„В петък, в 11:30 часа при облачно време и малко дъжд стана тържественото полагане на основния камък на храма „Свети Александър Невски“... на мястото на някогашните турски казарми зад „Св. София“. От Румелия са тук Величков, Левкийският епископ Геврасий (пловдивски митрополит) като пратеници на постоянния комитет“. Така Константин Иречек описва в своя дневник събитието, случило се на 4-тата годишнина от Освобождението на България, тогава на 19-и февруари според приетия Юлиански календар. До реалното започване на строежа ще минат още 22 години, до завършването му - 30, а до освещаването на храма - цели 42 години. Тържеството е на днешния 30 август точно преди 100 години.
Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново по предложение на Петко Каравелов. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е определена София, Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи там.
Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения
Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев.
Издигнат е на най-високото място по онова време в София
- 552 м надморска височина. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Цялостното изпълнение възлиза на 5,5 милиона лева. През май 1912 година по време на посещение в Санкт Петербург председател на Народното събрание Стоян Данев кани руския император Николай II на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.
С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква.
Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.).
Дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването
На 4 март 1920 г. е върнато първоначалното име на храма.
С площта си от 3170 кв.м при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части - нартекс с два параклиса, централна част и олтар с три престола, а централната му част е съставена от пет кораба по ширина с двете странични покрити галерии. По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен ампир“. В подземния етаж на храма се намира криптата. Първоначално тя е била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство - филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от XII-XIX век.
Камбанарията с кръста е висока 53 м и има 12 камбани
Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона.
Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 кв.м. Позлатеният участък на куполите е 700 кв.м, като общото тегло на златото е 8,35 кг, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84х84 милиметра и с дебелина около 0,4 нанометра. Само на купола на камбанарията - която е 160 кв.м, са положени 25 000 такива листчета. Използваното злато е немско и е 23,75 карата.
Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл с височина 1,40 м. Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с дърворезба от кръстообразни розетки.
Размерите са:
височина на храма - 53,02 м, дължина на храма - 73,50 м, ширина на храма - 52,20 м, височина на камбанарията при върха на купола й - 50,52 м, височина на позлатения кръст над нея 2,50 м, височина на централния купол - 46,30 м, застроена площ - 3170 кв.м, кубатура - 86 000 кв.м. В църквата се побират 5000 души, колкото и в най-голямата зала в НДК.
Богатата вътрешна украса е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори от бразилски, марокански, италиански и немски произход (Джиало ди Сиена, Верди ди маре, Оникс бразилиано, индийски алабастър и др.).
Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки.
Осветителните тела са в стил неоампир. Централният полилей тежи 2500 кг, окачен е на 27 м височина и е украсен със стъклени сълзи от йенско стъкло.
В централния олтар (престол) се издига балдахин с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, всички изработени от червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а куполът е от мозайка. Архиерейският трон, царският трон и амвонът също са изработени от ценни мрамори с инкрустации.
Целият централен иконостас е изработен от разноцветни мрамори
и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 м) е от бяло-жълт мрамор (Джиало ди Сиена) с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 м) е от светлочервен мрамор (Чиполино ди Сиена)с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с барелефи и корнизи.
По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер.
Вътрешността на храма е украсена с икони и стенописи. От иконите 82 са маслени върху платно, като някои са монтирани върху дъсчени рамки, а други са закрепени направо върху стената. Те са подредени по иконостасите на трите храмови престола, по долния пояс на нартекса и в трите кивота.
Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Най-силно привлича вниманието иконата на св. цар Борис I, представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на Св. Иван Рилски.
От стенописите в южния кораб интересна е „Сватбата в Кана Галилейска“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на Йоан Кръстител“ с автор Иван Мърквичка.
В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление“, „Рождество Христово“ и „Кръщение на Исус Христос“ от Кисельов.
Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници
от които най-силно се открояват двете централни икони - Христос и Богородица - от Виктор Васнецов. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский. Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител“, „Архидякон Стефан“ и „Св. Тома“ от италианеца Бруни.
Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковнославянски букви - изписана е цялата молитва „Отче наш“ на църковнославянски език. Под самия купол е изографисан един от най-импозантните стенописи - „Бог Саваот“ от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери - лицето е с диаметър 2 м, ръката е дълга 4,60 м, общата площ на фреската е 850 кв.м.
Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“.
Общият тон тук е по-ярък
в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места.
На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея - „Изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби“, пак от него.
В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов.
В изграждането на храма са участвали специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци - специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Търгът за изкопаване на основите на храма и сутерена, при конкуренцията на шест заявки, спечелват предприемачът Никола Дишков, прилепчанин, и съдружниците му инж. Христо Станишев от Кукуш и Тодор Огнянов. В строежа на храма участват арх. Никола Юруков, Коста Богдановски, братята Лазар и Георги Киселинчеви, Иван Наумов Прешленков, всички от Костурско, майсторите Максим Савов и Петко Стойчев от Паланечко и Янко Тасев от Дебърско.
Участват майстори строители от Софийско, Пазарджишко, от Разлог и Банско
Главен снабдител на дървен материал е Георги Паланков от Якоруда, Разложко. В строежа учасват над 150 фирми.
Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора Георги Киселинчев, а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите.
След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.
По материали от интернет