Старши треньорът на „Юнак“ /Русе/ и на националния отбор по свободна борба за мъже Валентин Ангелов се завърна в България след триумфалното представяне на Магомед Рамазанов в Париж. Дагестанецът с български паспорт стана олимпийски шампион, като на финала победи легендарния иранец Хасан Яздани. Това бе титла, която България чакаше от игрите в Атланта през 1994 година, когато Валентин Йорданов завоюва злато в свободната борба. Какво се случи във френската столица? Ето и отговорите на Ангелов за читателите на „Утро“

- Честито, очаквахте ли медал, че чак и първо място?
- Благодаря! Ами аз като че ли бях единственият, който вярваше, че Магомед може да направи нещо сериозно на тази Олимпиада. Всичко му се получи. Както се казва, имаше и ден, но и той си заслужи да бъде на върха.
- Какъв състезател и човек е Рамазанов?
- Аз съм очарован от него. Това е един изключително амбициозен и мотивиран спортист. Трудолюбието му е невероятно. Слуша и изпълнява всичко. Като го гледах как тренира, знаех още преди Олимпиадата, че може да направи нещо голямо. Ще прибавя към характера му и голямата му упоритост. Пример е схватката му на полуфинала с американеца. Секунда преди края губеше с точка, но даде всичко от себе си и измъкна победата. Така може да бъде направено само от човек, който си вярва. Не е лесно да спечелиш загубен двубой. Да обобщя с две думи - Магомед е страхотен професионалист.
- След тази борба ви чухме да казвате по телевизията, че краката ви се люлеят.
- Вярно е, вълнението беше голямо. Прие това се вдигна и кръвното ми налягане. Беше инфарктна среща.
- Четем и слушаме анализи, че медалите на натурализираните чужденци не бива да са повод за чак такава гордост. Какво мислите вие по тази тема?
- Българският спорт далеч не е онзи - и като масовост, и като конкуренция - какъвто беше преди 30 години. Равностойните борби на държавните първенства са малко. Просто липсват достатъчно качествени състезатели. И аз искам да имам възможност да избирам титуляри за всяка категория измежду 5-6 класни борци, но няма как да стане. Успехът на Магомед е безспорен успех за българския спорт. Освен това България не е единствената държава, която ползва натурализирани спортисти.
- Разбрахме, че Рамазанов има брат, който също тренира в България. Броите ли го във вашите сметки?
- Това момче има нелоша международна кариера. Като характер обаче е коренно различен от брат си. Иначе е добър борец.
- Каква беше обстановката на олимпийския турнир по борба в Париж?
- Ако питате за условията в олимпийското село, спяхме на прословутите легла от картон. Стаичките бяха малки, но със санитарни възли във всяка. Скромна работа, но няма защо да се оплакваме. Виждали сме две и двеста. Лошото беше в убийственото пътуване до залата и обратно. Това бяха дълги преходи - повече от час в едната посока. В залата пък така бяха надули климатиците, че се разболях и сега съм на антибиотици. При това понякога трябваше да стоим в нея по 4 часа. Гриша Ганчев /благодетелят на национала в класическата борба Семен Новиков/ беше изтеглил хората си на хотел, но и те трябваше да пътуват много дълго.
- Храната?
- Храна като храна.
- Може ли този успех на Магомед Рамазанов да подейства като стимул за развитие на нашите млади и перспективни борци?
- Може и се надявам да е така. Трябва да го видят как тренира, за да разберат, че когато човек има цел и я преследва с всички сили, може да постигне много.
- Какво беше посрещането в София?
- Много хубаво и вълнуващо. Посрещнаха ни хората от федерацията /снимката е от това посрещане/.
- Какво ви предстои сега?
- На първо време ще си дадем почивка до края на август. Лично на мене ми се насъбра доста. През октомври ни чака световно първенство в Тирана.
- Желаем ви нови успехи!
- Благодаря!