Откога в Русе не е строена сграда за училище? В последните няколко десетилетия бяха построени няколко физкултурни салона, всичко останало, свързано със строителни дейности в основни или средни училища, се изразява в ремонти. По-големи, по-малки, някъде козметични, а другаде дори основни. Но да бъде построена сграда, която да е специално предназначена за работата на някое школо или гимназия - такова нещо в Русе не се беше случвало май-май в последния половин век. 
Затова направо не беше за вярване, когато преди Великден се разчу, че Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ открива нова постройка, която отговаря на специфичните изисквания за едно от вече основните направления, в които НУИ подготвя бъдещи художници. Как стана това чудо? 
Специалността „Изобразително изкуство“ започва своя живот в Музикалното училище преди 32 години - през вече далечната 1992 година. Началото е поставено с обучение на ученици от осми до дванайсети клас, по-късно започва прием и на първокласници в паралелките по изобразително изкуство. 
„Интересът към тази специалност расте все повече, особено след като затворихме целия цикъл от първия до последния клас“, казва директорката на НУИ Мария Дуканова: „На децата им трябват условия, за да се обучават пълноцено и да се развиват. Затова беше наложително нещо да се направи“.
До тази година часовете по живопис, скулптура, графика се провеждат в съседната сграда на някогашното Музикалното училище на улица „Борисова“. Бъдещите майстори на четката и длетото и техните преподаватели - известни русенски художници работят в стаи, които преди няколко десетилетия са се използвали за индивидуално обучение по музикални инструменти. Там през 1976 година е надстроен втори етаж. А не след дълго, 
скоро след земетресението през март 1977 година училището спешно напуска красивото здание на централната улица 
- причината са пукнатини и дефекти, причинени от земетресението, а детонацията, която неминуемо се получава в часовете с музикални инструменти и оперно пеене, заплашва да увеличи рисковете за сградата. През 1987 година зловещите пукнатини се разширяват още повече и става ясно, че трябва да се търси нов дом за гимназията, която подготвя дарования за националните и световни оперни и концертни сцени. Голяма част от часовете се изместват в основно училище „Мара Манева“ (днес общежитие на мюфтийското училище), други - в Строителния техникум, трети - в няколко стаи на известната като Малката община сграда. 
За едно междучасие преподавателите трябваше да тичат от здание до здание, беше истински кошмар, спомня си Мария Дуканова. По това време тя като възпитаничка на Музикалото училище вече е завършила Музикалната академия в София и се е завърнала като преподавател в Русе. През 1992 година гимназията получава сградата, която заема и днес - на улица „Пиротска“. Министерството на културата ни даде тази сграда, в която тепърва се наложи да се избиват стени, да се направят подходящи за нашата специфика помещения, зали, салони, разказва директорката. Този пост тя поема през 1996 година, като от 1992-ра е заместник на един от легендарните директори - Хачик Михранян. Само преди няколко години 
Дуканова направи поредно мащабно преобразуване на пространствата в НУИ
- и приземният етаж се превърна в индивидуални музикални кабинети, спортна зала и още куп други модерно обзаведени уютни и създаващи настроение и вдъхновение помещения. Тогава тя разказа за „Утро“ колко нерви и премеждия е струвал този грандиозен ремонт. 
„След като направихме този ремонт и за музикантите вече има доста добри условия, след като проведохме и една много успешна кампания и сменихме повечето от старите музикални инструменти - клавишните, медните, след всичко това наложително беше да се помисли и за децата от „Изобразително изкуство“. В сегашната сграда стаите са малки, не може да се мисли дори за дистанцията, която изисква работата с модели, тясно е, дискомфортно. И възникна замисълът да се построи нова сграда за художниците - това беше единственото решение на проблема. А и сега вече при приема за „Изобразително изкуство“ остават по около 30 души под черта... Интересът е голям. Преди пет-шест години идеята беше осъзната и започнахме. Да си призная, може би малко наивно си мислех, че след като един такъв ремонт, какъвто направихме в „голямата“ сграда, е такъв кошмар - който постоянно ни изненадваше с какви ли не предизвикателства, липсваха чертежи на сградата, постоянно избиваше вода - че това, което предприемаме, ще бъде далеч по-безпроблемно. 
Смятах, че построяването на чисто нова сграда, от нулата, ще бъде много по-лесно
Важното е да осигурим финансовата подкрепа от Министерството на културата“, казва Мария Дуканова. 
Много скоро обаче се наложило да се раздели с тази илюзия. „Започнахме да пишем писма до МК - тогава министър беше Боил Банов. Оказа се, че в онзи момент нямало средства за капитално строителство. И се подхвана една - пишехме на всеки министър, който идваше да заеме поста. Междувременно поканихме арх.Ралица Панайотова да направи проекта - тя е човек, който знае как трябва да изглеждат ателиетата, изложбената зала, в постоянен контакт е с нашите художници, които преподават. И направи проекта. Така че независимо от това, че не ни даваха нужните финансови средства, ние вече имахме проекта. И така пет години, след като разполагахме с готовия проект, ние изминавахме постепенно целия този мъчителен път - дългото чакане на разрешителното от Националния институт за недвижимото културно наследство, на два пъти чакахме по 8-10 месеца за един лист с подписи и печати. Междувременно връхлетя Ковид-19. На третата година вече бяхме готови и с документите. И ни включиха в списък на училищата по изкуствата, на които можеха да отпуснат средства за капиталови разходи“, продължава Дуканова. 
От училището обявили и обществена поръчка, така че когато средствата вече били отпуснати, не оставало нищо друго, освен да започне строителството. „Аз продължавах да си представям, че в един празен двор много бързо може да се построи нова сграда - да, но всъщност ни бяха отпуснали едва една трета от нужните пари, после започнаха сагите с държавния бюджет, който не беше гласуван заради политическите въртележки. Така че започналият строеж спря за близо година“, разказва директорката. 
Днес тези драматични лутания в лабиринтите вече са минало. А прекрасната сграда, на която могат да завидят други училища в страната, които обучават художници, е реалност. В нея има 
просторни ателиета със специални професионални стативи за живописците и за скулпторите
в които светлината пада точно както трябва, за да отговаря на изискванията. Сервизните помещения разполагат с достатъчно мивки - толкова необходима след часа, в който си мачкал глината или си смесвал боите. В компютърния кабинет ще се занимават учениците, които учат „Рекламна графика“. В едно от пространствата, предвидени за експозиции, вече се състоя и първата изложба на ученици от НУИ. „В галерията ще бъдат подредени работи на учениците, за да могат русенци да видят какви даровити деца растат в града. Но там ще каним да ни гостуват и други художници, ще правим камерни концерти и други артистични събития - защото това е нашият Арт център, в който не само ще представяме творчеството на нашите възпитаници - сегашни и бивши, но ще даваме възможност на учениците да се докосват до други изкуства и други творчески личности“, пояснява Дуканова. В двора ще могат да се разполагат пана, статуи, ще се правят пърформанси - и така ще се оформи едно цялостно арт пространство. „Ето как, тръгвайки от една нужда - да създадем условия децата да се обучават съвременно и максимално добре, сега вече вървим към много други идеи, които ще обогатят битието в тази сграда“, казва директорката. И добавя: „Този Арт център е „Стейнуеят“ за изобразителното изкуство!“. Така прави аналогия с рояла от прочутата марка, за който училището не беше и мечтало, когато стартира кампанията за подмяната на музикалните инструменти - но го получи благодарение на искрения стремеж и безграничната посветеност на каузата децата в Училището по изкуствата да разполагат с най-доброто за развиване на техните дарби. Това впечатли преди осем години фондация „Америка за България“, която дари 150 000 лева за закупуването на новия роял. 
Дали през петте нервни години не й е минавало през ума да се откаже от тази идея?
„А, не! Ние, Овните, не се отказваме лесно!“ 
- гласи незабавният отговор. „Още повече, че аз вече си го представях - та това е последен щрих да реализираме пространствата, с които разполагаме. И това може да стане един артистичен супер комплекс за града, заедно с музея, който се очаква да бъде направен в сградата на Старото Музикално - ако и когато ремонтът там бъде направен“, казва Мария Дуканова. 
Около месец след като на 19 април бе прерязана лентата на Арт центъра, тя бе поканена на тържествена церемония, на която й бе връчено националното отличие „Златен век“ - звезда. „Получих поздравления от актьора Рашко Младенов, от диригента Веселин Байчев, все хора, които са работили в Русе и са свързани с града, а след това бях и на приема при президента Румен Радев по случай 24 май. А като се върнах, тук колегите също сърдечно ме поздравиха - аз пък ги почерпих със „звездички“, сладко копие на наградата, които помолих да приготви нашата колежка Негослава Бъчварова, учителка по изобразително изкуство. 
Тази звезда не е само моя - тя е на всички, с които работя в екип
В годините с голяма част от хората намерихме допирни точки и създадохме този екип, а само с такъв отбор можеш да постигнеш много повече неща, различни от това, което е рутината в нашата професия. Това са онези нестандартни, неделнични неща, които не е задължително да правиш - но особено за едно училище като нашето, в което освен знания децата получават стимул за артистизъм, вдъхновение, порив към красивото, не може и не бива да замръзваме само дотам, където се изчерпват изискванията по програма. И затова се радвам, че в нашето училище има общност, която прави така, че всички, и учители, и ученици, да се усещаме като едно цяло, като принадлежност към нещо ценно и важно. Има ли друго по-смислено от това?!“