Кристина Косева е на 24 години, от Русе. Завършва  Дойче шуле през 2018 година с немски и английски език. След това учи в Университета за приложни науки в Дармщат, Германия, където завършва бакалавърска степен „Разширени реалности“, в момента продължава да учи за магистърска степен в същия университет, по същата специалност.
Рисува от детска възраст, от 7 до 12 клас е ученичка на известния русенски художник Хрисанд Хрисандов.
В петък в 18 часа младата художничка открива първата си самостоятелна изложба на „Борисова“ 6. Експозицията е необикновена, интерактивна, с впечатляваща симбиоза между изобразително изкуство и високи технологии и е нещо, което се случва за пръв път в Русе.

- Какво представлява специалността, която учите  „Разширена реалност“?
- Разработваме приложения с виртуална и аугментирана реалност /обогатена реалност - б.р./,  360-градусови видеа и анимации – общо взето програмиране, дизайн и 3D модели. Специалността е гранична между дизайн и IT. Правим също интерактивни инсталации за музеи и събития с бъдещите технологии. Използваме виртуална реалност, интерактивни прожекции... Използваме например прожекции върху стена и когато човек се доближи до стената и си вдигне ръката, може да промени нещо върху прожекцията.
- И така да режисира сюжета според своите изисквания и представи?
- Да, експериментираме с всякакви бъдещи технологии.
- Тук, в България, ползват ли се такива неща?
- Да, навсякъде. Имаме например студио за виртуална реалност за забавления до комплекс „Евас“, срещу сладкарница „Неделя“. Там често се провеждат партита за виртуална реалност и партита за рожден ден. Тийнейджърите и по-младите постоянно отиват да се забавляват там - вместо компютърни зали, в момента има виртуални зали, където си слагаш виртуални очила и играеш игри.
- В петък ви предстои вълнуващо събитие.
- Да, предстои откриването на изложбата „По нещо различно за всеки“. В нея ще покажа съчетание между това, което уча и традиционното изкуство.
- Какво ще види публиката на тази изложба?
- Публиката ще види традиционни картини и принтирани картини, които съм нарисувала дигитално. Някои от тях ще бъдат аугментирани с технологията, с реклама. Зрителят сканира QR кода до картината, след това насочва телефона си към нея и на дисплея ще види дигитално добавена част, аугментирана реалност.
Надявам се това да привлече повече хора, особено по-младите
Много искам те да се заинтересуват и да ходят по изложби.
- Откога се занимавате с този тип изкуство? Вие сте ученичка на Хрисанд Хрисандов, а това означава, че е видял във вас талант, зрънце, което може да се развие красиво.
- Много съм горда, че съм ученичка на Хрисанд Хрисандов. Според него винаги съм проявявала интерес повече към странното изкуство, към магичното изкуство. При него рисувах картини с малки и големи феички и блата. Така че посетителите могат да очакват донякъде и магическо изкуство.
- А защо ви привлича този тип изкуство и тези сюжети, какво има в тях?
- Винаги съм си мечтала за магичния свят, за феите и русалките. Израснала съм с тях - от книжки с приказки, от телевизия... И все още гори в мен жаждата за магията.
- Това може да е любов към приказното, но може да е и опит за бягство от реалността. Защото онзи свят е по-хубав, красив и справедлив, а действителността е груба и отблъскваща – може ли да го схванем така?
- Донякъде да, но не е единствената причина. Същото може да се каже и за видеоигрите - те привличат младите хора по същата причина.
- Защото там има повече справедливост, а доброто и лошото първо не само категорично се разграничават, а се и постигат?
- Имаме чувството, че
във видеоигрите, в приказките и историите е по-лесно да промениш света, отколкото в реалността
- Това ли ще бъде вашият път в изкуството?
- Да, силно се надявам да се хареса на хората, това е първата ми изложба в галерия.
- Това по-скоро хоби ли е, желана посока ли е, или избрана посока?
- Със сигурност е и трите - желана посока, в която да вървя. Но това няма как да стане, ако не е също и мое хоби, което обичам и което да ми е любимо занимание. Положително искам да се занимавам с това и в бъдеще.
- А къде?
- Навсякъде – в Германия, в България, дигитално...
- Имате ли план за времето след завършването на университета?
- Да, планът ми е да се установя в Дармщат. Да направя изложби и там и когато се връщам в България през няколко месеца, да продължавам и тук.
- Как гледате като творец на формата - предпочитате да е по-близо до традиционната или да е по-пластична, по-абстрактна?
- Предпочитам да съм по-близо до традиционната форма.
- Защо?
- Защото традиционната е по-лесна за смилане, за възприемане и чрез нея по-лесно мога да предам своите послания.  
- Имате ли любима цветова гама?
- Любимата ми цветова гама е топлата - червено и жълто, а също оранжево и кафяво, както и комбинация между тях. Обаче всеки път, когато седна да работя, особено по магичните картини, винаги има по нещо синьо и зелено.
- Какъв е интересът на младото поколение към изкуството?
- Младото поколение, според мен, иска да види нещо ново. Нещо невиждано досега. Както аз се интересувам от магичното.
Интерес провокират и добавените технологии, „модернизирането“ на изкуството
- това винаги привлича интерес.
- Означава ли това, че изкуството за младите хора преминава изцяло в технологичния свят?
- Не.
- Защото за да видиш нещо ново, а може би и за да го оцениш, трябва да познаваш и старите неща?
- Така е, да. Но мисля, че с времето достатъчно са виждали - дори с периферното си зрение - и от класическите образци. Нашето поколение е в интернет всеки ден и по цял ден.
- И влизането ви в този тип изкуство, целта е то да стане и врата към класиката за вашата публика, която е интернетски динамична?
- Да, това е и идеята на самата изложба. Защото модерното изкуство се развива и печели нови публики.
- Може би вашата изложба ще бъде посетена от младежи, които никога досега не са влизали в художествена галерия и това може да ги провокира да видят и други изложби.
- Да, и това ми е цел.
- А как може да бъде предизвикан интереса на младите хора към изкуството изобщо? Виждате ли някаква симбиоза между класиката и високите технологии и как би могла да стане тя?
- Симбиозата, която аз съм открила и която мисля, че ще проработи, ще бъде представена в изложбата
Ще видим вече какво ще стане в действителност, но младите хора се интересуват най-много от онлайн събития и онлайн маркетинг. Когато чуят нещо от социалните мрежи, че ще има нещо модерно, са готови да го кредитират.
- Този онлайн интерес обаче все пак ощетява. Защото няма как онлайн да съпреживееш „Пиета“, „Мона Лиза“, платната на Златю Бояджиев или на Владимир Димитров-Майстора. Оттам идва и следващия ми въпрос - къде е границата между изкуството и кича? Защото например, с високи технологии, „Тайната вечеря“ може да оживее?
- Дори вече се е случило - вижда се с виртуални очила. Но това е във виртуална реалност, в моята изложба ще покажа аугментирана реалност. Аугментираната реалност е добавена върху оригинала, тоест имаме разлика в подхода. С виртуалните очила си напълно в нов свят и виждаш тотално различен свят около себе си, докато в аугментираната реалност биват добавени дигитални елементи върху истински неща.
- Ако се върнем пак на въпроса: има ли граница с кича?
- Младите хора търсят ексклузивност и е възможно така да попаднат на кич.
- Добре, докъде е авторството в тези творби? Всеки ли човек който добре си служи с новите технологии, да стане такъв?
- И да, и не. За да стане художник, на човек са нужни години упражнения и години учене на техника. Същото е и с технологиите - това са две различни индустрии, които се комбинират и намират припокриването си.
Двете се припокриват достатъчно, за да създадат нещо ново
Но не бих казала, че IT специалистите изведнъж могат да станат добри в това.
- Всъщност в изкуството и в частност в изобразителното, техниката е важна, но в още по-голяма степен е важна идеята - какво и защо искаш да направиш. И тук стигаме до много обсъждания изкуствен интелект - възможно ли е той да стане творец и да измести човека?
- В момента е много трудно изкуственият интелект да замести изкуството.
- Защо?
- Защото хората търсят човешкото в изкуството, което изкуственият интелект не може да направи, колкото и добро копие да изработи. След 2-3 години на хората ще им е писнало да виждат всичко около себе си да е направено от изкуствения интелект и ще се върнат към човешкото изкуство.
- Искате да кажете, че изкуственият интелект може да прави съвършени копия, но не може да твори?
- Да, това е моето виждане за присъствието му в творчеството ни.