Във вторник, на 1 октомври, в зала „Княз Александър Първи“ в Историческия музей русенци ще станат съпричастни към премиерата на новата книга на Кармен Мишу. Преди известно време нейният роман „Тангра и неговият син“ препълниха салона на Клуба на дейците на културата. Тогава читателите се потопиха в българската древност и с помощта на словото на писателката навлязоха в дебрите на малко познатите времена на българското държавно начало. 
Новият роман на авторката носи поетичното и заредено с много смисли и асоциации заглавие „Дъжд“. А историческият период, вратите на който Кармен Мишу разтваря за читателите, е един от най-мрачните и заедно с това зареден с най-много надежди и пориви към светлината и свободата - периодът на последните години от османския гнет по нашите земи и бурното и разнолико начало на Третата българска държава. В 18 часа във вторник Кармен Мишу ще се срещне с русенци, за да представи своя нов роман. Той със сигурност ще представлява интерес както за четящата публика с вкус към стойностната литература, така и за историци и изследователи на родното минало. Още повече, че 
съществена част от сюжета е свързана със стария Русчук 
- в това число и с имена, добре познати на жителите на Малката Виена. 
„Дъжд“ е издание на едно от най-авторитетните български издателства - „Жанет 45“, на което Кармен Мишу доверява своите текстове след първата си книга „Балканска сага“, излязла от печат в „Захарий Стоянов“ през 2007 г. Година по-късно „Жанет 45“ издава нейния роман „Нестинарка“, през 2009 г. следва сборникът с разкази „Синият фургон“, а романът „Тангра и неговият син“ излиза от печат през 2011 г. 
Замисълът за представянето на „Дъжд“ в Русе бе това да е третата премиера на романа. Първата се състоя през лятото във Варна по време на Алея на книгата в морската столица, като партньори на издателство „Жанет 45“ в ролята на домакин бяха Радио Варна и читателски клуб „Орбита“. Само преди седмица литературен клуб „Перото“ в София трудно побра столичани, които държаха да се докоснат до новия роман на Кармен Мишу, да получат автограф и да поговорят лично с авторката. Русенската премиера е много важна за писателката - и не само защото важна част от действието в романа се развива именно в Русе. Така че датата на русенското представяне беше определена грижливо буквално в първите дни, когато книгата излезе от печат. Но междувременно новината за „Дъжд“ очевидно бързо се е разчула (във времето, когато информацията се разпространява едва ли не със скоростта на светлината, това не е изненадващо). И Кармен Мишу получи покана да се срещне с читатели в Стара Загора - това е предвидено за днес, в петък, а след това и в Пловдив. И все пак - 
за Кармен Мишу Русе е знаков град 
и, предполагам, никаква поредност не може да измести града и неговите хора от значението, което те имат в сърцето на авторката. 
Дали това е свързано с реката, която незримо, но неотвратимо бележи хората, които са родени на брега на Голямата река? Кармен Мишу е родена във Видин, а преди две десетилетия съдбата я отвежда в едно неголямо, но днес именито градче отново на брега на Дунава - Тутракан. Преди да се „завърне“ към Реката, тя завършва френска гимназия в родния си град, а след това се дипломира успешно в медицинския университет „Карлос Давила“ в румънската столица Букурещ - медицината е семейна традиция за Кармен, която е израснала в семейството на двама уважавани видински лекари. Започва работа като пулмолог във видинската болница, а след това до 2006 г. е научен сътрудник в областта на епидемиологията в Националния център за заразни и паразитни болести в София. През 2009 г. добавя още една диплома към образованието си - по фармация в румънския град Констанца. А през 2012 година заедно със съпруга си д-р Любомир Бойчев създават клиника по гинекология с инвитро филиал в град Тутракан. 
Работата като медицински специалист е ежедневието на Кармен Мишу. Писането е другата й същност, която хармонично се вписва в натурата й и вече й е изградила име на автор, който има своето място в съвременната българска литература. 
Обичам историята, затова пиша предимно такива книги, чийто фон, а понякога събития, са от национално и даже световно значение, казва Кармен Мишу. 
В романа „Дъжд“ тя прави изключително смела стъпка
като посяга към отрязък от исторически период, за който е писано сравнително много и който обичайно е рамкиран от едва ли не задължителното възприемане най-вече като време на героизъм. В някакъв смисъл романът на Мишу влиза рязко в тази традиция на популярната историческа литература, като се разминава с типа художествена литература, характерна с категорично и еднопосочно героизиране на личностите от този период. Главният герой в „Дъжд“ е многопластов, мислещ, подвластен на противоречия - и всеотдайно влюбен, и безмилостно жесток, и верен на каузата и на дадената дума, но раздиран от съмнения. Той излиза от познатата за именитите личности от тази епоха схема „герой-предател“ и е жив, пълнокръвен човек. 
Както гласи анонсът на издателство „Жанет 45“, „Дъжд“ не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. В „Дъжд“ е разказана историята на един обикновен човек, докоснат от свещената идея за свободата, разказан е неговият житейски път, любовта и омразата му. Едно бедно и трагично осиротяло момче е приютено от габровски заможен и известен майстор на аби, който му дава подслон и го обучава на занаята. Съдбата запознава главния герой с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, а по-късно и в бунта на русофилите в Русчук. 
Христо Бобеков е един от строителите на нова България
А романът търси отговорите на въпроси като това щастие ли е, или тегоба за един човек? Как се променя той с годините и премеждията, през които преминава? Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността към тях? Дали когато постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много?
Ето какво казва за романа проф.д.и.н. Христо Матанов, който е нейният консултант по време на работата върху мащабния текст: „Историческите събития в романа на Кармен Мишу „Дъжд“ са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово и Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов. Художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите герои в онези решителни за съдбата на България времена“. 
А ето какво казва и самата Кармен Мишу за своята нова книга:
Никога не съм писала за нещо, защото е модерно
Никога не съм била политкоректна. Пиша така, както чувствам. За Априлското въстание, за Руско-турската освободителна война и за Освобождението има тонове литература, къде реалистична, къде не. Ужасена бях, когато започнах да се готвя за моята книга. В сравнение с „Тангра и неговият син“, когато за средните векове разчитаме предимно само на византийските хронисти, тук имаше ужасно много източници. Благодаря на моя консултант проф.Христо Матанов за верните насоки! Да, в последно време има тенденция да се пише за историята. Отдавам това на все по-големия дефицит на намиране на идеи и идеали, които да ни накарат да се чувстваме значими като част от една общност. Може би това донякъде е свързано с имането на самочувствие. Много са причините, тук няма как да ги споменем всички“.
В повествованието присъстват художествени образи, но и реални исторически личности, имената на които са познати от портретите в училищата и от вечерните проверки на национални празници: Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Стамболов, Васил Левски, Олимпи Панов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов, русенският кмет Петър Винаров. Дали на авторката й е било трудно „да ги накара да говорят“?    
„В „Дъжд“ има много реално съществували образи на наши възрожденци, на наши герои. Не ми беше трудно да ги накарам да „говорят“, защото създавах всеки образ с много обич и човещина“, казва Кармен Мишу. И продължава: „Историята на „Дъжд“ започна един ден, когато прочетох за много богат габровски фабрикант, меценат, благотворител, който от бедно сираче се превръща в един от най-богатите хора на следосвобожденска България. После дойде трудът по написването, а след пет години 
компютърен вирус унищожи ръкописа
После още пет години труд. Реших, че тази история трябва да види бял свят, защото освен образите на възрожденците, на героите и на значимите събития, „Дъжд“ е любовен роман. Бих казала, че е книга за вечната, белязваща човек любов, която всеки е срещал поне веднъж в живота си“.
А защо авторката отвежда своя герой в Русчук? 
„Защо героят идва в Русчук? Първо, защото този аристократичен град със своята архитектура и дух пресъздава чудесно миналото величие на държавата ни. Второ, защото той е люлка и дом на много национални герои. И трето, защото идвайки от обич в този край преди 21 години, аз също обикнах Русе. Познавам го толкова добре, все едно съм отраснала тук“, казва Кармен Мишу. И накрая добавя: „Не бих искала да запознавам читателите с фабулата на романа, защото прочитът на книгата не би им бил толкова интересен, но пожелавам всеки да намери нещо за себе си между редовете. Това би ме направило безкрайно щастлива!“