Този текст е рожба на пътуване, станало възможно благодарение на малък европейски проект с участието на осем партньори от пет държави. Русенското сдружение „Приятели на музея“ откликва на поканата за партньорство на сдружение „Димофелия“ - фондация в обществена полза на община Кавала, Гърция. Проектът „Европа е нашата площадка за игра“ търси корените на традиционните игри и спортове, за да ги популяризира след децата и младите хора на 21 век.
Най-развитият градски център на Източна Македония и Тракия - Кавала, неразривно се свързва с изумруденото Егейско море, туризъм и летни приключения. Бурната история днес е осмислена като богато наследство и културно многообразие. Хората максимално ги използват като ресурси за местно развитие.
За покръстването на първите европейски християни
Свети Павел е покровител на Кавала. Според легендите тук той покръстил в християнството първата европейка - Лидия. Катедралният храм на града носи името на патрона. Свети Никола като покровител на моряците също има свой храм. Поклонническите маршрути се поддържат векове наред. Манастири, светилища и параклиси привличат посетители от цяла Европа. 
Акрополисът на Кавала: градската крепост
Внушително спокойствие се излъчва от върха на скалистия хълм, където се издига Акрополисът - Крепостта на Кавала. Стени с бойници и амбразури  опасват изцяло Цитаделата - сърцевината на укрепения град и замъка. Цистерна за вода, складове за зърно и оръжие, гарнизонна част - много напомнят на Средновековния град Червен, например. Само дето тук са запазени от времето и Историята до покривите чак. През лятото, казват, има много фестивали, които привличат посетители. Сега всички музеи работят до ранния следобед. Явно по-късно е време за други забавления.
Камарес: акведуктът на Сюлейман Великолепни
Силуетът на внушителното водопреносно съоръжение доминира в пейзажа на стария град. Основите му са издигнати по времето на император Андроник Палеолог. Около 1530 г. при Сюлейман Великолепни двуетажната система от арки достига дължина от 6 км.  Водата за старото селище на полуострова Панагия идва от близките планински извори. В подножието на акведукта няколко малки кръчми са извадили по две-три маси. Местните обитатели се чудят на туристите по-никое-време през март. По-късно разбирам, че наоколо сред скалите бил един от най-скъпоценните за тукашните хора плажове.
Меката на тютюна
Казват, че Музеят на тютюна е единствен в Европа. Проследява историята на тютюна и хората, които го отглеждат по тези краища. Златната суровина става повод за разцвета на Кавала през 19 век. Шест държави отварят консулства, за да защитават търговските си интереси. Пристанището се разраства, градът променя своя облик - израстват сгради по на няколко етажа за тютюневи складове. Поколения са заети едновременно в процеса от засяването на семената, през отглеждането, беритбата и обработката.
Тежкият труд провокира едни от първите протести на работниците по тези земи. Модернизацията постепенно променя ръчните процеси и много хора остават на улицата. Днес индустрията е превърната в културно наследство. Голяма част от колекцията на музея е дарение от Федерацията на износителите на тютюн и Националната асоциация на търговците от Източна Македония и Тракия. Сред изобилието от информация в музея не срещам нищо за Родопите и поминъка отвъд днешните граници. В основната зала на експозицията карта на търговските пътища илюстрира разцвета на поминъка в началото на 20 век. Отпечатана е в София. Мария, водачката ни, споделя, че и нейната фамилия допреди няколко десетилетия е изкарвала прехраната си от тютюна.
Туристическият информационен център
Музеите в Кавала работят най-много до ранния следобед. Магазините пускат кепенци за дълга сиеста. Туристическият информационен център обаче е отворен от сутрин до късна вечер - и в събота, и в неделя. Приветливо момиче разговаря с посетителите на много добър английски. Като разбира, че сме българи, казва и нашенското „Добър ден“. И продължава на английски. Личат си европейските проекти, финансирали триезични издания - на гръцки, български и английски. Някои са особено смешни, ако се вгледаш в текстовете, често резултат от гугъл-преводача. Срещат се и специално издадени на български език - има огромно търсене, вие сте сред най-добрите ни туристи, казва момичето от центъра. Карти на града, изобилие от пътеводители на хотели и места за настаняване... Да посрещнеш гости и да ги задържиш - този бизнес е основен, личи си, че инвестират в него.
Гирос или мезета в таверната
Ако беше в България, щеше да е дюнер. Тук е гирос - традиционните гръцки питки завиват обикновено пилешко, изрязано от огромните въртящи се шишове с месо. Има ги на всяка крачка, на всеки ъгъл. Ресторантчетата пък са като излезли от рекламен филм: с емблематичните плетени седалки на столовете, оцветени най-често в синьо. Повечето покривки са от хартия. Важно е какво има в чиниите. Със сигурност гърците са измислили мезетата - менюто задължително минава през тях. Препечени филии със зехтин, маслини, които можеш да описваш в каталог - толкова са различни, салати - съчетали едновременно и кисели, и свежи зеленчуци...
Прясна риба
Въпреки че сме на брега на морето, в центъра по ресторантите рибата не е от най-честите гости на трапезата. Скъпа е, казват и местните хора, и туристите. Рибарите задължително предават улова си на борсата. Оттам пък отива на пазара. Килограм риба струва колкото в България, но в евро. Че и малко отгоре. Встрани от главната улица, рибен ресторант е изписал на табелата си „прясна риба“ на гръцки, турски и български език. Никъде не видях меню на български обаче. Поне тук, в Кавала. 
Пристанището - живата връзка с морето и островите
Като много градове и този е обърнат към морето. Пристанището е разположено в широк залив. Фериботите забързано идват и заминават дори в сегашния спокоен извън туристически сезон. Рибарските корабчета се виждат късно вечер и рано сутрин. Местата им личат по огромните сандъци за мрежите. Яхтите пристават до светещи стоянки. За ток и вода се плаща с карти. Почти като у нас.
Хората: истинско гостоприемство и внимание
За петнайсетината участници в срещата от пет различни държави гостоприемството на домакините е очаквано. За мен лично първоначално е малко странно вниманието, с което ни обграждат. Кметът на града Константинос Симитис ни посреща, дава пресконференция. Екипът му се състои от млади и комуникативни хора. Говорим на английски - владеят го безпроблемно. Василики Ипсиланти е истинска фурия, въпреки че още няма 30 години и заплатата й няма да порасне от това, че ръководи и този проект.  
Вино бар и планове за бъдещето
Ако очаквате само таверни и узо кръчми, ще се изненадате колко качествени вино барове има тук. Това е един от най-големите лозарски райони в Гърция. 23 винарни произвеждат 99 вида вина - всички са с деклариран географски регион и наименование за произход.
Заместник-кметът на Кавала по икономика и туризъм Христодулос Михалакис признава, че за него България се олицетворява с Банско, защото е близо и връзките са традиционни от години. Всъщност - истински европейски регион. Средноевропейската култура на Русе му е непозната. Обещава да попълни тази празнина още през май, когато е изложението „Уикенд Туризъм“. Ще изпрати посланици, защото тъкмо тогава в Гърция - и в Кавала, се провеждат местни избори. Вратите на бъдещи приятелства обаче вече са отворени. 
Цвета НЕНОВА Арена Медиа, специално за „Утро“