Иска ли ви се внезапно да се озовете в място, в което напълно и щастливо да забравите за натрапливите политически престрелки, за кошмарно-страховитите ежедневни неволи на българските влакове, за сбърканите разписания на „подобрения“ русенски градски транспорт, за жегите, прашните улици и т.н. и т.н.?
Струва ви се невъзможно?
Напротив, възможно е. 
Просто си отделете малко време и идете на адрес Русе, „Борисова“ 39. Слезте в приземния етаж на Художествената галерия. И телепортирането ви е гарантирано. Защото ще попаднете в друг свят. Ще станете част от семейство, което е излязло да се поразходи по брега на морето, където бризът се втурва да разроши косите на достолепната дама и да надигне кимоното на младата девойка. Ще надникнете в дневната на японска благородничка с причудлива прическа, която пише писмо. Ще влезете в някоя от ролите на представление на старинния японски театър Но. Ще се запознаете с героите от японските приказки и притчи като Тенгу и Кинтаро. И ще се убедите, че в рибата, фазана и дори в патладжана може да има толкова много поезия. Между другото, оказва се, че патладжанът е един от трите най-характерни благожелателни символи на Новата година в Япония. Смятало се е, че 
ако в първата нощ от новата година сънуваш патладжан
планината Фуджи или сокол, това ти гарантира щастието за всичките двнанайсет месеца напред! Точно затова японците обичали да си подаряват картинки с един от тези три символа. Така ако случайно не сънуваш зеленчука (с който ние пък обичаме да правим чудни манджи), да го имаш нарисуван и това да ти вдъхва надежда. 
Като продължите разходката си из експозицията, може да се сепнете от змията, обвила се около бледожълтите пъпеши. Или ще ви се прииска да премерите и вие шапката на жената от Охара. Но със сигурност ще ви омагьоса мелодията, която изпълнява дамата с посвещение на богинята на женската красота и богатството Бензайтен. Или ще се поддадете на чара на друга японка, която изпълнява своето лирично послание на барабана цудзуми...  
Възможността за това вълшебно бягство дава русенската Художествена галерия, която за втори път разтваря вратите си за част от интригуващата художествена колекция на фамилията Кесаури. След като преди две години благодарение на грузинските колекционери русенци видяха удивителни работи на Салвадор Дали, това лято 
Александър и Василий Кесаури предложиха на галерията нова изложба от своята богата сбирка 
- образци на японска гравюра върху дърво със звучното название суримоно. 
Всъщност суримоно е специфичен и сравнително по-малко известен вид японско графично изкуство. Този тип гравюра върху дърво, отпечатвана върху специална хартия, е характерна за периода на ранното Ново време в японското изкуство, от втората половина на 17 до края на 19 век. За Страната на изгряващото слънце това е епохата Токугава, която често наричат и Едо - с името на старата столица на страната. Такива гравюри суримоно са изработвали художници, които световната история е записала в поредицата велики имена - като Хокусай, Утамаро, Хироши. Обикновено суримоно изобразява различни пейзажи, красавици, актьори или свирепи воини, но също и битови сцени и домашни сюжети. 
Суримоно е скъпо удоволствие - това отбелязаха и баща и син Кесаури при откриването на експозицията в Русе. Предназначението на тези изящни гравюри е било най-вече за поздравление по важни поводи, често пъти за началото на новата календарна година или за други изключителни семейни събития и празници. Освен като новогодишни или поздравителни картички 
суримоно украсявали програмки за концерти
като заемали едната половината от тези програмки. Самото изработване предполага освен вдъхновение и майсторство също и изключителна прецизност - като правило на суримоно се виждат детайли, каквито обикновено не присъстват в други гравюри върху дърво. Друга характерна черта е неимоверното внимание, което авторите са отделяли на пълноцветността на изображенията, а това пък от своя страна изисква нещо повече от перфекционизъм. Да не говорим за това, че специалната хартия, върху която се отпечатвали ограничен брой от гравюрите, също е била доста скъпа. 
Всичко това предопределя факта, че суримоно са можели да си разменят за Нова година или за различни житейски поводи по-заможните японци. Това също така обяснява защо броят на суримоно не е необятен - макар че някъде във втората половина на 19 век вече започнали да се появяват и „ментета“. Разбира се, че истинските познавачи и ценители ако не от пръв, то от втори поглед разпознавали оригинала от фалшификата. 
Гравюрите се изработвали, като строго се спазвали каноните и правилата. И макар те да представляват категорично авторско изкуство, трябва да се отбележи, че в случая авторът не е един-единствен, а суримоно е дело на така наречения „гравюрен квартет“ - той включва четирима участници, като колкото и необичайно да звучи, художникът, пък бил той и Хокусай, не е играел централната роля. Поради обстоятелствата, за които споменах по-горе,
първа цигулка в гравюрния квартет свирел... издателят! 
Издателят е бил човекът, който най-добре познавал търсенето на пазара, освен това именно той рискувал своите пари и затова трябвало да бъде наясно как и на кого ще продаде готовото произведение, темата за която предлагал самият той. 
Издателят възлагал темата на художника и той изработвал ескиза върху хартия. Този ескиз отивал при дърворезбаря, който изрязвал формите върху дървена дъска. След това идвал редът на печатаря, който подбирал боите и отпечатвал върху хартия произведението. Впрочем думата „суримоно“ на японски означава „печатна работа“. Много често към „гравюрния квартет“ се прибавял и още един, пети участник. И това едва ли е изненада за хора, които са наясно с тихата страст на японците към поезията - да, петият участник бил поет, който прибавял към изображението своя лирична квинтесенция, която придавала завършен вид на творбата. 
Епохата, в която започва своя живот жанрът суримоно, се характеризира с разцвета на т.нар. простонародна градска култура. Това е времето, когато настъпва период на продължителен мир в страната, приключили са взаимноизтребващите различните кланове феодални войни, а жителите на градовете - търговци, самураи, замогващи се занаятчии, вече разполагат с повече свободно време и повечко пари. Така постепенно те започват да обръщат внимание на възможността 
чрез изкуство да доставят на себе си и на другите радост
Сред тях се намират не само „потребители“, но и автори на суримоно, което им позволява да излеят и споделят с другите своите пориви към красивото и изяществото. Те правят това, без да се притесняват, тъй като първоначално суримоно са били предназначени за разпространяване в сравнително тесни приятелски кръгове. Но с времето това изкуство започва да се радва на все по-голяма популярност. И когато със суримоно се занимават и прочути майстори като Кацушика Хокусай, Китагава Утамаро, Утигава Кунинао, Рюрюкио Шинсай - тогава вече тези творби привличат широко внимание, те престават да бъдат малък затворен жанр - фамилен анклав. А днес именно благодарение на тези имена се радват на голям интерес сред колекционери и познавачи. 
Русе има добрия шанс колекционерите Кесаури да познават добре възможностите на русенската Художествена галерия и на публиката, която ще оцени новата им изложба, наречена „Кацушика Хокусай и неговият кръг. Шедьоври на японското суримоно - скритата красота“. Затова Александър и Василий Кесаури
избират отново първо в Русе да покажат пред българска публика
този малко известен, но силно впечатляващ жанр на японското изкуство. Благодарение на това в галерията могат да се видят 51 оригинални отпечатъка на едни от най-прочутите японски художници, които вече са се радвали на възхитата на зрители в Полша, Литва и Румъния. На тръгване от изложбата посетителите могат да си купят и реален спомен за вълнувущото преживяване - елегантни сувенири с мотиви от експонираните суримоно и каталог на изложбата.
Експозицията с японско суримоно остава на разположение на русенци до 27 октомври. А заедно с това остава и надеждата, че родените в Грузия и живеещи във Франция и Латвия колекционери Кесаури ще споделят и други находки от своята богата сбирка. Тяхната колекция се съхранява в различни страни от Европейския съюз, като произведенията редовно гостуват в музеи и държавни галерии като самостоятелни изложби. 
Колекцията е създадена чрез закупуване от частни лица, на аукциони, но в нея влизат също и получени като подарък оригинални творби в разични техники и жанрове - литография, скулптура, барелеф, сериграфия, диайнерски работи, коприна, бижута. Кесаури са подбрали уникални колекции от мемориални и лични вещи на творци и известни личности от света на културата и изкуството. Така наред с работи на Марк Шагал, Джорджо де Кирико, Рене Магрит, Хенри Мур, Едгар Дега, Анри Тулуз-Лотрек, Рене Дьолакроа и Ренато Гутузо има също и ценни вещи и произведения на изкуството, притежавани от известни личности. Сред тях са шест литографии на Михаил Шемякин, посветени на Марина Влади и Владимир Висоцки, а също и творби, принадлежали на Антъни Куин, Йожен Йонеску, Марсел Марсо, Жан Кокто, Жан Маре, Джордж Клуни, София Лорен, Грейс Кели и много други. Може би русенци ще могат да видят и част от това богатство?