Екосдружение „Дишай, Русе“ се обяви против идеята на кмета Пенчо Милков икономията, реализирана от обществената поръчка за придобиване на Система за качеството на атмосферния въздух да бъде пренасочена за изграждане на слънцезащитно съоръжение върху детска площадка на кея. Предложението за корекция в бюджета на Общината ще бъде разгледано на предстоящата сесия. 
Обществената поръчка за придобиване на Система за качеството на атмосферния въздух по метода ДОАС (диференциална оптична абсорбционна спектроскопия). бе с прогнозна стойност 450 000 лева без ДДС, а офертата на единствения кандидат „Лабконсулт“ ЕООД беше за 315 000 лева. Според екосдружението останалите пари трябва да се използват за дооборудване на измервателната станция, така че тя да може да следи и нивата на формалдехид и диметиламин.
Тези вещества са част от производството на „Линамар Лайт Металс“ и точно те са отговорни за т. нар. миризма на изгорял бакелит, която русенци усещат ежедневно. Министерството на околната среда и водите изрично препоръчва на кмета на Русе да ги заложи за измерване, а желанието на сдружението за дооборудване на станцията за измерване и на тези вещества е входирано в Общината заедно с подкрепата на 650 подписа на русенци, посочват от „Дишай, Русе“.
Община Русе обяви обществена поръчка за доставка и въвеждане в експлоатация на преместваема автоматична станция, която да следи количествата във въздуха на няколко съединения - фенол, бензен, толуен, М-ксилен, О-ксилен, Р-ксилен, нафтален, О-крезол и М-крезол. Всички те са характерни за производството на „Линамар“. 
Всъщност в предприятието за алуминиеви компоненти се използва като катализатор не диметиламин, а диметилетиламин, което е различно съединение. Указания за диметилетиламин в Наредба 14 за пределно допустимите норми на вредните вещества в атмосферния въздух липсват. Дали измерването на диметиламин ще доведе до някакви положителни резултати не е съвсем ясно. Според експерти диметилетиламинът е наличен само в работна среда и той мирише на риба.
Миризмата на изгорял бакелит се дължи на изпускания във въздуха формалдехид. До града определено често достига някакъв такъв аромат, той си има конкретен носител и би трябвало да има начин същия да се определи и измери. Дали това може да стане чрез диференциална оптична абсорбционна спектроскопия никой не се е ангажирал да потвърди. И от измерване всъщност няма полза ако не може да се докаже кой е източникът на тази миризма, който следва да бъде санкциониран. Проблем, който остава нерешен вече над 10 години.