Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
В два последователни броя д-р Бъджел разглежда темата за общата устойчивост и конкуретоспособността в средното образование.

През януари /22.01.2024, бр. 9842/ „Утро“ публикува мое изследване, озаглавено „Какво точно ни казаха резултатите от PISA 2022 за българските ученици“. Статията разискваше постиженията на българските ученици от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която се ръководи от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
Резултатите бяха представени в по-широк спектър с използване на данни за:
* Социално-икономическите фактори;
* Разходите за ученика, също публикувани от OECD;
* Общата интелигентност, публикувани от World Population Review.
Резултатите от този анализ са обобщени във фигура  1.
Показател на общата устойчивост и конкурентоспособност
Настоящото изследване продължава с опитите да осмисли резултатите от PISA 2022 в по-мащабен контекст и се основава на Показателя за общата устойчива конкурентоспособност (ориг. англ. Global Sustainable Competitiveness Index (GSCI), съставен от SolAbility - мозъчен тръст за устойчиво развитие и мениджмънтска консултантска агенция. Показателят за общата устойчива конкурентоспособност измерва конкурентоспособността и устойчивостта на държавите и се образува въз основа на 190 количествени критерии, които се предоставят от надеждни международни организации (например Световната банка, Международния валутен фонд и различни агенции на ООН). Всички тези критерии биват оценявани и анализирани след това за налични тенденции. Крайният резултат представлява изчерпателен преглед на силните и слабите страни на всяка държава, както и показателен признак за насоката на бъдещото й развитие и потенциал.
Фигура 2 онагледява анализа на SolAbility за 37-те европейски държави, които са участвали и в оценяването на PISA през 2022 година. Данните от същия анализ са обобщени в таблица 1. Резултатите на България съответстват с постиженията на другите държави от Югоизточна Европа: Северна Македония, Турция, Грузия, Молдова, Черна Гора, Украйна, Сърбия и Гърция. Това отрежда 30-то място на нашата държава с показател за общата устойчива конкурентоспособност от 37.9 единици, който е чувствително под медианата на гореспоменатите 37 държави - 52.9 точки.
Подпоказатели
Горепосочените 190 количествени критерии са групирани в 6 подпоказатели (виж фигура 3):
* Природен  капитал: принадлежащата природна  среда, включително наличието на природни ресурси и степента на тяхното изчерпване;
* Ресурсоемкост и ефикасност на използването на ресурсите: ефикасността на използване на наличните  ресурси като мярка за оперативната конкурентоспособност в свят с ограничени ресурси;
* Обществена сплотеност: здраве, сигурност, свобода, равноправие и удовлетвореност в дадената страна;
* Интелектуален капитал и иновации: способността  за създаване на благосъстояние и работни места чрез нововъведения и производства/промишлености с добавена стойност, успешни на световните пазари;
* Икономическа устойчивост: описва умението за   натрупване на благосъстояние чрез устойчиво икономическо развитие;
* Ефективност на управлението: последиците от основополагащите държавни сфери и инвестиции - инфраструктура, устройство на пазара и заетостта, осигуряване на начини за продължително и устойчиво изграждане на благосъстояние.
Тези 6 подпоказателя са допълнително разделени на основни теми (виж фигура 4). Например подпоказателят за природния капитал се формира от следните теми: земеделие, биоразнообразие, води, ресурси и   замърсяване, докато подпоказателят за социален капитал се основава върху здраве, равноправие, престъпност, свобода и удовлетвореност.
Мястото, което заема България по този набор от показатели е ясно означено в таблица 2 и фигура 5.  Въпреки че страната има доста слаб показател за общата устойчива конкурентоспособност, тя се класира сравнително добре в отделните подпоказатели за природен капитал, управление и икономическа устойчивост, но   изключително зле по отношение на ресурсоемкостта, интелектуалния и социалния капитал.
Интелектуален капитал и иновации
Наличието на достатъчно работни места и приходи за населението са изначална предпоставка за създаването и запазването на благосъстояние. Разкриването на работни места изисква производство на стоки и предлагане на услуги, които представляват интерес за хората и/или вътрешни или чуждестранни фирми. А това, от своя страна, задължава стоките и услугите да са конкурентоспособни на световния пазар по отношение на качество и цена. За да носи най-големи ползи за държавната икономика, в най-добрия случай цялата производствена верига и разходите по всяка стъпка трябва да бъдат покрити вътре в държавата. Ясно е, че най-големият дял по добавянето на стойност е винаги в обработката на суровия материал и/или отделни части до крайния продукт. Затова силно развитите изследователски и научни умения (според качеството на образование и критериите за високи постижения) и предприемачеството са жизненоважни за постигане на устойчива конкурентоспособност.
Качеството на образование в миналото и достъпа до него са точен показател за сегашните способности и възможности в областта на научно-изследователската дейност и иновациите. Аналогично, днешните постижения в образованието определят бъдещите умения и потенциал в иновациите. Задълбочеността и напредъкът на научно-изследователската и развойната дейност са основополагащи за създаването и усъвършенстването на технологии и услуги, които придават добавена стойност. Ето защо показателите за успехите и нивото в образованието са изключително важни да бъдат оценени и прогнозирани възможностите на една икономика за постоянни иновации и да бъде трайно и устойчиво конкурентноспособна.
Общата устойчива конкурентоспособност разкрива огромен разрив по отношение на показателя за интелектуален капитал между страните в средата на класацията и в челото. В Европа това се изразява в отчетливо разделение между северозападната и югоизточната част на континента. Както вече установихме от резултатите на международното проучване за постиженията на учениците (PISA 2022) и последвалия анализ (брой 9842 на „Утро“), учениците в Северозападна Европа се представят значително по-добре от връстниците си на югоизток. Означава ли това, че по-богатите страни разполагат с по-добро обществено образование, защото са просто по-богати, или те са по-богати поради факта, че са имали обществено образование доста по-дълго и сега могат да си позволят да предоставят повече средства за образование?
Възможно ли е просто интелектуалният капитал да е и яйцето, и кокошката в задачата?

Д-р Фил БЪДЖЕЛ