e отровен от големите предизвикателства на демокрацията на местно ниво.  
Качеството на демократичния процес в България има директно въздействие върху качеството и нивото на просперитета на гражданите. Следователно, на отстъплението от демокрацията трябва да се гледа в контекста на конкурентоспособносттааи икономическото развитие. За България проблемите с конкурентоспособността се таят в институциите на страната: прахосничеството от страна на държавата, фаворизиране на определени решения от страна на държавни служители и липсата на обществено доверие към политиците.
Корупцията е най-голямото предизвикателство
на политическия пейзаж в България, доста по-напред в класацията в сравнение с други фактори, като например: неадекватно образование на работната сила, слаба работна етика и неадекватна инфраструктура.
Смята се, че корупцията в България е най-голяма в сравнение с целия Европейски съюз. 
Най-тежките проблеми на България са корупцията, липсата на достатъчни и като брой, и като влияние независими медиите и правната система и съмненията са нейните тежки зависимости. 
Всички тези области са се влошили от 2007 година насам, но най-резкият спад се наблюдава в съдебната система. Тези предизвикателства се засилват още повече от липсата на независими медии. Зависимостта на медиите от партиите и бизнеса очевидно се засилва и основните проблеми са свързани с политическия натиск, икономическата зависимост и концентрацията на пазара.
Ключови причини за отстъплението на демокрацията
От гледна точна на търсенето (т.е. гражданите), хората са повлияни от опортюнизма на икономическите политики; от медиите, които не са независими, т.е. от надигането на пропагандата в медиите; разочаровани са от политиката, което води до по-ниска степен на гражданска ангажираност. 
От гледна точка на предлагането (т.е. политиците) тези причини са липса на наказания за корумпирани политици, което е следствие от корупцията в правната система; капитализъм, който разчита на връзки и взаимоотношения между политиците и големия бизнес и/или олигархията; свързаността на политическата власт с икономическата; подкопаване на демократичните ценности от водещи политици с антидемократично политическо говорене; липса на политическа подкрепа за реформа в правната система и продължаващата централизация на властта. 
Единственото положително влияние върху демокрацията идва от фактори, които са външни за политическия елит - граждански движения и протести, европейските доклади за мониторинга и натиск за реформи и онлайн медиите. 
От друга страна, има силни отрицателни нагласи към скандалите в правосъдната система и усилията да се въведат конституционни реформи.
Проблемите, свързани с правосъдната система и корупцията, са обединени под термина „превзетата държава“ - системната политическа корупция, с широк обхват от законодателни, изпълнителни и правосъдни институции.
Основните предизвикателства пред демокрацията в България
са вследствие на липсата на ефективно разделение на властта и на върховенство на закона. Към правосъдната система се е натрупало огромно недоволство от липсата на наказания. Корупцията под формата на „приятелски връзки“, води до силно политическо влияние над определени сектори от икономиката. Медиите, поставени под икономическа, а вследствие на това и под политическа зависимост, губят функциите си да анализират и контролират публичния морал и законността. В икономиката се установява опортюнизмът, а в обществото се насаждат ксенофобния и национализъм, за които мигрантската криза в Европа е благодатна почва. 
В този контекст не е чудно, че в своята същност образованието в България е все още извънредно централизирано и авторитарно: всички симптоми на превзетата държава се съдържат в него, както и на зависимостта на медиите и опортюнистичните политики.
Състоянието на десницата в България
През 1991, правителството на Съюза на демократичните сили (СДС) се опита да въведе мащабната реформа по приватизация, да реституира незаконно отнетата собствеността, включително и на земеделските земи, да проведе някакъв тип лустрация сред държавните служители и да преориентира българската външна политика към Съединените щати и Европа.
В рамките на една година реформите бяха задържани и спрени.
Българската десница вече не е обединена от антикомунизма, който характеризираше посткомунистическите години на прехода. Тя няма обща политическа платформа и остава разделена на няколко политически партии и групи. Въпреки това, общото с останалите политически партии е, че и десницата запазва характерни исторически обусловени черти. По-конкретно, някои дълбоко вкоренени ценности, като патерналистична власт, подкрепят съществуването на политически партии, силно повлияни от персонализирането на властта. 
Лустрацията
Терминът „лустрация“ произлиза от латински и означава „пречистване“: връщането на доверието към правителството като се изчисти от тези, които са извършвали престъпления по време на бившия режим. Това се отнася до начина, по който някои страни се справят с наследството от нарушаването на човешките права: чрез масово дискредитиране на онези, които са били свързани с такива нарушения при предишния режим.  
В България органът, упълномощен по закон да идентифицира общественици, които са работили за тайните служби по време на комунистическата ера, е известен като Комисия по досиетата. Разкритията й се отнасят до голяма част от българското общество: държавата и правителствени агенции, включително висши дипломати в чужбина; бизнес асоциации; синдикати; финансов сектор; медиите; агенции за изследване на общественото мнение и различни религиозни групи. 
Дебатите в Народното събрание във връзка с докладите на Комисията по досиетата, обаче, следват утъпкан път - партията на социалистите (пряк наследник на Българската комунистическа партия), отрича действията на Комисията по досиетата като „лов на вещици“. Основният проблем, идентифициран по време на дискусиите относно „прелома“ и „приемствеността“ в посткомунистическата ера, се отнася до липсата на лустрация. Българската псевдолустрация казва, че самоличността на бившите агенти би трябвало да се разкрива, само когато те са назначени или кандидатстват за определени позиции в държавната администрация и най-вече, когато са кандидати за народни представители. Подобни разкрития, обаче, почти не възпрепятстват такива хора да бъдат избирани. Във всяко Народно събрание след 1989 година е имало достатъчен брой бивши агенти. Нещо повече, те са доста пропорционално разпределени в цялостния политически пейзаж; което показва ясно, че има „приемственост“ на властовите структури, въпреки че се кълнат, че има „прелом“. 
Проблемът с лустрацията, както беше посочено по-горе, е, че се прилага много селективно към отделни личности или групи: необходимо е да се разшири, за да включва и системи, процеси и държавни институции. Дори и отделните политици и администратори да са се сменили (понякога много пъти), рутинното функциониране и организация на институциите остава склеротично и слабо функциониращо. Те са дълбоко инфектирани да не функционират - покровителството на властта се прилага произволно, а политическите партии са силно повлияни от персонализацията на властта.
Образователната система в България е част от същата политическа обстановка и остава силно централизирана, йерархична и авторитарна. Що се отнася до основната работа на училищата, решенията се взимат на най-високото ниво като към директорите на училищата се делегират само ограничен брой действителни решения. 
Деонтология, консеквенциализъм и телеология
Политическата деонтология представлява един имплицитен или експлицитен въпросник, в който се включват някои правила, които трябва да се следват, докато се създават нови закони, политики или практики. Според тази гледна точка, политическите действия са оправдани, само ако, например, се спазва партийната догма или личната власт на политическия елит.
Политическата деонтология предоставя интерпретация на произволното покровителство на властта и на политическите партии, които са силно повлияни от персонализацията на властта, с които в момента се охарактеризира България.
За партийните апаратчици и администратори в Министерството на образованието и науката и в Регионалния инспекторат последствията от техните действия са по-маловажни, отколкото факта, че те са действали - особено, когато са били видяни да действат. Съгласието с партийната догма и кланянето пред висшестоящите са единствената им грижа - вероятно с надеждата да получат бързо повишение.  
 Политическият консеквенциализъм предполага, че последствията от което и да е политическо действие са в крайна сметка базата за определяне на правотата на това действие. Политическият консеквенциализъм не дава препоръки. Дали дадено политическо действие е било подходящо се определя от действителното или потенциално последствие, не от това дали следва набор от писани правила, закони или партийни догми. От гледната точка на политическия или държавен консеквенциализъм е трудно да се обясни липсата на какъвто и да е национален стандартизиран тест, освен като категорично политическо действие: действие, чиято цел е да гарантира, че всеки нов закон, политика или практика, която се прилага от Министерството на образованието и науката, да не може да се оцени във връзка с въздействието им върху качеството на образованието и стандартите за постиженията.
Политическата телеология се основава на големите и по-конкретни цели или намерения, които трябва да бъдат установени, докато се коват нови закони, политики или практики.   
От гледната точка на политическата телеология законите, политиките или практиките на Министерството на образованието и науката не могат да бъдат критикувани, че не са успели да подобрят качеството на образованието или да повишат стандартите за постиженията.
Те никога не са имали такова намерение.
И така, какво имаме дотук
което да ни помогне да разберем какви са предизвикателствата пред образователната реформа?
Отстъпление на демокрацията:
превзета държава - вследствие на липсата на ефективно разделение на властта и върховенство на закона; 
в правосъдната система - липса на наказание за корумпирани политици, което се дължи на корупция и зависимости в самата система;  
корупция под формата на „приятелски връзки“ между политиците и големия бизнес и/или олигархията; така политическата власт е неразделно свързана с икономическата; 
зависими медии - има сериозен проблем със свободата на медиите, където доминира пропагандата; и
опортюнистични икономически политики.
Състоянието на опозицията в България
Исторически обусловени характерни особености за България са трайно настанилите се ценности, свързани с патерналистичната власт и съществуването на политически партии, които силно са повлияни от персонализирането на властта. 
Лустрация - нейната липса остава най-щекотливият проблем на прехода в България или липсата на преход към модерна демокрация.
Ясно е, че има „приемственост“ в правосъдието, администрацията и съдебната система, която е наследник на съветската система от преди 1989 година, въпреки че се твърди, че има „прелом“. 
Политическа деонтология:
Едно политическо действие е оправдано само тогава, когато, например, е спазена партийната догма; 
За партийните апаратчици и администратори в Министерство на образованието и науката и Регионалния инспекторат от по-голямо значение е да се види, че действат, отколкото какви са последствията от действията им и по-важно е да следват партийната догма и да се кланят пред началниците си, отколкото да мислят за резултата.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ