„Съединението е една от най-лесните революции“, казва патриархът на българската литература Иван Вазов. И добавя: „защото то беше победило вече в душите на хората“. Без да съумеем да докоснем душите на хората във всяка обществена, патриотична и политическа изява, не се получава - не е истинско!
Съединението на Княжество България с Източна Румелия е подготвено и осъществено от останалите живи след Освобождението всеотдайни възрожденци, революционери, опълченци, от млади патриотично настроени офицери и неподправената народна подкрепа.
Съединението е желано, преследвано и извършено след дълги години борби за самостоятелна българска църква, освобождение на отечеството и полагане основите на държавността.
И тогава държавниците имат своите разногласия, но имат и достойнството да се обединят
и да работят в полза на младата ни следосвобожденска държава.
В исторически план общественото брожение за единение на двете етнически български области започва след Берлинския конгрес. Шест години по-късно е основан   Българският таен централен революционен комитет като наследник на националноосвободителните традиции от Възраждането. Захари Стоянов е идеолог, вдъхновител и ръководител. Членове са капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Иван Андонов и Димитър Ризов, които на 25 юли 1885 година планират извършване на Съединението и отправят прокламация към българския народ. Княз Александър Батенберг подкрепя делото и лично участва, което му коства отстраняване от българския престол от Русия, която не приема извършения акт.
В Русе Консервативната и Либералната партия започват целенасочена агитация
и пропаганда за подкрепа на единението. В ранната пролет на 1885 година Коста Паница, в качеството си на назначен в града военен прокурор, създава съединитски комитет с името „Искра“. Успява да привлече в него мастития войвода Филип Тотю, просветителя, създател на първата детска градина и автор на химна „Шуми Марица“ Никола Живков, както и трима възторжени за поне частично възстановяване на историческата правда офицери от местния гарнизон. Русенският комитет е наречен централен за Северна България със задача да координира подготовката и участие на населението в предстоящото патриотично дело.
Прилича му на Русе, като най-големия град в Княжеството през 1885 година, да работят за обединението заслужили и известни имена като Коста Паница, Никола Живков, Филип Тотю, подполковник Филов. Председателят на комитета Коста Паница е с богат революционен и военен опит. С авторитет и активна дейност той основава поделения във Варна, Лом, Свищов, Никопол. Никола Живков започва издаването на вестник „Македонец“, който е и печатен орган на Русенския   революционен комитет.
За да подпомогне идейно комитета,
опълченското дружество в града се включва активно
в инициативата за пренасяне костите на българския идеолог, просветител и революционер Георги Сава Раковски от Букурещ в София. На 2 юни, на годишнината от гибелта на Ботев, тържествено русенци посрещат ковчега на Раковски. Поклонението пред тленните му останки се извършва в съборната църква „Света Троица“ Общественици и водачи на всички партии произнасят слова за идеала на великия българин за свободно и обединено отечество.
И тази инициатива не завършва без инцидент, и то с балкански политически привкус. Заедно с костите на Раковски са пренесени и откраднатите ценни книжа и брилянти от касата на богат българин от Букурещ. В спомените си дипломатът и историк Симеон Радев пише, че обирът е извършен от Филип Тотю и румънския касоразбивач Жоржеско.
Главен организатор на тази авантюра, наречена Аферата с купоните
се оказва Коста Паница - харамия в добрия смисъл и значение на думата. Неговото оправдание за извършеното е, че тези книжа и диаманти са подарени от спомоществовател на Македонския комитет в Русе, с които да се закупи оръжие за тамошните чати. Паница не приема обединение само на двете етнически български области, а на трите - Мизия, Тракия и Македония.
След тази акция Коста Паница излиза в дългосрочен отпуск и заминава за Пловдив, където пристига и Димитър Ризов от София. Извършва се сливане на трите централни съединитски комитета - Пловдивски, Софийски и Русенски под председателството на Захари Стоянов.
Месец преди обявяването на Съединението русенският вестник „Македонец“ ясно очертава решаване на националния въпрос: „Преди всичко - пише Никола Живков - предстои обединение на Княжеството с Източна Румелия. След неговото осъществяване и закрепване трябва да се насочат усилията за присъединяването на Македония към общобългарското отечество“.
Подготовката за извършване на Съединението се ускорява и с предприетите действия от княз Александър Батенберг
Десет дни преди извършване на обединението, на военния полигон в Шумен, той се среща с представителите на Централния революционен комитет Сава Муткуров и Димитър Ризов, които идват от Пловдив с един единствен въпрос - ще бъде ли подкрепено общонародното дело от княза? Батенберг застава като истински български предводител и заявява твърдата си подкрепа.
Извършеното на 6 септември 1885 година в Пловдив за приобщаване на двете български провинции предизвиква  изненада и дипломатическа активност от Великите сили. Срещу неодобрението на Русия се противопоставя одобрението на Англия и Франция с цел да се ограничи руското влияние в обединена България. Железният германски канцлер Бисмарк, който и дума не дава да се издума за „голяма България на Балканите“, сега се опитва да играе ролята на честен посредник и балансьор. Но не пропуска да попита приближените си политици:
„Българите сами ли са извършили това?!“...
Русенката Екатерина Каравелова, съпруга на министър-председателя Петко Каравелов, която на тази дата и година е в родния си град, предава в спомените си изразената радост на гражданството, които с възгласи „Да живее Съединението! Да живее България! Да живее Каравелов!“. Русенци се срещат и разговарят с нея. На площада хората слушат с внимание речите на представителите на партиите, които единодушно заявяват подкрепа на извършения акт в Пловдив. Но предупреждават княза и правителството, че ако не положат усилия за укрепване на провъзгласеното Съединение, ще носят историческа отговорност.
Екатерина Каравелова съобщава нещо много важно. Ден след извършеното сливане лично тя и митрополит Григорий посрещат княза на русенската гара на път от Варна за Търново. Батенберг е „много смутен и нервен“. Причината: няма информация за отношението на руския консул в града Шатохин към проведената съединитска акция. Важна е позицията на руския император, защото това предопределя оставането на княза в България.
Шатохин приема и подкрепя сливането на българските области, но явно, в този момент, не е запознат с официалната руска позиция
която е против Съединението.
Изразеното неодобрение от руския император е повод за започване отново на политически противопоставяния. От страниците на вестник „Македония“ Никола Живков призовава за сдържаност и обединение на всички здрави национални сили да подкрепят и защитят единението, „което чертае пътя на отечеството“.
В проучванията за Съединението като чисто българско революционно творение професор Дойно Дойнов описва интересен детайл, свързан с русенския народен представител от либералната партия Муамеледжи Емин. Той организирва събрание на всички мюсюлмани в града, на което съчиняват специално прошение до султана. Мюсюлманите го уверяват, че техните права са законно защитени и те имат материално замогване. В края  отправят молба до височайшия повелител в Цариград
„да остави Източна Румелия под България, защото мюсюлманското население е убедено, че и занапред ще живее спокойно в обединената българска държава“
Няма етническо напрежение, всички са за постигане на националните идеали. Мюсюлманите и представителите на останалите етноси са представени равноправно във всички български партии.
Съединението е защитено достойно от младата ни българска армия, водена от напористите и смели капитани, които тактически побеждават сръбските генерали, след като недоволната от Съединението Сърбия обявява война на България, а също недоволната Русия изтегля своите инструктори от всички български части и гарнизони.
Дни и месеци на героизъм, умора и радост от победата! Невероятно е! За това трябва повече да се пише и говори!
Съединението, а и всяко значимо историческо събитие, не е само куп от факти, а преди всичко анализ на случилото се и за неговия смисъл. То е стъпка към реализираните днес съвременни политически идеали - свобода и суверенитет. За тях все още има спорове и колебания, повлияни от новите реалности и подклаждани отвън и отвътре.
Всенародното участие в акта на Съединението е по-скоро политическа демонстрация, напомняне за величието на средновековната българска държава. Дошло е време за възкръсване, изразяващо се в смелост на решенията и ентусиазъм при извършване и защита на Съединението, което го нарежда до народопсихологически феномен от това време.