Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
В два последователни броя д-р Бъджел разглежда темата за общата устойчивост и конкуретоспособността в средното образование.

Дали по-богатите страни разполагат с по-добро обществено образование, защото са просто по-богати, или те са по-богати поради факта, че са имали обществено образование доста по-дълго и сега могат да си позволят да предоставят повече средства за образование? Възможно ли е просто интелектуалният капитал да е и яйцето, и кокошката в задачата? С тези въпроси приключи първата част от анализа на д-р Фил Бъджел за общата устойчивост и конкурентоспособността на образованието у нас, публикувана във вчерашния брой на вестника. Д-р Бъджел е британски образователен експерт, работещ с български образователни институции и автор на „Утро“. Днес ви предлагаме втората част на това изследване. Тя разглежда конкретно взаимовръзката между стойностите по критериите за успех, които има България, и показателя й на интелектуален капитал и иновации.
Показател на интелектуалния капитал
Показателят на интелектуален капитал се образува от критерии, които отчитат обхвата на групите, представени във фигура 1. Страните с високи стойности в класацията с много по-голяма вероятност могат да развият (или да запазят) успешни икономики чрез научна дейност и производства, ръководени от нови открития и знания, т.е. производства с висока добавена стойност. Поради това те са способни да постигнат и по-висок икономически прираст.
 Фигура 2 ясно показва разделението на Северозапад и Югоизток. България попада в група от девет югоизточноевропейски държави (Северна Македония, Румъния, Черна Гора, Молдова, Албания, Сърбия, Украйна и Турция), която има среден показател 38,2. Същевремено първите девет държави в класацията (Нидерландия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия,  Франция, Швейцария, Германия и Великобритания) без изключение са разположения в Северозападна Европа и постигат средни стойности от 62,1.
Взаимовръзка между показателя на интелектуален капитал и постиженията в образованието
Съотношението между интелектуалния капитал и постиженията на учениците в България е представено във фигура 3, където показателят на интелектуален капитал е нанесен спрямо средните резултати по четене, математика и природни науки от международното оценяване PISA 2022, придружен и от линиите на корелация (взаимовръзка). Точките със стойностите на другите европейски държави съзнателно не са включени в диаграмата за по-голяма прегледност.
Таблица 1 включва резултатите на всяка европейска страна, статистическите прогнози и средните точки в Европа за всяка дисциплина в оценяването. Бърз преглед на цифрите констатира, че най-лошите постижения на българските гимназисти са на изпита по четене.
Докато фигура 3 и таблица 1 съдържат данните за средните резултати на оценяването PISA 2022, фигура 4   и таблица 2 обръщат внимание на представянето на учениците със слаби и силни постижения. Например фигура 4 съпоставя процента на момчета и момичета, които не успяват да достигнат ниво на владеене 2 по четене с показателя на интелектуален капитал, придружен и от линиите на взаимовръзка. Стойностите на останалите европейски държави отново са пропуснати.
Освен че обобщава резултатите на момчетата и момичетата, които се провалят по четене, таблица 2  представя дяла на момчета и момичета, които:
* не успяват да достигнат ниво на владеене 2 по математика;
* са достигнали ниво на владеене 5 по четене;
* са достигнали ниво на владеене 5 по математика.
Данните в таблица 2 ясно сочат, че, както и при  средните резултати, слабопредставящите се ученици в България (тези, които не са достигнали ниво на владеене 2) имат по-ниски постижения от прогнозите, които са направени въз основа цялостната зависимост между показателя на интелектуален капитал и представянето на учениците. От друга страна, силнопредставящите се ученици (тези, които са постигнали ниво на владеене 5 и повече) показват по-добри резултати от прогнозите, съставени на базата на цялостната зависимост между показателя на интелектуален капитал и успеха на учениците.
„Утро“ вече публикува статия през януари 2024, която подробно демонстрира ясната и силна взаимовръзка за всички европейски държави между образователните постижения от оценяването PISA 2022 и общите разходи за ученика, социално-икономическите обстоятелства и общата интелигентност, независимо от статистическия способ за анализ. Настоящото изследване доказва съществуването на подобна отчетлива и неоспорима зависимост между образователните резултати от PISA 2022 и интелектуалния капитал, разработен от SolAbility - мозъчен тръст за устойчиво развитие и мениджмънтска консултантска агенция.
В статията си на 22 януари тази година в „Утро“ (брой номер 9842) разясних подробно, че, взети заедно, социално-икономическият индекс, общите разходи за ученика и общата интелигентност допринасят за:
* 75.5% от вариацията в средните резултати по четене;
* 81.3% от вариацията в средните постижения по математика;
* 79.4% от вариацията в средните оценки по природни науки.
Днес, следвайки същата логическа линия, съобщавам, че интелектуалният капитал обяснява:
* 76% от вариациата в средните резултати по четене;
* 78% от вариацията в средните постижения по математика;
* 79% от вариацията в средните оценки по природни науки на 15-годишните ученици от европейските държави, участвали в оценяването.
Поуките за Министерството на образованието и науката
Начинът на устройство на българската образователна система отлъчва учениците с най-слаби оценки от националното външно оценяване и кандидат-гимназиални изпити по математика и български език и литература след 7 клас в професионални училища. Това означава, че над 50% от учениците на възраст 14+ биват изпратени в учебни заведения, които са под прякото ръководство на Министерството на образование и науката. Европейският съюз постоянно отчита в годишния си доклад за контрол на образованието и обучението тревожната действителност, че голямото разминаване между днешния пазар на труда и професионалното образование и практическото обучение трябва да бъде значително подобрено в кратки срокове.
От всички 60 030 15-годишни ученици в България през 2022 година 13 500 момичета и 16 180 момчета не са успели да постигнат ниво на владеене 2 по четене. Също така 15 160 момичета и 17 150 момчета имат резултати по-ниски от това минимално ниво в оценяването по математика. Голямата част от тази група учат в професионални гимназии.
Почти 7250 ученици са били т.нар. ранно отпадащи - напуснали преждевременно системата и провалили се да завършат средното си образование. Дялът на незавършилите обхваща 6,8% от всички ученици в градските райони и достига до 23,7% в селските. Мнозинството отново е било записано в професионални гимназии.
България остро се нуждае от:
1. Качествено образование за всички. На държавата й е крайно необходимо качествено образование, което е достъпно и еднакво за всички ученици. Образованието трябва да бъде облагано с данъци и преразпределено на държавно ниво, за да се облекчат общините и средствата, заложени за обучението на всеки ученик, да са еднакви. А не да се продължава със сегашното статукво - на ученик в общинската Математическа гимназия се полагат  3165 лева, същевременно за всеки от връстниците му в държавната професионална гимназия по транспорт се отпускат по 4663 лв, в държавното спортно училище средствата се покачват на 4931 лв. за ученик, а цели 6975 лв. (2,2 пъти повече! спрямо образователното заведение с постоянно най-добри резултати на зрелостните изпити през годините - Математическата   гимназия) се предоставят за всеки възпитаник на държавното Национално училище по изкуствата.
2. Ясна, безпристрастна информация, почиваща единствено на факти. На България й е нужна прозрачна,  обществено достъпна и непредубедена информация за  реалните образователни постижения. Образованието трябва да бъде финансирано от данъците, но строго пазено и защитавано от всякакви опити за контрол, оказване на натиск и влияние от страна на правителство/а и политици.
3. Абсолютна равнопоставеност за всички специалности. За благополучието на България е жизненоважно Министерството на образованието и науката да осъзнае и най-вече приеме жалкия си провал и очевадна неспособност да ръководи и управлява професионалното образование и да прехвърли професионалните гимназии под юрисдикцията на общините.