С новия брой на списание ЛИК имаме възможността да отбележим оперните гласове на България и голямата оперна традиция на нашата страна. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на представянето на изданието на тема „Великият бас Борис Христов“. Събитието се провежда едновременно в пресклубовете на БТА в страната и чужбина.
„БТА има договори за системно разпространение на информация от оперните театри в София, Варна – театрално-музикалния продуцентски център, държавните опери в Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора. Впрочем, всеки от тях имаше към нас послание да посветим брой на годишнина на съответната опера“, каза Вълчев. Заедно с редакцията на ЛИК, решихме, че една отлична възможност да кажем много повече, отколкото да говорим само за отделните театри, е да представим най-голямото име – Борис Христов, отбеляза генералният директор на БТА.
Той разказа, че голяма част от броя на сп. ЛИК е от архивите на БТА – къде в тях се споменава и се говори за Борис Христов. От досегашната ни практика това ми се струва, че е първият случай, в който взимаме новина от архивите, където името на героя не присъства, посочи Кирил Вълчев. Той разказа, че става дума за новина от 19 януари 1942 г. „Ние знаем, че това е датата, на която Борис Христов пее с хора на храма „Св. Александър Невски“ и там той е забелязан от самия цар, който му предлага стипендия, с която да учи оперно пеене в Италия“, каза генералният директор на БТА.
Според Вълчев Борис Христов е преборил една идеология, един политически режим и управление, което го е лишило от неговото гражданство за известно време. „Третата интересна част от архивите е, че по-голямата част от тях е за Борис Христов след смъртта му“, посочи той. „От този брой ние научаваме как един човек може да пребори всяка политическа власт с таланта си и как с таланта си преборва и смъртта“, допълни генералният директор на БТА.
Кирил Вълчев отбеляза още, че списание ЛИК може да бъде четено свободно в интернет страницата на БТА. „Хартиеният му вариант изпращаме до над 300 културни институции в България като подарък от БТА“, каза той.
Този брой е по-различен, защото ние обикновено се връщаме към фигури, към които имаме културен дълг. Дефицит на памет и списанието посвещава броеве, използва архива на БТА, за да може да възкреси паметта за тях, да се осъществи диалог между поколенията и следващите поколения също могат да имат своя културен опит на базата на националните постижения в българската култура и персоните в нея, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на сп. ЛИК и директор на дирекция ЛИК в БТА. 
Борис Христов ни най-малко не е забравен обаче. Тук не става дума толкова за дефицит на памет, за това да го припомним. Става дума за друго. Той е в някакъв смисъл еталон в собствената си сфера. И не само в българската култура, а и в световната. Той казва, че ако се прави нещо на световно ниво, няма да участва. Той участва, ако се прави на надсветовно ниво, отбеляза доц. Лозанов.
По думите му Борис Христов е златен метър в своята дейност. „Нещо като културен велможа. И аз искам само да отбележа, че той извършва един културен героизъм по време на социализма – 1976 г. той вкарва в оная соцкултура, която е идеологически атеистична, религиозните песнопения като много важна част от нея самата. Заради собствения си авторитет, заради силата на този глас и талант, това се превръща в ключова черта на българската култура и духовност“, обясни доц. Лозанов.
Според него това става възможно само през неговия глас и през неговото присъствие, когато прави тези прочути записи на славянски песнопения в храма „Св. Александър Невски“.  Всички присъстват като че ли на някакво чудо в много отношения. Разбира се, това е чудо на таланта, но и на  пропускливостта на една култура на страни, които тя се опитва по един или друг начин да неглижира. Предстои ви среща чрез този брой с една голяма фигура на българската култура, каза директорът на дирекция ЛИК.
Да правиш такива броеве на ЛИК, означава да съхраняваш памет, но и да слагаш някакви жалони занапред, каза Елена Драгостинова, директор на Музей „Борис Христов“ по време на представянето на изданието. 
Работих върху този брой с огромно желание, опитах се да изляза извън рамките за това, което е правено досега. Името на Борис Христов носи белезите на едни закостенели разбирания, свързани с нихилизма, с това да се отричаме, самоотричаме и да не виждаме какво е направено. А това, което е направено, е доста много, обясни тя. И отбеляза, че два български културни института съхраняват тази памет и работят с млади таланти, допълни още директорът на музея „Борис Христов“.
Драгостинова разказа, че когато Борис Христов бива поканен в „Ковънт гардън“ да участва в операта „Борис Годунов“ решава да предложи на ръководството тази опера да се изпълнява на руски език. И Борис Христов не е могъл да си представи, че една руска опера може да се представи на английски.
И тогава със силата на своя авторитет и на това, което е постигнал това в „Ковънт гардън“ операта да прозвучи на руски език.  Това се случва в годините на Студената война и тогава в една ложа на премиерата се събират съветският посланик и британският министър-председател. И след това заедно отиват зад кулисите, за да поздравят Борис Христов. Тогава, в тези години, е било един знак как изкуството може да събира дори и онези, които не са готови на диалог по друг начин, каза тя.