На 16 септември 1987 г. политици от цял свят подписват в Монреал Протокол за защита на озоновия слой, наричан още Монреалски протокол. Протоколът представлява глобално споразумение за защита на стратосферния озонов слой на Земята чрез постепенно премахване на химикалите, които го нарушават. Това постепенно премахване включва както производството, така и потреблението на вещества, които нарушават озоновия слой. Тъй като озоноразрушаващите вещества са мощни парникови газове, постепенното им премахване е от решаващо значение за смекчаване на изменението на климата. Освен това, въпреки факта, че хидрофлуоровъглеводородите (HFC) не разрушават озона, протоколът се стреми да прекрати производството и използването им, за да се избегне замяната на озоноразрушаващите вещества с HFC, които допринасят значително за климатичните промени.
Протоколът за защита на озоновия слой е част от Виенската конвенция за защита на озоновия слой, подписана две години по-рано. Конвенцията ангажира страните да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото намаляване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационния обмен.
Монреалският протокол влиза в сила през 1989 г., като е изменян няколко пъти. Емисиите от HFC са обхванати от Парижкото споразумение. По този начин Монреалският протокол помага да се постигне целта за поддържане на глобалното повишаване на температурата значително под 2 °C над прединдустриалните равнища и да се положат усилия за ограничаване на повишаването на температурата още повече до 1,5 °C над прединдустриалните равнища.
През 2007 г., по случай 20-годишнината от подписването на Монреалския протокол, Република България е наградена за нейния принос към общите усилия на световната общественост за защита на озоновия слой със специален сертификат. България ратифицира Виенската конвенция и Монреалския протокол през 1989 г. и е страна по тях от 1991 г.
От 1995 година 16 септември се отбелязва като Международен ден за защита на озоновия слой.
Ето как БТА отразява подписването на Протокола за защита на озоновия слой през 1987 година:
За спасяване на озоновия слой
Отава, 17 септември 1987 г. /БТА/ Първият документ, предвиждащ конкретни мерки за спасяване на озоновия слой над нашата планета бе подписан вчера в Монреал.
От 14 до 16 септември в този град се състоя международна конференция под егидата на програмата на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП) с участието на делегации от близо 50 страни. Подписаният „протокол за озоноразрушаващите вещества“ предвижда страните да замразят, а след време да намалят производството и използването на вещества, които, попадайки в атмосферата, намаляват защитния озонов слой над земята. Тези вещества, под общото име хлорофлуоровъглеводороди, известни като фреон, се използват в хладилниците, климатичните инсталации, в аерозолните опаковки, при производството на някои видове разтворители и опаковъчни пенопластмаси. Учените бият тревога още от 70-те години, когато бе установено, че хлорофлуоровъглеводородите имат катастрофален ефект върху високия между 16 и 48 километра озонов слой. Те твърдят, че продължаващата ерозия на озона ще доведе до опасни промени в световния климат: възможно е да настъпят големи суши, като същевременно ледовете по полюсите ще се разтопят и цели страни ще останат под морското равнище. Съществува и теорията, че това явление може да доведе до значително увеличаване на случаите на рак на кожата.
Най-големият производител в света на фреон са Съединените щати с 250 000 тона годишно. 75 процента от производството на хлорофлуоровъглеводороди се падат на САЩ и на ЕИО (Европейската икономическа общност), като те употребяват 27 процента от тези вещества. Употребата на фреон нараства годишно с 5 процента и всяка година в атмосферата попадат 1 милион тона хлорофлуоровъглеводороди. Британски учени съобщиха, че озоновият слой над Южния полюс за 10 години е намалял с 40 процента. Най-новите проучвания показват, че той е изтънял и над Арктика.
Това обезпокоително явление доведе до Виенската конвенция за защита на озоновия слой, подписана през 1985 г. от 28 страни. В съответствие със сегашния протокол, който е към тази конвенция, подписалите го страни към 1989 г. трябва да спрат увеличаването на производството, а към края на века да съкратят наполовина производството на фреон и на други озоноразрушаващи химически вещества.
***
Монреалският протокол е сочен за едно от най-успешните многостранни споразумения в сферата на защитата на околната среда и човешкото здраве. Успехът се дължи на доброволно споразумение между развитите и развиващите се страни и създаването на Многостранен фонд, в който развитите страни са донори и чрез който се осигурява финансова и техническа помощ на развиващите се страни за изпълнението на проекти, свързани с прекратяване употребата на озононарушаващи вещества.