Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Това на пръв поглед чудновато заглавие се нуждае от предварително изяснение, защото съчетава две названия от разнородни сфери на обществения живот. С думата класици сега определяме най-значителните, най-изтъкнатите творци на литературата и изкуството (напр. изобразително изкуство, скулптура, музика и т.н.). Произведенията на класиците съдържат непреходни идейни и естетически ценности и завинаги остават в съкровищницата на националната и световната културна традиция. Така напр. казваме, че Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Елин Пелин, Й. Йовков, Д. Талев и Д. Димов са класици на българската литература; В.-А. Моцарт, Л. ван Бетховен и Фр. Шуберт са класици на музиката и т.н. Понятието класици понякога се прилага и към учени (напр. И. Кант и Г.-В.-Фр. Хегел са класици на немската философия; К. Маркс, Фр. Енгелс и Вл. И. Ленин са класици на марксизма-ленинизма и т.н.). И така, понятието класици сега се свързва предимно с естетиката.
От друга страна, съществителното име пролетарии има ясно изразен политически смисъл. Според марксизма-ленинизма пролетариите са низшата класа в буржоазното общество. Единственият източник на средства на тази класа е продаването на своята работна сила и тя няма приходи от някакъв капитал (определението принадлежи на Фр. Енгелс).
Това са съвременните разбирания на думите класици и пролетарии. Първоначалното значение на тези понятия обаче е било съвсем различно. По-долу накратко ще посоча какво е било то.
Шестият римски цар – Сервий Тулий (той е живял през VI в. пр. Хр.) – е извършил важна реформа на римското общество. Свободните граждани на Рим са били разпределени на шест групи в зависимост от своето материално състояние. При това не се е вземал предвид произходът (патрициански или плебейски) на дадено семейство. 
Група на латински език се нарича classis (мн. ч. classes; от това съществително име водят началото си думите клас „паралелка в училище“, класация, класирам, класа и др.). Разделянето на групи е било свързано и с военната повинност.
В първата група са били включени най-заможните граждани. Те са притежавали имущество, оценено на не по-малко от 100 000 аса (ас е римска монета; първоначално е била бронзова, а по-късно е медна). Тази висша група е била наречена класици (от лат. classis), т.е. класиците са били най-видните граждани, тогавашният елит. Групата на класиците е имала и най-сериозното задължение по отношение на армията: тя е трябвало да осигурява по 80 центурии (римска военна част, състояща се от 100 войници; вж. лат. centum „сто“) и всеки воин от тази група е трябвало със собствени средства да се снабди с доспехи и с оръжие.
Следвали са по-малко заможните класи, а най-бедните са били наречени пролетарии. Тяхното имущество е било по-малко от 11 000 аса (според други сведения – 1 500 аса). Значението на пролетариите е било обусловено само от създаването на потомство (вж. лат. proles „дете, потомък“; думата води началото си от предлога pro „за” и глагола alo „храня, изхранвам, издържам“), т.е. пролетариите са тези, които отглеждат потомство. В случай на война пролетариите са получавали оръжие от държавата.
Значението на думата пролетарий е обяснено от римския писател Авъл Гелий: „Онези граждани, числящи се към римския плебс [ … ], които били най-бедни и с най-невзрачен произход и чието имущество не надхвърляло хиляда и петстотин аса, били наричани „пролетарии“, а които пък нямали никакви или имали съвсем малко средства, били назовавани „оценени само с главата си“, тоест „голтаци“, чиято единствена ценност бил собственият им живот; крайната сума, в чиито граници се оценявали голтаците, била 375 асa.“ (Авъл Гелий. Атически нощи. Прев. от латински и старогръцки: Вл Атанасов. С., 1985, с. 174).
Пръв Авъл Гелий в своята книга „Атически нощи“ е използвал названията класици и пролетарии по отношение и на писателите. Класици той е назовал най-представителните, образцовите автори на Античността, а писатели пролетарии – най-посредствените, бездарните. Понеже книгата на Авъл Гелий се е ползвала с популярност, названието класици се е наложило и е придобило съвременното си значение.

Иво БРАТАНОВ