За него Хемингуей казва „Проклетата гениалност...“, а „Обзървър“ го анализира: „Във времена на конформизъм [...] пише за онези хора, чието съществуване никой не желае - грозните, самотните, лудите“. Жан-Пол Сартр смята, че е най-големият поет на Америка. Но далеч не всички са така ласкави в оценките си. Наричат го и автора на „мръсния реализъм“. Говорим за известния с безкомпромисния си език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот американски писател и публицист Чарлз Буковски, роден на днешния 16 август през 1920 година.
Той идва на белия свят в Андернах на Рейн, Германия. Кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски - американски военнослужещ от полски произход.
През 1922 г. семейството се премества в Лос Анджелис, Калифорния.
Детството на Буковски е трудно. Неговият баща е разносвач на мляко и по това време семейството живее много бедно. Баща му никога не пие, но редовно бие сина си, крещи му и упражнява всякакъв тормоз върху него. През пубертета на Буковски се появява изключително силно акне, по цялото си тяло има пъпки, заради които пропуска една година училище. След училище Буковски следва журналистика в Лос Анджелис, от това време датират и първите му литературни опити, които не са много успешни. Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. През 1943 г. е обявен за физически и психически негоден за военна служба.
През 1947 г. Буковски се запознава с Джейн Бейкър, с която той живее до началото на 50-те години.
През 1952 г. започва работа като пощальон в Американските пощи.
През 1955 г. заради кръвоизлив е приет в болница. След изписването му започва да пише стихове. В края на същата година се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно. Барбара, която произхожда от заможно семейство, е писателка и едновременно с това издателка на малко списание за литература - „Арлекин“.
В началото на 1958 г. Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа „Поща“.
В началото на 60-те години публикува стихотворения в списанията „Аутсайдер“ и „Отворен град“. Докато работи в пощата, води седмична колонка в „Отворен град“. Една част от разказите е издадена по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник“.
През 1964 г. се ражда дъщерята на Буковски - Марина Луиза Буковски. Той никога не е бил женен за майката на момичето - Франсис Смит. В интервю през 2000 г. Марина (сега Марина Буковски Стоун) изразява много позитивно мнение за баща си и го описва като любящ родител.
През 1969 г. Буковски напуска пощата и се опитва да се издържа само от писателската си дейност. Първият му роман, „Поща“, е автобиографичен мемоар за годините на работа в пощенската служба на Съединените щати, като новелата е публикувана в началото на 1971 г.
В началото на 70-те години Буковски има афера с Линда Кинг. За връзката си с нея пише в романа „Жени“.
През 1977 г. се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания от 1978 г. до края на живота си. Двамата се нанасят в къща в Сан Педро и се женят през 1985 г.
Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик. Като литературни образци приема Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Фьодор Достоевски, Франц Кафка. Сред авторите, към които е изказвал особена симпатия, са също Кнут Хамсун и Д.Х. Лорънс. 
Неговите истории често са автобиографични и сатирични. В стихотворенията си се придържа към кратки, лесно разбираеми изречения. Поезията му е в свободен стих. Пише на твърд и директен език. Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина той е мит и култ. В Европа е приеман изключително добре.
По сценарий на Буковски е сниман филмът „Муха на бара“ („Barfly“) с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбе Шрьодер, за когото да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. Лентата излиза на екран през 1987 и носи известност на Буковски сред широката публика в САЩ.
„Муха на бара“ не е велик филм - казва самият Буковски - но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия“.
През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски „Фактомум“ с Мат Дилън и Лили Тейлър в главните роли.
Предпочитаният декор на неговите съчинения е Лос Анджелис, градът, в който прекарва по-голямата част от живота си. Буковски умира от левкемия на 73 години през март 1994 г. в Сан Педро, Калифорния.
По материали от интернет

Повече ми допадат развратниците,
отколкото светците

През 2017 Виктория Калчева публикува в impressio.dir.bg въображаем разговор с Чарлз Буковски по негови мисли. С най-извесния представител на „мръсния реализъм“, с кавгаджията, с женкаря, с пияницата и талантливия писател разговаряме за жените, развратниците и гладко избръснатите момченца, пояснява авторката.
- Здравейте, Чарлз. Както виждам, пак сте пиян?
- Когато си пиян, светът пак си е някъде до теб, но поне не те държи за гърлото.
- Значи, всичко е по-старому. Вие там бъдете по-внимателен с алкохола...
- Алкохолът е едно от най-хубавите неща на земята. Той е разрушителен за повечето от хората, но не и за мен. Всичко, което създавам, го правя, когато съм пиян.
- И секс ли правите, само когато сте в такова състояние?
- Любовта е за китаристите, католиците и шах маниаците.
- Накратко казано, нормалните хора не си струва да се забъркват в това?
- Разбира се, може да се обича човешко същество, само ако не го познаваш твърде отблизо.
- Попадали сте винаги на неправилните жени, забелязвам...
- Докато мъжете гледат футбол, или пият, или играят боулинг, жените мислят за нас, съсредоточават се, изучават ни, решават - да ни приемат ли, да ни сменят ли с друг, да ни убият ли - или просто да ни зарежат.
- Колко коварни същества са жените, наистина!
- Всички жени са различни. В основата си те са съчетание на доброто и лошото, и на вълшебното, и на ужасното. Впрочем, радвам се, че съществуват.
- С жените всичко е ясно. Да преминем към по-актуални теми. Какво е мнението ви за Доналд Тръмп?
- Проблемът на този свят е, че възпитаните хора са изпълнени със съмнения, а идиотите са пълни с увереност.
- Струва ми се, че Вие в нищо не вярвате. Поне в Господ вярвате ли?
- Вярата е добра за тези, които я имат. Не ме натоварвайте с това! Вярата ми в моя водопроводчик е по-голяма, отколкото вярата ми в живота след смъртта. Водопроводчиците имат важна работа. Те ни съдействат да измиваме лайната от тоалетните си.
- Според мен Вие сте твърде циничен...
- А според мен да зарови лицето си в мръсотията, не е излишно за никого. На никого няма да навреди да посети болници и затвори. Всеки трябва да знае какво е да преживееш без храна 4-5 дни. А животът с психясала жена се отразява добре на характера.
- А какво Ви се отразява зле?
- Нещастие за мен е да се намирам сред тълпата. Да бъда в тълпа от хора и да слушам техните разговори. От това мога да полудея. Тези разговори са лишени от разум. Дори кучетата си говорят по-добре.
- Вие сте и отявлен мизантроп...
- Аз съм човек не много приятен - това всеки ще ви каже. Аз такава дума не знам. Винаги са ме възхищавали подлеците, разбойниците, кучите синове. Не ми допадат гладко избръснатите момченца с врътовръзки и прилична работа. Аз обичам отчаяните хора, с избити зъби и разбит живот. Тези хора ме интерсуват. Те са пълни с тайни, като експлозив са. Харесват ми пропадналите жени, пияните кучки с размазани от бой лица. Мен повече ми допадат развратниците, отколкото светците. На мен ми е по-приятна компанията на скитниците, защото и аз самият съм скитник.
- И накрая, две думи от скитника към приличните хора?
- Ставай, копеле! Плисни лицето си със студена вода и хайде, да отиваме да купонясваме!