20-годишният Радослав Драшков, който от месец пътешества из Европа с колело, измина първите 2000 километра от приключението си и в момента е в Германия, на около 200 километра от Дрезден.
Младият русенец има две големи каузи. Едната е да покаже, че волята и позитивната нагласа могат всичко, и тя е насочена към личната му посветеност да помага на другите да се справят със зависимостите си от всякакъв вид, след като той е преодолял труден етап в живота си. Другата - „И Русе може!“ - е посветена на родния му град. При срещите си с различни хора Радослав разказва за „малката Виена“, за нейната красота и потенциал за развитие.
Въпреки трудностите Радо не губи кураж, вяра и настроение. И си води публичен дневник в страницата си във фейсбук, където пуска снимки и видео от посетените места. Ето част от поредната му публикация.
„Битка на изтощението - така мога да опиша най-добре този ден. Ето защо: станах сутринта и се чувствах уморен. Нищо не ми се правеше; исках да лежа цял ден и да си почивам. Но нямаше как да го направя! Наистина трудно събрах сили и към 14 часа тръгнах от къмпинга. Взимайки предвид, че имам само 5 часа светло време, избрах лесен маршрут: 53 км със 150 м нагоре и 300 м надолу. Първите километри бяха само надолу и аз им се насладих. Времето беше облачно - ту слънцето се показваше, ту се скриваше. Пътят минаваше през гора, а до пътя имаше малка река. Гората беше пълна с диви животни. Немците наистина се грижат за природата.
Изминах около 20 км и спрях да си почина. Беше ми лошо! От сутринта се тъпчех с шоколад и други сладки неща. Нямах нищо солено и с нетърпение чаках да мина покрай някой магазин. Изкарах някак си до 30-ия километър, където най-накрая намерих магазин. Точно тогава към мен се движеха много черни облаци и се притеснявах да не завали. Напазарувах бързо, хапнах и тръгнах отново.
С изненада открих, че е минал 1 час, откакто спрях. Това означаваше, че ми остават само 2 часа светло време и 23 км. Освен това отново имаше силен вятър. Състезанието започна! Времето се беше оправило. Слънце грееше, а малките облачета контрастираха на небето. Пътят беше спокоен и нямаше много коли. Наслаждавах се на спокойствието и същевременно карах здраво. За мое голямо щастие, спечелих състезанието отново и стигнах до къмпинга преди залез слънце. 
Заради натрупаната умора от предишните дни и факта, че всеки ден обличам мокри дрехи (при тези условия дрехите не могат да изсъхнат), се чувствах психически и физически изтощен. Въпреки това, написах поста за деня с последни сили“.
За пътуването си Радослав разчита изцяло на дарения. Ако желаете да го подкрепите, може да го направите на дарителската платформа https://pavelandreev.org.